Зелените площи на София

[LG_]

Разчистват терена за новия парк в София
7 юли 2011

Общинската фирма "Софийски имоти" организира процедурата за разчистването на терена, където ще е паркът "Възраждане".
Това съобщи за БТА Ралица Маджарова - директор на дирекцията "Зелена система" в Столичната община. От дирекцията вече е издадено разрешително за прочистването на терена.

Ще бъде почистена цялата растителност с диаметър на ствола до осем сантиметра, като сега съществуващите дървета няма да се премахват, а ще останат за бъдещия парк.

Предвижда се изграждането на новия парк "Възраждане" да започне тази година. На територията на парка по план трябва да има площадка за цирк и амфитеатър.
Новата градина за софиянци ще се разполага на терен от над 130 декара между МВР болница и „Зона Б-5”.

http://sofia.dir.bg/news.php?id=9004282

Дано раздвижването на нещата около започването на този парк да не са само проява на предизборна активност!

[ozzy]

Дано! НКЖИ не се ли водят собственик на част от терена?

[giorev]

Някак сценария прилича на онзи в най-актуалната тема 

[LG_]

Всичко е под шапката на ГЕРБ и ако искат няма проблем да прехвърлят собствеността между институциите.
Да си припомним че такова нещо трябва да е станало вече между министерството на транспорта и СО:

Според устройствения план бъдещият парк „Възраждане“ трябва да се разполага върху терен от 102 дка. Към тази площ ще бъде прибавен и имот от 30 дка, който в момента е собственост на Министерството на транспорта.

[Unicode]

Вчера във вестник "24 часа" беше публикуван доста обширен очерк относно Борисовата Градина, състоящ се от няколко статии.

Първата статия е относно сегашното състояние на Борисовата Градина:

Паркът на не-свободата
автор(и): Даринка Илиева, 24 Часа

Макар да са минали над 20 г., все още е жив споменът за времето, когато днешната Борисова градина е била Парк на свободата. С връщането на автентичното име в началото на 90-те г. на XX в. обаче сякаш са изчезнали блясъкът и редът, който трябва да има в един такъв парк.

Днес той не е толкова приветлив, а нощните разходки из тъмните алеи са истинско предизвикателство. С годините от площта му са отхапвани редица парчета. В тях са се настанили бизнес центрове, хотели, спортни комплекси и баровски вили. Те предпочитат най-отдалечените горски части, където навремето са били разсадниците на България.

В някогашната представителна част около езерото “Ариана” днес са се населили клошари и несретници. Някои от тях са толкова неприятни, че младите момичета избягват да преминават сами по алеите дори по светло.

За търсачите на силниусещания обаче Борисоватаградина е рай. Има няколко евтини заведения, в които се събират младежи. Най-славното сред тях е “Маймунарника”. Няколко поколения са направили в него първото си безпаметно напиване. Заведението има само десетина маси, но пък там може да се пие и на земята. Атмосферата е неангажираща и приятелска. Чувството за свобода се засилва и от свирещите на живо сред дърветата рок банди.

Не е проблем да се направиш на маймуна и извън “Маймунарника”, тъй като почти на всяка алея се продава бира. Официално тя е забранено питие в софийските паркове с наредба на общината, но никой не я спазва.

В него по принцип не трябва да се строи. Но за последните 20 г. са издигнати редица внушителни сгради. Сред тях е вече неработещият увеселителен парк Софияленд, болница “Токуда”, хотели, бизнес сгради, бензиностанции и паркинги. В местността Погребите например от 260 дка над 165 дка вече са бетон. Върху части от гората на Ловния парк пък са изникнали жилищни кооперации.

Строежи почти са отрязали връзката на Борисовата градина с Витоша.

Представителната част от парка, която започва от езерото “Ариана”, също е изгубила блясъка си. Част от носещите прохлада чешми не работят. Няма тоалетни и затова в много части се носи неприятна миризма. Досега тази част от парка, заключена между булевардите “Цариградско шосе”, “Евлоги Георгиев”, “Драган Цанков” и “Пейо Яворов”, се стопанисваше от държавата. Реално обаче тя не отделяше никакви пари за поддръжка. За косенето, чистенето и поддържането на зелените площи винаги се е грижила общината, която отделя по 600 000 лв. годишно за парка. За да се върне старият блясък на Борисовата градина обаче, трябват много повече пари. В сряда правителството официално прехвърли на Столична община въпросните 32,9 хектара от Борисовата градина.

В тях се намира дендрариумът с изключително редки растения като блатен кипарис, плачеща бреза и плачещ бук. Резерват на градинското и парково изкуство, в който е прочутото езеро с лилиите, лятната сцена за концерти, Братската могила, езерото “Ариана” и всички спортни обекти. Къпалнята “Мария Луиза”, стадионите “Васил Левски”, “Юнак” и “Българска армия”, колодрумът, тенис кортовете и заведенията обаче не са част от правителственото решение. Тази част на парка се използва предимно от семействата с деца, тъй като минава за сравнително спокойна. Спортните обекти, разделят централните алеи от горите, стигащи до бул. “Драган Цанков”.

Пътеките през тях са закътани и по тази причина слабо използвани през последните години. Преди потресаващата смърт на Яна Христова в началото на юли в Борисовата градина е имало и други инциденти. През 2008 г. е убит студентът по медицина Михаил Стоянов. Той става жертва на банда, пребиващи младежи, които приличат на гейове. По време на разследването извършителите признават за поне десет подобни случая. "Разхождат се из парка и се дразнят от това, че алеите са заринати от презервативи. Логиката е следна - презервативите са от хомосексуалистите, те цапат парка, как да ги изгоним... ами като ги бием", разказа тогава Георги Тотков, шеф на отдел "Убийства" в столичната полиция.

Седем години по-рано посред бял ден е нападнат вече покойният съпруг на лидерката на земеделците Анастасия Мозер. Чарлз Мозер е пребит от неизвестен нападател. Американецът е свален на земята с няколко удара в главата. Открадната му е само брачната халка.

При всеки един от тези случаи се вдигаше шум, набелязваха се мерки за засилване на охраната на парка, но реално положението в Борисавата градина не се променяше. Паркът се пази от двама охранители от "Егида", които нямат оръжие и палки. През деня патрулира екип от двама конни полицаи и още един от общинската полиция. Едва след последното убийство на Яна те бяха удвоени, което също не е достатъчно за 47 хектара. През нощта за реда в парка пък следи само един полицейски автопатрул с кучета.

Чувството за не-свобода се засилва и от профучаващите из алеите коли. В повечето случаи те влизат заради спортните съоръжения, но някои просто си паркират, за да се разходят.

[Unicode]

Втората е репортаж от парка:

Раят на евтиния купон

Борисовата градина. Петък, малко след 21 ч. Групички от младежи вече са се пръснали из целия парк. Пушат и пият бира. Спи ли Борисовата градина и какво се случва в нея в тъмните часове, провери екип на "24 часа" с нощен автопатрул на СДВР.

Денем паркът се пази от 2 екипа конни полицаи и 2 пеши патрула на общинската полиция, а нощем от полицейски автопатрул със служебни кучета от СДВР. В него са 2-годишният Фриц с командира на отдел Тихомир Енчев и 6-годишният Бари, който е в екип с полицай Тодор Петков.

Тръгваме от игрищата на “Спортна София”, където понякога рита топка и премиерът Бойко Борисов. Паркингът е пълен с коли. Макар да е добре осветен, наркомани често разбиват автомобилите, за да си набавят пари за поредната доза. Сред уязвимите обекти в парка е и градинката срещу комплекса, която е любима на шумни компании. С напредването на нощта и количеството алкохол се стигало до кавги и побои. Сега обаче градинката е празна.

Продължаваме към стадион “Българска армия”. Униформените отбелязват, че стадионът си има своя охрана. Там е спокойно, но при мачове Армията и Националният стадион "Васил Левски" са сред най-рисковите места заради хулиганите. Следващата ни точка е лятната естрада. На пейките пред сцената са насядали няколко компании, които кротко пият бира. По-нататък по алеята, на закътани сред дърветата две пейки, са се събрали петнайсетина души.

Пият бира и се веселят шумно.

Прожекторите на автопатрула ги осветяват и сред младежите настава лек смут. Униформените обаче не виждат съмнителни лица и продължават по алеята.

"Всичко е въпрос на добра организация.Един патрул е достатъчен. Служебното куче може да замести от 3 до 5 полицая", обяснява полицейски инспекторМилчо Байрактаров, шеф на група от сектора “Водачи на служебни животни” към СДВР .

Нощем екипът получава средно по 3-4 сигнала, най-често за сбивания, а през деня основно се крадат детски колелета.

Колкото по-навътре в парка навлизаме, толкова по оскъдно става осветлението пред нас. Тъмните алеи са предпоставка за инциденти, както и работещите до късно заведения. Паркът е рай за търсещите евтини развлечения.

"Постоянно проверяваме заведенията. След като започнахме да патрулираме вечер в парка, вече има някаква дисциплина", смята Байрактаров.

Стигаме до “Маймунарника”, който в 22 ч все още е празен. Според полицаите заведението вече не се пълни много и в него ходят нормални хора, които не търсят кавги и побои. Минута след като спираме, пристига управителят на заведението и пита униформените дали има някакъв проблем.

Чест обект на посегателства са бронзовите паметници, които са лесна плячка за изкарване на бързи пари. Освен графитите, с които често ги шарят, има много случаи на задигнати цели постаменти. Наскоро полицаите хванали мъж да реже с нож ръката на бронзова фигура.

Гъстите храсти на парка се превръщат в летни домове на безброй клошари. Сред любимите им места е един от зелените кътове до Братската могила. Оказва се, че трябва само да разгърнеш няколко клона, за да се открие свободна площ, на която спокойно може да полегнат поне двама.

Леговищата все още са празни. Тайните места обаче не се ползват само от бездомници, а и от влюбени двойки, които също се усамотявали в тях. Докато осветяват храстите с прожектори, полицаите виждат на близката пейка момче и момиче. Подплашени, младежите стават и тръгват към алеята. Униформените обаче ги спират, за да проверят дали са употребили и друго освен бира. Оказва се, че няма нищо нередно. Сред най-опасните обекти са подлезите покрай “Цариградско шосе”, защото ексхибиционисти пресрещат млади жени.

През нощта обаче около тях почти няма хора.

Преди вечерния патрул полицаитеотделят всеки ден по 3 ч за обучение на кучетата. За използването им има строги правила. 2-годишният Фриц е минал школата за служебни кучета преди 6 месеца и редовно пази при футболни дербита. 6-годишният Бари е екип с Тодор Петков вече 4 г. Животните са обучени перфектно да откриват наркотици и взривни вещества.

След нощния патрул обиколката продължава с екип на общинската полиция. Избираме почивен ден, когато паркът е пълен с хора. Точно до една от детските площадки стои изтърбушена стара тоалетна. Съборетината е пълна с всякакви боклуци, а край нея се носи неприятна миризма. Често там спят клошари и наркомани. Наоколо е осеяно с игли, спринцовки и системиПодобна е гледката край един от водоизточниците, с които се захранва езерото с лилиите, както и в изоставена кабинка за пазачи на къпалнята “Мария Луиза”. Цяло селище на клошари пък имало преди време сред дърветата под семинарията, а цигани заселили Ловния парк, разказаха градските ченгета. Те следят за нарушители на обществения ред в парка, паркиране в зелените площи и за стопани, които разхождат кучетата си в Борисовата градина.

[Unicode]

Третата статия от очерка на "24 часа" е за планираната реконструкция на Борисовата градина на Столична Община:

Павета сменят асфалта

Павета, осветление, собствена поливна система, възстановено Патешко езеро и водната площ зад Братската могила, камери, бариери, работещи чешми и тоалетни. Този амбициозен план си е поставила Столичната община, за да върне блясъка на Борисовата градина и да я превърне в спокойно и сигурно място за почивка и разходка.

"Проектът ще се изпълнява на етапи. До края на септември трябва да са готови чертежите за първата част, която включва реконструкция на централната алея, поставяне на видеонаблюдение в няколко точки от парка и ново осветление", обясни кметът на София Йорданка Фандъкова.

Новите лампи ще са специални, за да не стават лесна мишена за вандалите. Сега всяка счупена крушка в парка струва 60 лв. на общината.

"В страничните алеи осветлението ще е с рефлектори и ще се задейства при движение. Проучваме възможността на места паркът да се осветява със соларни панели.

Планираме да сменим асфалта по основните алеи с павета, които са по-малки и по-гладки от тези за улиците", разказа зам.-кметът по екология Мария Бояджийска.

Как паркът да бъде възстановен във възможно най-бляскавия си вид общината разчита да посочи арх. Георги Радославов, ръководил екипа при последната реконструкция на Борисовата градина преди повече от 20 г. Специалистът ще бъде поканен да се включи в разработването на проектите.

Намеренията на кметството са да поправи пресъхналите градски чешми, да постави тоалетни и поливна система. Основно ще се ремонтира подлезът, който води към парка от бул. "П. Яворов". Ще се направи и топла връзка между Борисовата градина и велоалеята по бул. "Е. Георгиев".

Нова визия се подготвя за централния вход на парка и пространството около езерото "Ариана". Кметството планира да възстанови пресъхналото от години езеро зад Братската могила и Патешкото езеро.

"Все още нямаме яснота колко ще струват ремонтите. Инвестицията обаче със сигурност ще е сериозна. Затова ще се прави на части. Някои от дейностите ще започнат още тази година, а другите ще се прехвърлят за 2012 г.", посочи Бояджийска.

Фандъкова вече е разпоредила проверка на всички търговски обекти и заведения в градината. След нея ще се изготви схема за павилионите и ще се обяви конкурс, за да се сложи ред и на търговията в парка.

Според главния архитект на София Петър Диков трябва да се реши съдбата на изоставените обекти, като конната база и стадион “Юнак”. Това обаче вероятно ще стане догодина. На един от терените университетът по архитектура, строителство и геодезия искал да направи спортен комплекс, който в делнични дни да се ползва от студентите, а през уикендите от софиянци.

"Искаме там да има охрана и камера, която да наблюдава влизащите коли в парка. Вече сме провели разговори с управителите на всички обекти в парка, които трябва да заявят колко коли ги обслужват и достъп ще имат само те. Освен това ще възстановим и всички преграждения, които сега липсват, и автомобилите спокойно стигат до всички заведения", посочи зам.-кметът по сигурността Иван Сотиров.

Досега, без да е стопанин на парка, общината даваше по 600 хил. лв. за чистене, косене и поддръжката му. Зацветени са 320 кв. м, а по алеите има 25 кашпи. Възстановен е розариумът с 1000 рози. Всеки месец се долива водата на езерото с лилиите заради глината, която засмуква част от живителната течност. Около него са засадени 500 лавандули и жив плет от птиче грозде. Няма ги обаче статуите на къпещи се момченца. След като вандали откраднали бронзовите фигури преди години, спонсори ги възстановили от пластмаса. Хулигани обаче отрязали първо ръката на едната фигури, а по-късно и на друга, за да се убедят, че не са бронзови. След това спонсорите си ги прибрали.

Плячка на крадци са и някогашните емблеми на парка - бронзовите лъвски глави, козле, русалка и пингвини. Задигнат е дори бюст-паметникът на маестро Георги Атанасов.

През последните години благодарение на спонсори обаче са възстановени балюстрадата, лятната естрада и голямата детска площадка със слона и костенурката, ремонтирана от "Софарма".

Четвъртата е за носталгията на музикант, работил някога в неработещата къпалня "Мария Луиза" в парка:

Уличен музикант тъжи за къпалнята, бил спасител

Весела мелодия от акордеон посреща всеки, влизащ в Борисовата градина през подлеза до къпалнята "Мария Луиза". Свири я възрастен мъж.

"Аз съм професионален музикант. Пет пъти съм обиколил земното кълбо. Работил съм в "Балкантурист"", разказва Стефан Банделов.

Споделя, че пенсията от 132 лв. не му стига и затова се принудил да свири в Борисовата градина. Започнал да идва всеки ден тази пролет и стоял до обед. Казва, че уличното музикантство е като ловджийската работа - днес може да изкара 10-15 лв., но утре само левче. Заключва философски, че всичко е до парите и не може да бръкне в джобовете на хората.

Описва живота в Борисовата градина като хубав и спокоен. "Не съм забелязал да стават конфликти или да се разхождат пияни младежи, но аз стоя тук до обед", обяснява акордеонистът.

Поглежда към затворената къпалня и очите му се натъжават. "Израснал съм тук", сочи към "Мария Луиза" пенсионерът.

"Тренирал съм в басейните. Тук изкарах диплома за спасител и известно време работех на къпалнята. Много ми е болно, че толкова години стои затворена, а ако я отворят, ще е гъмжило", споделя Банделов, става от малкото си столче, покланя се и пак подхваща веселата мелодия.

[Unicode]

Последната пета статия е историческа:

Носели бъчви от реката, за да поливат разсадника

Най-големият парк на столицата - Борисовата градина, трябвало да е гробище, защото бил в покрайнините на София. С разрастването на града най-старият парк днес е точно в сърцето му. В него са стадионите “Васил Левски”, “Българска армия” и изоставеният “Юнак”. Най-големият плаж - къпалнята “Мария Луиза”, от години стои под ключ след съмнителна продажба. Същата е съдбата и на Летния театър. Вътре са лятната естрада, столичният колодрум, футболните игрища на “Спортна София” и няколко тенис корта.

Зад идеята за създаване на Борисовата градина се крие мечтата на софийския кмет Иван Хаджиенов столицата на следосвобожденска България да има парк, който да не отстъпва по нищо на градините на Виена. Мястото било градска мера и се наричало “Табията”. Често се ползвало за военни учения, а в единия му край имало гробища.

На 22 март 1882 г. кметът Хаджиенов докладва пред общинското управление, че трябва да се направи разсадник за фиданки за бъдещите градски градини. Кметът поканил градинар от Швейцария. Опонентите на Хаджиенов обаче подмятали, че няма цървули, а иска гайда, защото столичани газели в кал.

Той не отстъпил и със създаването на пепиниерата (разсадник от френски) се заел придворният градинар на румънския крал - швейцарецът Даниел Неф. Той избрал мястото, а общината купила 10 000 дървета. За него софиянци казвали, че и “сухо дърво да посади, пак ще поникне”. Градинарят начертал плана на разсадника, заградил го с върби и си направил къща. Засадил любимите си акации и цветни лехи, оградени с жив плет от дъб и глог.

Само 2 г. по-късно мястото се оказало тясно и Неф поискал още 40 дка от мерата. В книгата си “Залесяването на София” Никифор Ганев описва, че входът на градината е оформен откъм “Цариградско шосе”, където градинарят направил езерце, в което плували рибки и патици. По-късно то станало любимо на княгиня Мария Луиза, която седяла с часове край него, съзерцавайки водата.

През 1884 г. Константин Иречек пък пише: “Пепиниерата е доста хубаво наредена, сянка и гъсталаци, цъфнала перуника, млади диви кестени и борове”. През 1886 г. разсадникът бил 300 дка и имал 4 главни алеи. На север граничел с “Цариградско шосе”, на северозапад с Перловската река, на югозапад с гробищата и на югоизток с къщата на Неф. През 1884 г. общината вече продавала над 15 000 акации, черници, платани, липи и др., отгледани в разсадника. Тогава се появил и първият бюфет с маси.

Всяка неделя там звучала военна музика, а върху тревата столичани разстилали черги с трапези. През 1888 г. Рибното езеро и градината били разширени. Имало цветарници с драцени, палми, камелии и др., а от продажбата им за 1886 г. в бюджета влезли 1000 лв. По нареждане на княз Фердинанд се доставили различни горски видове - дъбове от Кору-Багларската гора (кв. Лозенец), широколистни дървета от Пасарелските гори и иглолистни - от Чамкория (Боровец). Повечето от тях обаче са унищожени при изграждането на спортните игрища.

В първите години поливането на градината ставало с вода, докарвана на ръце в бъчвиот Перловската река. През 1889 г. пепиниерата вече имала собствено водоснабдяване. След раждането на престолонаследника тя е преименувана на “Княз-Борисовата градина”, но с времето се наложило краткото “Борисова градина”.

Още през 1897 г. започва строителството в парка. Тогава Софийският университет получава 600 кв. м за обсерватория. 1500 кв. м са дадени под наем за тенис клуб на дипломатическия корпус. През 1936 г. клубът вече заема 12 дка.

През 1898 г. градината отново е разширена. Върху 250 дка засадили борове и елхи, 6 дка били разсадник на плодови дръвчета, направени са 2 алеи с диви кестени и ново езеро - “Ариана”. Покрай “Цариградско шосе” имало двойна алея за конници, пешеходци и велосипедисти.

През 1900 г. градината заемала над 900 дка, а до “Ариана” имало павилион с електрическо осветление. Девет години по-късно езерото е дадено под наем. Лятото в него плавали лодки, а зимата столичани карали кънки.

След смъртта на Неф през 1900 г. градски градинар става синът му Карл. Той посадил водни лилии в Рибното езеро, а в центъра поставил фигурки на жаби и костенурки, от които бликала вода. През 1903 г. пък в престрелка между слатинските шопи, полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Местните отказвали пасищата им да се превърнат в парк.

През 1906 г. за градски градинар е назначен Йосиф Фрай. Той заема длъжността 26 г. Ако Неф обичал акациите, то Фрай бил любител на цветята. Той създал розариум, цветарници и парници. Пуснал червени рибки в Рибното езеро (езерото с лилиите) и направил стопански двор. В долната част на парка оформил кестенова и липова алея, а в горната - широка централна алея до Рибното езеро.

Така пепиниерата се превърнала в истински градски парк. Езерото “Ариана”, Рибното езеро и Скаутското игрище (лятната естрада) станали любими места на софиянци. Всяка неделя на Арменското игрище (Патешкото езеро) се вихрели нескончаеми хора, а на Скаутското се подвизавали първите любители на волейбола. През 30-те г. на миналия век около Рибното езеро е направен площад за концерти.

Отпускането на терен за тенис кортове става повод и други клубове да поискат места. През 1903 г. в северозападната й част, на мястото на руските гробища, започва изграждането на игрище за Гимнастическото дружество “Юнак”. Дадени са 76,5 дка, а през 1930 г. е построен стадион “Юнак”.

През 1922 г. в местността Пустинята 60 дка получават Българският народен спортен съюз и Първо българско колоездачно дружество. Колодрумът е направен за балканиадата през 1931 г. Същата година от Пустинята са дадени още 58,54 дка на футболния клуб “А. С. 23” (стадион “Българска армия”). През 1924 г. 22,4 дка до “Юнак” за стадион получава спортен клуб “Левски”. До 1933 г. спортните игрища вече били 176,95 дка от парка, което предизвиквало гнева на столичани. През 1937 г. започва строителството на къпалнята “Мария Луиза”. Тя се простира на 30 дка и е открита през 1939 г.

В края на 40-те г. на XX в. се оформят 3 различни части в градината. Североизточната е имала рекреативен характер. В средната преобладавали спортните обекти, а югозападната била най-бедна. Паркът вече заемал 90,5 хектара. 68,66 от тях били благоустроени, а върху 17,35 хектара се простирали спортните съоръжения.

Неделима част от градината били “Княз-Борисовите култури” между булевардите. "Цариградско шосе", "Драган Цанков" и "Пейо Яворов". Залесяването им започва през 1893 г., а през 1897 г. енаправен горският разсадник. До 1916 г. са залесени терените зад семинарията до Ловния парк и под Погребите до Драгалевската река. По-късно е оформен дендрариум с редки растения.

През социализма градината е прекръстена на Парк на свободата. Тогава е изградена и Братската могила в памет на загиналите във Втората световна война руски войни. Последната реконструкция на парка е през 1986 г. и е дело на инж. Георги Радославов. Същата година е обявена за паметник на градинското и парковото изкуство. След демократичните промени паркът връща старото си име и отново става Борисова градина. Днес е разположена успоредно на булевардите “Цариградско шосе” и “Драган Цанков”, а горният й край стига до парк-хотел “Москва” и местността Изгрева. (24 часа)

Линк към новината в " 24 часа" + галерия със снимки - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=990936

Надявам се СО наистина да направи основния ремонт на този любим на столичани парк, описан в третата статия и по този начин да извади по-голямата му част от сегашната му западналост.

Съжалявам, че пускам новината в няколко поредни поста, но тъпото ограничение от 20 000 знака не ми позволи да пусна целия очерк на вестник "24 часа" в един пост.

[freepigeon]

За съжаление никъде не видях да се предвижда най-важното ако един парк искат да го правят наистина естетически красив и издържан - поддържани залени площи (райграс който да се коси поне веднъж на две седмици) и цветни лехи.Това ще даде блясък на Борисовата градина макар и да остане със сегашния асфалт.

[giorev]

Това с паветата е поредната идиотска идея на някой любител на павета в СО. Оставям настрана дискомфорта, който ще изпитват младите дами при "разтъпкването" на новите си токчета, обаче паветата са дискриминация за малките дечица, каквито са основните посетители в градската градина. Нито детска количка, нито триколка или колело с помощни могат да се движат спокойно, а и още един фактор за по-лесното падане на едно дете

[Borkata]

Това са пълни глупости! Паветата са много по-добрият вариянт пред грозния асфалт!!!

Говорим за съвремени павета, подобни на тези по тротоарите на бул. Ломско шосе. Дори и едновремешните каменни павета са по-добри, стига да се поддържат - на всеки 10 години да се обръщат.

[LG_]

Нека под използваното в статията понятие "павета" да не се разбира само паваж, подобен на този по Цар Борис!

[Repcho]

Това с паветата е поредната идиотска идея на някой любител на павета в СО. Оставям настрана дискомфорта, който ще изпитват младите дами при "разтъпкването" на новите си токчета, обаче паветата са дискриминация за малките дечица, каквито са основните посетители в градската градина. Нито детска количка, нито триколка или колело с помощни могат да се движат спокойно, а и още един фактор за по-лесното падане на едно дете

Ако паветата са като тези, които сложиха в парк Гео Милев ще стане много добре, няма никакъв дискомфорт при тях... Ето ги :

[Chilio]

giorev, ти имаш ли дете и бутал ли си детска количка, та се изказваш толкова категорично?
Искам да ти кажа, че когато малката се разреве в количката, търся по-неравните повърхности и паважи, за да и друска лекичко и ритмично и да се успокои и успи. За целта ремонтираната част на Южния парк при Нишава върши страхотна работа и често правя кръгчета там, когато я мъчат коликите... А там паветата са си съвсем класически. И да ти кажа играят страшно много деца, и карат колелета...

[LG_]

Искам да ти кажа, че когато малката се разреве в количката, търся по-неравните повърхности и паважи, за да и друска лекичко и ритмично и да се успокои и успи.

Това нали не означава че ремонтите на съществуващите и изграждането на нови паркоалеи трябва да се извършва така че количката да друса!

[Chilio]

ами може и точно това да трябва да означава грапава или леко неравна настилка има своите плюсове, не само за бебешките колички, и със сигурност е за предпочитане пред гладките плочи в пространството около НДК например

[giorev]

giorev, ти имаш ли дете и бутал ли си детска количка, та се изказваш толкова категорично?
Искам да ти кажа, че когато малката се разреве в количката, търся по-неравните повърхности и паважи, за да и друска лекичко и ритмично и да се успокои и успи. За целта ремонтираната част на Южния парк при Нишава върши страхотна работа и често правя кръгчета там, когато я мъчат коликите... А там паветата са си съвсем класически. И да ти кажа играят страшно много деца, и карат колелета...

Да, две деца! На 6 год. и на 9 мес. (малката от аватара не е на съседката). Като и купиш догодина, на твоята малка ей такава триколка - http://www.pakostnik.com/bg/productdetails.php?id=6238&cat=166 и пластмасовите колела, като немогат да се карат по неравностите на паважа, ще те питам пак. Същото е положението и с по-голямо колело с помощни, защото и малките колелца са пластмасови и всяка неравност, по която се опира колелцета плаши детето.
Така на снимката като ново изглежда перфектно, но до 3-4 години ще прилича на селски калдаръм, защото нито има кой, нито има желание да се направи качествено, а това са бетонни павета (аналог на тротоарната плочка) и имат смешно къс живот. Първо Бай Мангау ще си остави ръцете, после ще ги бутне от тук от там някой корен и накрая алеята ще заприлича на нещо, което е било хубаво, ама много отдавна.

Това са пълни глупости! Паветата са много по-добрият вариянт пред грозния асфалт!!!

Говорим за съвремени павета, подобни на тези по тротоарите на бул. Ломско шосе. Дори и едновремешните каменни павета са по-добри, стига да се поддържат - на всеки 10 години да се обръщат.

Чудех се дали да отговарям на тая смехория! За естетика ли ще си говорим или за удобството на позващите парка? Ми те римските пътища са още по красиви, дай направо да го направят по тоя метод!

[Repcho]

За естетика ли ще си говорим или за удобството на позващите парка?

А защо да не говорим и за двете ? Какво неудобно има в унипаважа на Ломско шосе и в показания от мен паваж в парк Гео Милев ?

[giorev]

Мисля, че го обясних достатъчно ясно, но ако държиш, ще снимам и паваж на 5 години, защото не е важно как изглежда за рязането на лентичката, а как ще изглежда след това.

[Repcho]

Аз пък мисля, че тук говорим общо за видовете настилки. Няма настилка, която ако не е поставена както трябва ще бъде хубава естетически или пък удобна.