Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - Metan

Pages: [1] 2 3 ... 75
1
Към 1 май 1932 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията със 7 коли със 7 ремаркета
И тук е весело, защото линията е до семниарията чак от декември 1933.
Това май съм го взел от книгата "Тридесет години трамваи в София", щом има и линия 5а. Не би трябвало да е вярно, не знам дали броя на колите поне не отговаря на истината. Ще го махна като информация.

В неделя, на 3 декември 1933 г. се откри за редовна експлоатация новопостроената трамвайна линия от пл. Руен до Семинарията, която е като удължение на трамвайната линия 1 Гарата-Семинарията. Новата линия има дължина 998,35 м. двойна или 1996,70 м. единична трамвайна линия и започва от сегашния край на линия №1 на пл. Руен в началото на ул. Мосул с височина 559,65 м. и завършва на площада при северозападния ъгъл на Семинарията в края на ул. Мосул при височина 595,71 м. Понеже улица Мосул има на места много стръмни участъци, достигащи до 85/1000, което не позволява полагането на една трамвайна линия с голяма превозоспособност, каквато е линия №1, трасето на новата линия се развива в боровата гора между ул. Мосул и семинарското шосе и завършва на площада на Семинарията с едно ухо. Най-големите наклони по линията са 55/1000 на дължина 100 м. между пл. Руен и ул. Борова гора и 46,1/1000 на дължина 234 м. между сп. Вишнева и ухото, а най-малкия радиус на закръгленията е 30 м. Поради големите наклони и малки радиуси, този участък се явява в експлоатационно отношение като най-трудния участък в градската трамвайна мрежа и може да бъде обслужван само от най-новите ни мотриси, разполагащи с по два от по 60 к.с. мотори. Линията има три спирки: на Семинарското шосе, спирка „Борова гора“, срещу улица Вишнева градина – спирка „Вишнева“ и накрая при ухото – спирка „Семинарията“.

На всякакви чертежи и схеми поне до 1950 г. линията е двойна и завършва с ухо при Семинарията. Говорил съм с хора за периода през 50-те години как е било - линията си е била двойна, но е имало "малко трамвайче", което е вървяло между Журналист и Семинарията. На Журналист е изчаквало да дойде редовната двойка, която е завъртала там, а пътниците са били прехвърляни на "малкото трамвайче", което ги е карало до колелото на Семинарията. Единична линия по това време (50-те) е имало само по 8 за Бояна и малък участък от 4 между Университета и по Иван Асен.

2
Започнали са някакъв строеж непосредствено до него и колите, които паркираха на това място сега са върху едната линия.

3
Колелото според съобщението би трябвало да е на ограденото с червено място.

4
Аз не можах да разбера къде в рамките на настоящето колело искат да строят, като там място вече няма, освен да тупнат нещо на първа линия и да отрежат гледката на изток на блокове 478 и 479. От задната страна на двата блока има огромна празна поляна, но там никой не се натиска да строи нищо. Новото колело трябва да е някъде над строежа на училището от другата страна на бл. 480.

5
Няма къде да го остави на Иван Вазов. Единият коловоз е неизползваем сега.

6
1911 - 83
При това май изкара до края на смяната. До 20:00 още беше на линия.

7
P.S. "... малкото трамвайче, което скоро щеше да стане голямо - удвояваха линията за Двореца на пионерите"

P.P.S. Малкото трамвайче беше толкова романтично. То имаше само три спирки, средната бе спирка"Вишнева". Големият трамвай - двойката, обръщаше в началото на улица "Елин Пелин", където липите цъфтяха с тежката си и замайваща миризма всяка пролет. А тези, които искаха да прекосят гората по тесните му релси и така да почувстват боровия дъх на гората, бяха малки и големи. Мотрисите бяха две и се изчакваха, за да се разминат.
От самото си начало линията от Журналист до Семинарията е двойна по цялата си дължина и завършва с "ухо" при Семинарията (това е една от първите линии, които имат обръщателен кръг по това време). Линията е построена поради разрастването на Долен Лозенец и най-вече заради планираното тогава преместване на някои от казармите от центъра в района на погребите и увеличаващия се пътникопоток. Още тогава линията е трябвало да превозва голямо количество пътници в тази си част от маршрута и затова е планирана по този начин. Поради големите наклони и малките радиуси, този участък се е явявал най-трудния в градската трамвайна мрежа и е можело да бъде обслужван само от най-новите тогава мотриси, разполагащи с по два двигателя по 60 к.с. (възможно е и да е грешка и да става въпрос за KW) и възможност да теглят ремарке. Трамвайната линия е трябвало да бъде изградена с нови релси, но тъй като предвидената доставка на такива не е могла да се реализира, линията е положена със стари железопътни релси, взети от Дирекцията на железниците в замяна на релси от по-лек профил, с каквито в общината разполагали от постройката на Рилския водопровод. Железопътните релси в кривите участъци е трябвало да бъдат подменени при първа възможност.
Не знам от къде и от кой период са цитатите, но използването на "Двореца на пионерите" предполага, че става въпрос за след 1951 г. За този период е възможно линията между Журналист и Двореца на пионерите да е била обособена като отделна, още повече, че по спомени на хора от 50-те години е имало трамвай 2, който се е използвал в тази си част от маршрута именно по този начин - с прекачване и отделен трамвай (или два такива) само между Журналист и Двореца на пионерите. За периода между 1933 г. и 1943 г. липсват такива данни и доста категорично се подчертава почти навсякъде, че линията се обслужва по цялата си дължина без прекачване.

8
На кое са казвали новото и на кое старото депо Красно село?
Строежа на депо Красно село става на два етапа. В момента Трамкар изглежда по доста по-различен начин, отколкото през 1935 г., но все пак ориентировъчно - заграденото с лилаво (като пространство) е старото депо, а с червено е новото. По-късно през годините го разширяват още.

9
Коригирах малко автобусната информация, защото автобусна линия С се открива през лятото на 1935 г. (а не на 26 април) и първоначално е до Ветеринарния факултет, но още към края на годината е удължена до кв. Царица Йоанна. Другата корекция е при линия К до Гробищата, която се е движила само в събота и неделя. През 1935 г. има и изменение на маршрута на автобусна линия В, но всичките тези неща са описани по-подробно тук

10
Стара София / Re: Ретро снимки
« on: 26.05.2018, 12:16:45 »
Браво, Боби. Пак си намерил доста ценни и интересни снимки.

11
Не бих го казал толкова категорично...
Аз не мога да налагам мнение и всеки сам си създава такова според собствения мироглед и нещата, до които има достъп. Дори и да предположим, че става въпрос за разлика между юлиански и григориански календар, за събитията от 1901 г. това значи 13 дни разлика, което прави 11 февруари по стар стил дата на пускане на движението по линии 1 и 2. Списание "Железопътен сборник" е много сериозен и уважаван орган, състои се от официален и неофициален раздел. В официалния раздел се публикуват закони, наредби, подзакони, нормативни актове и всякаква официална информация, свързана с транспорта. Има статут на сегашния Държавен вестник по отношение на железопътния транспорт В неофициалния раздел се пускат отчети на дружества, технически данни и доста специализирана информация. В художествената литература или в по-късните спомени на хората може и да битува мнението, че едва ли не трамваите са се движили празни и никой не се е престрашавал да се вози на тях седмици наред, но в докладите и в специализираните съобщения изрично пише, че на втория или третия ден от пускането на движението хората вече са били свикнали и са се качвали да се возят без страх, а пътуването вече се е таксувало. Статията е писана на следващата година след случването на събитията и е била съвременник на тях, отразявала е най-точно и без изкривяванията на времето какво се е случило. Цитират се конкретни дати. В рамките на малко над 1 месец цялото трамвайно движение вече е било факт. В по-късните източници има разлика от цели 3 месеца между пускането на движението и пускането на линията до Княжево, а и нищо не се споменава за пускането на останалите линии. За мен данните от 1902 г. са много по-правдоподобна и достоверна информация от неща, които са писани 30 и повече години след събитията.

PS. Интересно е, че около 1936 дават винаги линия 1 с 2 ремаркета по-малко. Мисля, че двете коли без ремаркета обслужват само отсечката Журналист-Семинарията, като правят връзка с прекачване с основната линия на сп. Журналист. Би трябвало да се води т.нар. "малко трамвайче".
В интерес на истината още от самото начало на пускането на трасето от пл. Руен (Журналист) до Семинарията, винаги се говори за неделима и цяла линия 1, която обслужва целия маршрут от Гарата до Семинарията без прекачване. Ако в периода от 1933 г. до 1943 г. се е движил трамвай без ремарке по 1, той е бил или допълнителна кола, или редовна такава (в редките периоди, когато са пускали целодневно и такива), но се е движил по цялата дължина от Гарата до Семинарията, а не само в гората от Журналист до Семинарията.

12
Снимката е пускана по-назад от колегата Emperor, но умишлено я слагам отново. Това е т.нар. мотриса на мира - една-единствена бройка, произведена в дупката от няколко години между "Републиките" и "Комсомолците", през който период иначе не са произвеждали никакви трамваи.
Оказва се, че в края на 40-те и през 50-те години са построени доста трамваи, излизат няколко нови модела и е избълвана доста продукция. След края на войната е свършен огромен по обем работа и доста унищожени трамваи са възстановени. През лятото на 1945 г. населението на София вече е достигало 700 000 души (2 години преди това са били около 500 000-550 000) и нуждата от още трамваи е била огромна. Дори в първите години на окупацията все още са се правили постъпки за закупуването на нови трамваи от западни страни, но по една или друга политически причини това не е станало. Настава пълна изолация, а заради липсата на средства и най-вече невъзможността да се търгува с компенсационни сделки на запад (изнасяме тютюн или краставици, а получаваме трамваи), започваме да разчитаме на собствените си сили. Наследството, което сме имали в лицето на кадърни инженери от Техническата работилница в ДТО, след войната вече го няма. През 1943 са мобилизирани доста от работещите в ДТО и на тяхно място идва куцо и сакато. След войната този процес продължава с пълна сила. През 1945 са назначени за пръв път жени ватманки - 7 броя. Започва да се гони количество пред качество и резултатите не закъсняват - много и калпава продукция. По едно време сме щели да усвоим производството и на МТВ-82.

13
Въведете малко хигиена по темите, защото наистина е много дразнещо. Отварят се теми отпреди 10 години, за да си напише колко яко би било ако стане нещо си, което няма как да стане, в останалите теми се наливат глупости на килограм. Семинаристчето се оказа, че разполага с доста свободно време, развинтена фантазия и достъп до интернет. Вече изчезнаха смислените дискусии, а това няма да доведе до нищо добро.

14
А към обяд, като натрупат по-голямо закъснение, А-та по 83 вече са по няколко в комплект. На миналата задушница имаше три 83 един след друг, от които 1 редовен и 2 А-та.

15
А как така стана такава собственост? И защо инвестиционното намерение се появи точно сега? Има и друг въпрос - къде ще се строи още, като там всичко е нагъчкано вече.

16
Започва строеж на 2 жилищни сгради върху сегашното колело на автобусите

Инвестиционно предложение за обект: „Нова крайна станция на автобусни линии № № 76 и 213 в ж.к. “Младост 4“

http://mladost.bg/wp-content/uploads/2018/05/Binder-ovos.pdf
Иванчева я няма и вече има инвестиционни намерения

17
От 9 юли 1938 влиза в експлоатация двойна линия по Алабинска и Граф Игнатиев между Царица Йоанна (Витошка) и Александър І.

Към 31 декември 1938 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията с 10 коли с 8 ремаркета
2 – Гарата-Лозенец със 7 коли със 7 ремаркета
3 – Подуене-Света Троица с 10 коли с 10 ремаркета
4 – Красна поляна-Слатински редут с 10 коли с 10 ремаркета
5 – Св. Неделя-Княжево с 10 коли с 10 ремаркета
6 – Надежда-Иван Вазов с 11 коли с 11 ремаркета
7 – Гробищата-Захарна фабрика с 11 коли (без ремаркета)
8 – Павлово-Бояна с 1 кола (без ремаркета)
9 – Военно училище-Орландовци със 7 коли (без ремаркета)
10 – ул. Иван Гешев-кв. В. Левски с 2 коли (без ремаркета)

Автобусни линии към 31.12.1938 г.
А – Гарата-Александровска болница
В – пл. Бански-кв. Хаджи Димитър
С – пл. Бански-Кв. Царица Йоанна

Към 31 декември 1939 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията с 9 коли с 7 ремаркета
2 – Гарата-Лозенец със 7 коли със 7 ремаркета
3 – Подуене-Света Троица с 10 коли с 10 ремаркета
4 – Красна поляна-Слатински редут с 10 коли с 10 ремаркета
5 – Св. Неделя-Княжево с 10 коли с 10 ремаркета
6 – Надежда-Иван Вазов с 10 коли с 10 ремаркета
7 – Гробищата-Захарна фабрика с 10 коли (без ремаркета)
8 – Павлово-Бояна с 1 кола (без ремаркета)
9 – Военно училище-Орландовци със 7 коли (без ремаркета)
10 – Подуене-кв. В. Левски с 2 коли (без ремаркета)

На 1 март 1939 г. се откриват две нови автобусни линии: К от пл. Бански-Централен затвор по маршрут Банята-Пиротска-Ботев-Симеон-Опълченска-Калитин-Столетов-Векилски-Щросмаер до жп прелеза.; Е от пл. Бански-Ж.П. прелеза по маршрут Банята-Търговска-Цар Освободител-ул.Левски-Иван Вазов-Раковска-Патриарх Евтимий-Граф Игнатиев-Драган Цанков-Самоков до околовръстната жп линия.

На 11 август 1939 г. се открива автобусна линия Н от трамвайна спирка Арсенала по Драгалевско шосе до Околовръстната ж.п. линия, като два пъти на ден през делник линията прави курсове до с. Драгалевци.

Автобусни линии към 31.12.1939 г.
А – Гарата-Александровска болница
В – пл. Бански-кв. Хаджи Димитър
С – пл. Бански-кв. Царица Йоанна
Е – пл. Бански-Ж.П. прелеза
К – пл. Бански-Централен затвор
Н – Лозенец- Ж.П. прелеза (с допълнителни курсове до с. Драгалевци)

Автобусни линии към 31.12.1940 г.
А – Гарата-Александровска болница
В – пл. Бански-кв. Хаджи Димитър
С – пл. Бански-кв. Царица Йоанна
Е – пл. Бански-Ж.П. прелеза (някои от курсовете са до къпалня Мария Луиза)
К – пл. Бански-Централен затвор (закрита в края на 1940 г.)
Н – Лозенец- Ж.П. прелеза (с допълнителни курсове до с. Драгалевци)

На 8 февруари 1941 г. се открива тролейбусното движение с тролейбусна линия Т - Горнобански път-Горна баня. Поради недостатъчния брой тролейбуси се налага линията да се обслужва комбинирано с автобуси и от май месец същата година се открива и автобусна линия Т – Горнобански път-Горна баня.

На 17 април 1941 г. поради недостиг на трамваи се закрива трамвайна линия 9, трамвайна линия 7 се скъсява от Захарна фабрика до Света троица, а трамвайна линия 2 е удължена до Орландовци като компенсация. На същата дата поради недостиг на гориво се закрива и автобусна линия А. Началните спирки на автобусни линии С и Е са изместени извън центъра и тръгват съответно от Орлов мост и от Техническото училище.

На 2 декември 1941 г. поради недостиг на гориво се закриват и автобусни линия В, Е и Н.

Към 31 декември 1941 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията
2 – Орландовци-Лозенец
3 – Подуене-Света Троица
4 – Красна поляна-Слатински редут
5 – Св. Неделя-Княжево
6 – Надежда-Иван Вазов
7 – Света Троица-Захарна фабрика
8 – Павлово-Бояна
10 – Подуене-кв. В. Левски

Автобусни линии към 31.12.1941 г.
С – Орлов мост-кв. Царица Йоанна
Т – Горнобански път-Горна баня

Тролейбусна линия към 31.12.1941 г.
Т – Горнобански път-Горна баня


Към 31 декември 1942 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията
2 – Орландовци-Лозенец
3 – Подуене-Света Троица
4 – Красна поляна-Слатински редут
5 – Св. Неделя-Княжево
6 – Надежда-Иван Вазов
7 – Света Троица-Захарна фабрика
8 – Павлово-Бояна
10 – Подуене-кв. В. Левски

Заради недостиг на гориво от 24 май 1942 г. автобусното движение е било напълно преустановено в неделни и празнични дни. Това продължава до 11 март 1943 г.

Автобусни линии към 31.12.1942 г.
С – Орлов мост-кв. Царица Йоанна
Т – Горнобански път-Горна баня

Тролейбусна линия към 31.12.1942 г.
Т – Горнобански път-Горна баня

През 1943 г. се построява нов релсов път по бул. Константин Величков между бул. Клементина и ул. Пирот, който се използва за служебни цели в случай на поразена основна инфраструктура по време на бомбандировките.

През 1943 г.тролейбусното движение в Горна баня е променено. За да се избегне стръмната ул. Ал. Батемберг и непавираната ул. Тутракан, се прави ново тролейбусно ухо пред кметството в Горна баня.


Към 31 декември 1943 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията
2 – Орландовци-Лозенец
3 – Подуене-Света Троица
4 – Красна поляна-Слатински редут
5 – Св. Неделя-Княжево
6 – Надежда-Иван Вазов
7 – Света Троица-Захарна фабрика
8 – Павлово-Бояна
10 – Подуене-кв. В. Левски

Автобусни линии към 31.12.1943 г.
С – Орлов мост-кв. Царица Йоанна
Т – Горнобански път-Горна баня

Тролейбусна линия към 31.12.1943 г.
Т – Горнобански път-Горна баня

18
На 19 септември 1936 г. линии 4 и 10 се обединяват в нова линия 4 – Красна поляна-Слатински редут, а линии 7 и 11 се обединяват в нова линия 7 – Гробища-Захарна фабрика.
На 20 декември 1936 г. се открива трамвайна линия 10 – Подуене-Квартал В. Левски.

Нови трамвайни линии през 1936 г.:
1. бул. Ботев-ул. Пиротска – 90 м.
2. пл. Възраждане – 1075,71 м.
3. пл. Света Неделя – 1375 м.
4. пл. Македония – 237,67 м.
5. пл. Света неделя за 5 линия – 200 м.
6. Подуене – кв. Левски – 2459,44 м.
7. съединително парче при ул. Сердика – 30.48 м.
8. в депо Красно село – 652,39 м.
9. в склада Надежда – 45,55 м.

Удвоени трамвайни линии през 1936 г.:
1. по бул. Ботев от пл. Възраждане до пл. Македония – 330,62 м.
2. от Гробищата до с. Райна Княгиня – 691 м.
3. по бул. Иван Асен ІІ от ул. Крали Марко до ул. Светослав Тертер – 276,64 м.

Вдигнати трамвайни линии през 1936 г.:
1. пл. Възраждане – 428 м.
2. пл. св. Неделя и бул. Царица Йоанна – 1319 м.
3. бул. Македония – 140 м.
4. по ул. Пиротска от бул. Мария Луиза до бул. Ботев – 1095,02 м.

Към 31 декември 1936 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията с 9 коли с 9 ремаркета
2 – Гарата-Лозенец със 7 коли със 7 ремаркета
3 – Подуене-Света Троица с 10 коли с 10 ремаркета
4 – Красна поляна-Слатински редут с 10 коли с 10 ремаркета
5 – Св. Неделя-Княжево с 8 коли с 12 ремаркета
6 – Надежда-Иван Вазов с 10 коли с 10 ремаркета
7 – Гробищата-Захарна фабрика с 10 коли (без ремаркета)
8 – Павлово-Бояна с 1 кола (без ремаркета)
9 – Военно училище-Райна княгиня със 7 коли (без ремаркета)
10 – ул. Иван Гешев-кв. В. Левски с 2 коли (без ремаркета)

Във времето на усилено трамвайно движение (сутрин от 7:00 до 8:30, на обяд от 12:00 до 14:30 и вечер от 18:00 до 19:30) се пускат допълнителни коли: осем коли с единайсет ремаркета сутрин, пет коли с пет ремаркета на обяд и пет коли вечер по линия 5; шест коли с четири ремаркета сутрин и две коли на обяд по линия 1; четири коли с три ремаркета сутрин и три коли на обяд по линия 3; три коли с три ремаркета сутрин и три коли на обяд по линия 7; сутрин по линия 6 по една кола към Надежда и една кола към Иван Вазов; една коли сутрин по линия 10.

Автобусни линии към 31 декември 1936 г.
А – Гарата-Александровска болница
В – пл. Бански-кв. Хаджи Димитър
С – пл. Бански-Кв. Царица Йоанна
Е – Черковна-кв. Левски (закрита на 5.10.1936 г.)

През 1937 г. линия А променя маршрута си и вместо през Червен кръст минава по Ботев и ул. Мадара до Александровска болница.

Към 31 декември 1937 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията с 9 коли с 7 ремаркета
2 – Гарата-Лозенец със 7 коли със 7 ремаркета
3 – Подуене-Света Троица с 10 коли с 10 ремаркета
4 – Красна поляна-Слатински редут с 10 коли с 10 ремаркета
5 – Св. Неделя-Княжево с 8 коли с 16 ремаркета
6 – Надежда-Иван Вазов с 10 коли с 10 ремаркета
7 – Гробищата-Захарна фабрика с 10 коли (без ремаркета)
8 – Павлово-Бояна с 1 кола (без ремаркета)
9 – Военно училище-Райна княгиня със 7 коли (без ремаркета)
10 – ул. Иван Гешев-кв. В. Левски с 2 коли (без ремаркета)

Автобусни линии към 31 декември 1937 г.
А – Гарата-Александровска болница
В – пл. Бански-кв. Хаджи Димитър
С – пл. Бански-Кв. Царица Йоанна

19
Нови трамвайни линии през 1935 г.:
1. Продължава се линията на трамвай 10 от ул. Антон по ул. Турунджа до Горнобанска, двойна линия, 1460 м. единичен път
2. Нови 4 трамвайни коловоза в новото депо Красно село и свързването им със линиите в старото депо Красно село, 1092 м. единичен път.
3. Нова трамвайна линия по бул. Фердинанд за трамвай 2, двойна линия, 604 м. единичен път.
4. Нова трамвайна линия по бул. Христо Ботев между пл. Възраждане и ул. Пирот, двойна линия, 336 м. единичен път.
5. Нова трамвайна линия в склада Надежда, единична линия, 391 м. единичен път.
6. Нова трамвайна линия по бул. Фердинанд между ул. Шипка и Цар Освободител за 4 линия, двойна и единична линия, 296 м. единичен път
7. Нова трамвайна линия и ухо Орландовци за трамвай 9, двойна линия, 219 м. единичен път.
8. Нова трамвайна линия между бул. Мария Луиза и ул. Козлодуй, 85 м. единичен път.
9. Нова трамвайна линия пред депо Мария Луиза, 50 м. единичен път.

Удвоени трамвайни линии през 1935 г.:
1. В кв. Иван Вазов по линия 6, 1388 м.
2. В кв. Надежда по линия 6, 1200 м.
3. В кв. Захарна фабрика по линия 7, 1305 м.
4. При Арсенала по линия 2, 303 м.
5. По ул. П. Паскалев по линия 1, 272 м.
6. По бул. Клементина по линия 10, 273 м.
7. От с. Княжево до спирка Банята по линия 5, 124 м.
8. Разменна линия в Орландовци по линия 11, 200 м.
9. Разменна линия по ул. Иван Асен ІІ по линия 4, 99 м.
10. Разменна линия към с. Бояна по линия 8, 54 м.
11. Съединителна линия по бул. Мария Луиза, 38 м.

Вдигнати трамвайни линии през 1935 г.:
1. От бул. Цар Освободител линия 4, 919 м.
2. От бул. Патриарх Евтимийи бул. Фритьоф Нансен линия 2, 146 м.
3. Разменни линии в кв. Иван Вазов по линия 6, 180 м.
4. Разменни линии в кв. Захарна фабрика по линия 7, 100 м.

Изместени трамвайни линии през 1935 г.:
1. По бул. Иван Асен ІІ трамвайната линия 4 се измества по средата на булеварда на дължина 639 м.

Към 31 декември 1935 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията с 9 коли със 7 ремаркета
2 – Гарата-Лозенец със 7 коли със 7 ремаркета
3 – Подуене-Света Троица с 10 коли с 10 ремаркета
4 – Св. Неделя-Слатински редут с 5 коли с 5 ремаркета
5 – Св. Неделя-Княжево с 8 коли с 16 ремаркета
6 – Надежда-Иван Вазов с 10 коли с 10 ремаркета
7 – Св. Неделя-Захарна фабрика със 6 коли (без ремаркета)
8 – Павлово-Бояна с 1 кола (без ремаркета)
9 – Гробища-Военно училище със 6 коли (без ремаркета)
10 – Св. Неделя-Красна поляна с 5 коли (без ремаркета)
11 – Св. Неделя-Орландовци с 4 коли (без ремаркета)

Във времето на усилено трамвайно движение (сутрин от 7:00 до 8:30, на обяд от 12:00 до 14:30 и вечер от 18:00 до 19:30) се пускат допълнителни коли: пет коли с пет ремаркета, а сутрин още две коли без ремаркета по линия 5; само сутрин от 7:10 до 8:10 четири коли с четири ремаркета по линия 3; само сутрин от 7:10 до 7:45; една кола по линия 6; сутрин от 7:00 до 7:55 две коли, на обяд от 12:17 до 13:00 една кола по линия 7; сутрин от 6:40 до 8:30 две коли с две ремаркета и на обяд от 12:00 до 13:30 три коли; сутрин от 7:45 до 8:40 шест коли с четири ремаркета и на обяд от 13:00 до 13:30 една кола по линия 1.

Автобусни линии към 31.12.1935 г.
А – Гарата-Александровска болница (от 26.04.1935)
В – пл. Бански-кв. Хаджи Димитър (от 26.04.1935)
С – пл. Бански-Кв. Царица Йоанна (от лятото на 1935)
К – Патриарх Евтимий-Гробищата (от 26.04.1935 само в събота и неделя, закрита в края на годината)
Е – Черковна-кв. Левски (от 20.12.1935)

20
Между 1929 г. и 1931 г. данните не са така подробни, през този период се удължава трамвайна линия 6 до с. Надежда.

На 21 декември 1930 г. трамвайна линия 10 е продължена по бул. Клементина от ул. Одрин до ул. Антон.

На 16 октомври 1932 г. започва да функционира като самостоятелна линия 11- Св. Неделя-Орландовци

На 3 декември 1933 г. се открива за редовна експлоатация продължението на линия 1 от пл. Руен (Журналист) до Семинарията, 998.35 м. двойна линия.

Към 1 април 1934 г. има следните трамвайни линии:
1 – Гарата-Семинарията с 9 коли с 9 ремаркета
2 – Гарата-Лозенец със 7 коли със 7 ремаркета
3 – Подуене-Света Троица с 10 коли с 10 ремаркета
4 – Св. Неделя-Борисовата градина с 4 коли с 4 ремаркета
5 – Св. Неделя-Княжево с 10 коли с 20 ремаркета
6 – Надежда-Иван Вазов с 8 коли с 8 ремаркета
7 – Св. Неделя-Захарна фабрика със 5 коли (без ремаркета)
8 – Павлово-Бояна с 1 кола (без ремарке)
9 – Гробища-Военно училище със 6 коли (без ремаркета)
10 – Св. Неделя-Булина ливада с 4 коли (без ремаркета)
11 – Св. Неделя-Орландовци с 4 коли (без ремаркета)
Във времето на усилено трамвайно движение (сутрин от 7:00 до 8:30, на обяд от 12:00 до 14:30 и вечер от 18:00 до 19:30) се пускат допълнителни коли: една кола по линии 1 и 3, две коли по линия 6 и четири коли по линия 5.

В края на май 1934 г. се пусна в експлоатация трамвайна гара на пл. Възраждане.

Pages: [1] 2 3 ... 75