Author Topic: История на трамвайната мрежа  (Read 10466 times)

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 12469
    • View Profile
    • Email
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #40 on: 30.05.2013, 15:18:27 »
Снимката прилича много на подлеза Изида на ул. Козлодуй, отколкото на гара Подуене.  :neznam:
То си го пише, даже на немски, че е гара Подуене. ТМ10 е вървял по Стамболийски до Св.Неделя, не съм виждал карта с маршрут до Подуене.
Иначе от гара Подуене до Левски (ул.Витиня) никога не е имало двуколовозно трасе - било е обслужвано с пендели, каквото е трамвайчето на снимката от 1937. Ако номер 10 се е пренесъл от линията по западното направление, тогава вероятно ТМ4 го е поела: иначе е била доста къса - от Св.Неделя до Орлов мост.
На картата на Н.Груев: http://www.pbase.com/ngruev/image/75370625 пише, че е от 1946, но веорятно подложката е отпреди 1936, само са отпечатани променени от "народната власт" имена на улици.
« Last Edit: 30.05.2013, 15:24:14 by blagun »

Offline julych

  • Начинаещ
  • *
  • Posts: 13
    • View Profile
    • Email
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #41 on: 30.05.2013, 17:21:27 »
Маршрутът Булина ливада - Подуяне го видях на стр.55 в книгата "30 Години Трамваи в София". Две страници по-нататък (на стр. 57) е описан друг маршрут - Св. Неделя - Булина ливада. За съжаление стр. 54 и 56 от книгата липсват, така че вторият маршрут може да е от друга година. Ще съм благодарен ако някой може да качи тези липсващи страници.

Offline mlk

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2439
    • ICQ Messenger - 110536592
    • View Profile
    • Email
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #42 on: 30.05.2013, 23:41:20 »
Спокойно, нещата си имат обяснение. Картата от 47-ма не е от тази година и т.н.
Трамваят по Ботевградско е открит 1942 май и 49-та го махат и изграждат тб. трасе на тройката. Други работи няма. Това коя линия с кой номер е - не ги мисли много. Тогава е имало няколко системи на номериране и е дълго и сложно за обяснение.

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 12469
    • View Profile
    • Email
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #43 on: 31.05.2013, 16:13:57 »
Трамваят по Ботевградско е открит 1942 май
Според снимката в горния пост - в началото на 1937 г.

Online Magirus deutz

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2207
  • Почитател на Мерцедес - Бенц, Магирус и Икарус.
    • Skype Me™!
    • View Profile
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #44 on: 11.11.2013, 01:17:31 »
Схема на трамвайната мрежа.
« Last Edit: 25.11.2013, 23:34:15 by Magirus deutz »

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 12469
    • View Profile
    • Email
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #45 on: 12.05.2014, 13:54:44 »
Много интересен материал от блога "Стара София": http://stara-sofia.blogspot.com/2014/05/1939.html Може само да се възхищаваме, какво са планирали в ОУП през 1939 г.. За съжаление последвалите събития са попречили на тази програма...

СТОЛИЧНАТА ТРАМВАЙНА МРЕЖА
Инж. Р. Михайлов, списание "Сердика", книга 9, 1939 г.

След електрифицирането на София, съгласно сключения между Столичната община и концесионера Белг. д-во от 7. XII. 1898 год. договор, на 1. I. 1901 г. е била пусната в експлоатация трамвайната мрежа в града, а на 1. IV. 1901 г. е била привършена и открита трамвайната линия за с. Княжево.

Първоначалната трамвайна мрежа е имала дължина 23.085 м. и се е състояла от шест линии:

1. Линия от гара София по бул. „Мария Луиза" до бул. „Фердинанд".
2. Клон от Минералната баня по ул. „Витоша" до Пехотните казарми.
3. Клон от Минералната баня по ул. „Пирот" до църквата „Св. Никола" в кв. „Три Кладенци".
4. Клон от хотел „Панах" по бул. Дондуков" до Артилерийските казарми.
5. Клон от Двореца по бул. „Цар Освободител" до Борисовата градина.
6. Линия от хотел „България" по ул. „Левски" до с. Княжево.

Център на мрежата е била Градската градина при Двореца, която е била заобиколена от всички страни с трамвайни линии.

С разширяване строителната площ на града се е увеличавала и трамвайната мрежа, но най-първо се е предприело преустройство на някои части от мрежата, главно в центъра на града, а именно:

През 1906 г. е премахната линията по ул. „Търговска" между Минералната баня и хотел „Панах" и същата е поставена между хотел „Панах" и Св. Неделя. Също така е била премахната линията между хотел „България" и сегашната Съдебна палата.
През същата 1906 г. е построен клонът от Прошековата фабрика по ул. „Шипка" до Военното училище, но през 1924 год. нейната част между Прошековата фабрика и ул. „Шипка" е била премахната и е била поставена край сградата на Народното събрание, а през 1927 год. частта между тая сграда и ул. „Шипка" е премахната и е била преместена между ул. „Шипка" и паметника на Левски.
През 1908 и 1925 г. е построен клонът до Гробищата, а през 1913 и 1917 година е била продължена линията от Пехотните казарми до Арсенала.
През 1921, 23, 25 и 28 г. е продължена постепенно линията до кв. Захарна фабрика.
През 1925 г. е била преустроена Княжевската трамвайна линия в двойна и през 1926 г. е бил построен клонът за с. Бояна.
През 1925 г. и 1929 год. е продължена линията до кв. Подуене.
През 1927 г. и 1930 г. е била построена линията до кв. Булина ливада.
През 1928, 30 и 31 г. е била построена линията от Пехотните казарми до кв. Ив. Вазов.
През 1928 и 33 г. е продължена линията до Семинарията.
През 1929, 30 и 31 т. е продължена линията до с. Надежда и
През 1928, 30 и 31 г. е продължена линията до Кавалерийските казарми.

Развитието на трамвайната мрежа е показано в следната таблица:

Така че, в продължение на един период от дванадесет години, експлоатационната дължина на трамвайната мрежа нараства от 27.870 м. на 38.689 м., а дължината на трамвайната мрежа, сметната в единични линии, нараства от 46.826 м. на 79.580 м. Това става, понеже първоначално построените линии е трябвало в скоро време да се удвояват.

До 1. IX. 1916 година трамвайното предприятие се е експлоатирало от самия концесионер, но на тая дата трамваите били отнети от него. Преговорите, започнати през 1917 г. между Общината и концесионера, били, обаче, прекъснати поради войната. През време на самата война окупационните войски наложили секвестър върху прибираните от Общината трамвайни приходи и едва на 3. III. 1927 год. е била сключена спогодба, след което трамваите минали в пълно владение на Столичната община.

Сегашната (1939 г.) трамвайна мрежа се състои от 10 експлоатационни части с номера, както следва :
   
№ 1. Гарата — Семинарията 5.747 м.
№ 2. Св. Неделя —Арсенала 2.461 м.
№ 3. Св. Неделя — Св. Троица 2.529 м.
№ 3. Търговска — Подуене 2.737 м.
№ 4. Пл. Възраждане — Булина Ливада 2.613 м.
№ 4. Паметник Левски — Слатина 2.128 м.
№ 5. Св. Неделя — Княжево 8 448 м
№ 6. Гарата — Надежда 2.101 м.
№ 6. Ж. п. училище — кв. Ив. Вазов 1.845 м.
№ 7. Св. Троица — Захарна фабрика 1.525 м.
№ 8. Павлово — Бояна 1.850 м.
№ 9. Бул. М. Луиза — Орландовци 2.299 м.
№ 9. Ул. „Шипка" — Военното училище 0.820 м.
№ 10. Ул. „Ив. Гешев" — кв. Левски 1.606 м.

Всичко 38.659 м.

Мрежата се състои от 32.815 м. двойна линия, 11.848 единична линия по пътя и в депата и други 2.103 м. служащи за разменни станции — всичко 79.380 м. линеен път с 168 стрелки. Мрежата разполага с 125 мотриси, 95 ремаркета и други работни коли, а именно: 4 мотриси и 11 ремаркета.

От данните за развитие на столичната трамвайна мрежа се вижда, че построяването на новите линии е следвало бързото и неправилно застрояване на новите градски квартали. Първоначалната лъчиста мрежа на трамваите е била постепенно удължавана с разширение на градската строителна площ и е запазила лъчистата си форма, без да се създаде някакво закръгляване от каквото се е нуждаела. А тъй като разширението на строителната площ е ставало случайно, бързо и неправилно чрез разграбване общински места, общинска мера или чрез превръщане работна земя от заинтересовани спекуланти в места за застрояване, то и трамвайната мрежа няма необходимата планомерност в развитието си.

Главният недостатък на сегашната трамвайна мрежа е създаденото централизиране на трамвайното движение на площад „Св. Неделя", който площад е станал претоварен и опасен за нарастналото трамвайно, автомобилно, коларско и пешеходно движение.

Липсата на една околовръстна трамвайна линия в централната част на града е една пречка за прякото трамвайно съобщение на отделните градски части. Така например, ние нямаме едно пряко съобщение от кв. Булина ливада и кв. Захарна фабрика за към квартала при Централната гара; също нямаме съобщение от кв. Лозенец и кв. Ив. Вазов за към квартала при гробищата, кланицата и Сточната гара, а всички коли трябва да минат все през пл. „Св. Неделя".

Непланомерното развитие на трамвайната мрежа е причина да бъдат построени двете близки и успоредни линии по ул. „Пирот" и по ул. „Клементина", отдалечени на около 300 м. една от друга; същото се отнася за линията по ул. „Шипка", построена в близко съседство с двете странични линии за Подуене и за Кавалерийските казарми. В сегашната мрежа липсва втора трамвайна линия за Централната гара, затова линията по бул. „М. Луиза" е претрупана с коли; липсва също трамвайна линия за квартала при Стоковата гара и Вехтошарския пазар; липсват начални трамвайни гари за извънградските трамваи; не са оставени свободни от трамвайни линии улици за автобусно движение, такива за движение на пешеходци из търговски квартали и такива за разходки; построена е много стръмната зигзагообразна линия с остри завои към Семинарията, вместо да се постави такава по ул. „Св. Наум". Поставени са трамвайни линии из много тесни улици със силно движение, както е, например, ул. „Пирот"; допуснато е да се построи неудобната трамвайна „въртележка" при „Св. Неделя" и пр.

През последните пет год. — 1934/38 — Столичната общинска управа, като спря временно, до изработване новия градоустройствен план на „Голяма София", разширението на трамвайната мрежа, обърна сериозно внимание върху преустройството на мрежата с оглед на заздравяване линиите и рационализиране трамвайното предприятие. Това се постигна чрез следните по-важни мероприятия:

Направи се каменно легло под главните трамвайни линии и се поставиха по-силен тип релси, чрез което се заздрави разнебитения релсов път и се запазиха колите от постояни повреждания и чести и скъпи ремонти.

Удвоиха се и се преправиха главните трамвайни линии, така че дължината на мрежата в единични линии от 64,099 м. през 1933 г. се увеличи през 1938 г. на 79.580 м.

Преустрои се трамвайната мрежа на площад Св. Неделя, като се премахна „въртележката", също и мрежата на площад Възраждане. Така можа да се урегулира и осигури голямото движение на трамваи, автомобили, коли и хора.

Премахнаха се трамвайните линии по бул. „Цар Освободител", по тясната и опасна за движението улица „Пирот" и се поставиха нови линии при Ректората, по ул. „Алабинска", между Пехотните казарми, а също така се построи нова линия под новия подлез при гара Подуене, по Орханийското шосе, за обслужване откъснатия квартал „Левски".

Увеличи се подвижният материал — мотриси и ремаркета — за по-добро обслужване на гражданите и, докато през 1933 г. е имало средно коли в движение: 70 мотриси и 55 ремаркета, през 1938 г. числото им е увеличено на 97 мотриси и 68 ремаркета (през 1937 г. се е разполагало с 125 мотриси и 95 ремаркета).

Във връзка с трамвайното съобщение и за по-добро обслужване на гражданите, организира се автобусно съобщение с доставените 16 автобусни коли, а също така и с построяване тролейбусно движение от трамвайната спирка „Горнобански път" до Горна-баня.

Имайки предвид сегашните недостатъци на трамвайната мрежа, както и новите трамвайни нужди, при новия градоустройствен план на Голяма София е предвидено преустройство на трамвайната мрежа, а именно: известни изменения в мрежата и построяване нови линии с оглед на създадените нови селища, нови войскови казарми, индустриални квартали, национален стадиум, нови железопътни и автобусни гари и др.

С оглед на новите селища възприето е, щото известни части от съществуващите трамвайни линии да не влизат в трамвайната мрежа на „Голяма София". Такива части са следните:

От трамвай № 1 частта по ул. „Левски" се премества, а също така и стръмната зигзагообразна част към Семинарията общо 2.300 м.
От трамвай № 2 частта от Железопътното училище до ухото в кв. Лозенец също се премества 1.200 м.
От трамвай № 3 частта — завой по ул. „Пирот" и ул. „Ц. Симеон" става излишна 500 м.
От трамвай № 4 частта от пл. „Възраждане" до бул. „Хр. Ботев", се премества, за да се освободи ул. „Клементина" от трамвайното движение и частта от ул. „Опълченска" до ухото в кв. "Булина ливада" 2.113 м.
От трамвай № 6 частта от Железопътното училище до ухото в кв. "Ив. Вазов" се премества 1.845 м.
От трамвай № 7 частта от бул. „Тутракан" до ухото в кв. „Бул. Ливада" се премества 600 м.
От трамвай № 9 частта от бул. „М. Луиза" до ул. „Орландовска" се премества 900 м.
Всичко 9.358 м.

В новия градоустройствен план на Голяма София се предвиждат нови трамвайни линии с дължини както следва:

Околовръстна линия в центъра на града 5.700 м.
Околовръстна линия при Слатинското възвишение 6.300 м.
Околовръстна линия при Лозенското възвишение 3.800 м.
Продължение на линия № 5 зад Княжево 2.200 м.
Продължение на линия № 6 към Драгалевци 4.700 м.
Продължение на линия № 4 по Пловдивското шосе 6.500 м.
Продължение на линия № 10 по Орханийското шосе 2.400 м.
Продължение на линия № 9 към Орландовци, с. Биримирци и с. Обрадовци 4.100 м.
Продължение на линия № 6 към Индустриалния квартал и с. Кубратово 4.900 м.
Продължение на линия № 6 по Ломското шосе 3.200 м.
Продължение на линия № 7 по Царибродското шосе 5.500 м.
Продължение на линия № 3 към с. Филиповци 5.500 м.
Линия за Нац. стадиум и с. Суходол 7.200 м.
Линия към Горна Баня 2.200 м.
Линия към Болничния квартал 3.700 м.
Линия по ул. „Гурко" за кв. "Лозенец" 1.800 м.
Линия по ул. „Ниш" 500 м.
Отклонение към Дървеница 1.600 м.
Отклонение към новите казарми 900 м.
Отклонение към Бояна 3.100 м.
Линия Красно село — Перловец 3.900 м.
Линия Централна гара — гара Подуене 3.300 м.
Разни други съединения с обща дължина 9.800 м.
Всичко 92.800 м.

Следователно, трамвайната мрежа на Голяма София, според градоустройствения й план, ще има обща експлоатационна дължина: стари линии (38.659 — 9.358 = 29.301 м.) и нови линии 92.800 м. или всичко около 122 километра. Новата трамвайна мрежа на Голяма София ще задоволява напълно нуждите от трамвайно съобщение. Сега имаме вече един план за постепенно и планомерно построяване отделните линии, които ще бъдат извършени в един по-дълъг период от време, с оглед на появилите се нужди и то след застрояване новите квартали и други някои пунктове, които са предвидени да бъдат свързани с трамвайните линии. Постройката на новите трамвайни линии ще става в съгласие с предвиденото преустройство на железопътната мрежа около София, с предвидените нови пътни, вътрешни и обходни артерии и с оглед на новото автобусно и тролейбусно съобщение.

При предстоящото подробно проучване на новия градоустройствен план, който ни дава само главните черти по градоустрояването на Голяма София, ще станат известни корекции и изменения, вследствие на което пък ще се наложат и известни изменения на предвидената в плана нова трамвайна мрежа.

При стойност 1.450.000 лева за километър единична трамвайна линия, за новата трамвайна мрежа би била необходима първоначално, приблизително, една сума от 93 х 1.450.000 лв. = 135.000.000 лева за трамвайните линии и 346.000.000 лева за 270 мотриси и 200 ремаркета или общо около 481.000.000 лева, от която сума трябва да се спадне стойността на материала от подлежащите на изместване упоменати по-горе 9 клм. стари линии (около 7.000.000 лева.) Тук, обаче, трябва да се има предвид, че с павиране новите пътни артерии, по економически и други съображения ще се наложи да бъдат построени трамвайни линии само по тия улици, по които ще има усилено трамвайно движение а по улици с по-слабо движение ще бъде въведено автобусно съобщение или тролейбусно. Последното е за предпочитане, тъй като при него се економисва доставката на скъпия релсов път, а при това все пак може да се използува изобилната и евтина електрическа енергия, с която разполага София от своите водни електрически централи.

Новите трамвайни и тролейбусни линии ще бъдат построени в един период от 20 и повече години.
« Last Edit: 12.05.2014, 13:58:35 by blagun »

Offline Emperor

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2715
  • Mercedes O305 1969-∞
    • View Profile
Re: История на трамвайната мрежа
« Reply #46 on: 08.02.2016, 00:01:50 »
1962г. Надявам се да ви е интересна :)
ГИОРТ - Група Идиоти Отговорна за Разрушаванто на Транспорта