Author Topic: Техническа информация  (Read 641 times)

Offline ooleg

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1527
    • View Profile
Техническа информация
« on: 05.08.2016, 17:28:21 »
Понеже непрекъснато говорим за автобуси и тролейбуси и за двигатели измислих да сложим една тема в която като за начало за сега аз да обясня с някакви прости думи основните принципи на двигателите. Като за начло ще я нахвърлям информацията по-така в безпорядък пък постепенно ще сложа картинки и ще си оправя обясненията.
Давам си сметка, че не всеки човек знае какво е ПТД, асинхронен двигател , и други такива неща. АКо седне да чете учебник трудно ще схване принципа и ще махне подробностите.

Като за начало основната и съществена разлика между ел. двигател и ДВГ е факта, че ДВГ-то по начина по който работи няма начин да си изменя скоростта на работа в много широки граници. Т.е. ако му е много малко гастта ще изгасне, а и много бързо до безкрайност не може да работи. Поради тази причина се налага да се направи механичен преобразувател на ъртящия момент - т.е. трябва да сепреобразува въртяшия момент така, че да се получи много бързо въртене (за сметка на мощността) или обратното много бавно въртене (с голяма мощност). Тези устройства се нарфичат в механиката редуктори. И понеже в един автомобил или друго нещо работещо с ДВГ се налага това преобразуване да се променя превключваемия редуктор се нарича скоростна кутия. В общи линии това се прави с различни предавки зъбни колела и т.н. Това е основен недостатък на ДВГ, че има нужда от скорстна кутия, защото всяко механични устройство вдига много вероятността за повреди. Друг основен недостатък на ДВГ е основния неодстатък на топлинните машини - ниското КПД. Поради основния принцип във физиката - цялата механична енергия може да се превърне на 100% в топлинна (примерно при триене), но никога 100% от топлинната енергия не може да се превърне в механична. КПД-то е по-малко от 50%. Самото нагряване на радиатора и антифриза е тая топлина, която никога не се е превърнала в работа. И друг недостатък на ДВГ е това, че винаги енергията на горивото отива в колелата и никогаот колелата не се превръща в гориво. Друг основен недостатък на ДВГ е, че не съществува никакъв друг начин за спиране освен да откачиш подаването на въртящ момент от ДВГ към колелата и чрез спирачните дискове да спреш.

При ел. двигатели нещата общо взето са точно на обратно. Всъщност има само един неодстатък и той не е на ел. двигател - факта, че трудно се съхранява ел. енергия в големи количества.

И така при електрическия двигател имаме взаимодействие на магнитните полета на електрически токове по такъв начин, че да се създаде въртящ момент.
И понеже няма как да се върти ел. двигател без да се върти магнитното поле има различни технологии и начини за създаване на въртящо магнитно поле които в общи линии определят и видовете ел. двигатели.
Първия и най-прост ел. двигател е Постоянно-токовия двигател - ПТД. При него имаме захранване с постоянно напрежение, както на статора, така и на ротора. Понеже постоянния ток и напрежение създават статични магнитни полета и няма как да се върти ел. двигател в ПТД за да се създаде въртщо магнитно поле има механично устройство наречено колектор. В общи линии колектора подава напрежението на ротора чрез т.нар. четким които са графитени и контактуват механично към два полу-пръстена. Така колектора създава въртящото магнитно поле (тъй като токът не може), защото периодично разменя местата на плюса-а и минуса.
Основно предимство на ПТД е, че скоростта на двигателя зависи от напрежението на ротора и много лесно се управлява такъв двигател. Когато искаш да се върти бързо подаваш по-високо напрежение, когато искаш да се върти бавно - подаваш ниско напрежение.
Като всеки електрически двигател има много високо КПД, като идва просто от загубите, които се получават неминуемо при протичането на ток през проводник. Но за да се сравнят илюстративно какви са загубите спрямо ДВГ - ел. двигател се охлажда от една перка, която се върти от самият двигател и от корпуса, който има оребрение като радиатор с цел да има по-голяма контактна повърхност с въздуха. За сравнение ДВГ-то има сложно внодно охлабдане със специален радиатор.
Основен недостатък на ПТД-то е наличието на колектор и четки. Тъй като четките са графитени се износнват и се налага да се сменят. А тъй като колекторът е механичен е предпоставка за механични дефекти.
Друг недостатък на ПТД–то е пускането му.
Ако ПТД–то е спряло и изведнъж му пуснеш цялото захранващо напрежение ще се получи ситуация близка до късо съединение и ще стане едно голямо "БУМ"! Това е така, защото имаме медни проводници, по които прилагаме постоянно напрежение и ток, които са почти късо съдинение. Когато двигателя е развъртян положението не е такова, защото вътрешните магнитни полета не позволяват безкрайно нарастване на тока. За тази цел при класическото пускане на ПТД в началото трябва да се пусне токът през мощен резистор, който да го ограничи. Когато мине малко време и двигателя се развърти с цел да се позволи нарастване на скоростта трябва токът да се пусне през по-малък резистор. Когато достигне новата скорост, трбва през още по-малък резистор и най-накрая без такъв. В класическия случай това се е правило с контактори и релета за време, които мехнаично са превключвали резисторите.
Обаче този подход е ужасно енергонеефективен тъй като наличието на съпротивления води до отделяне на топлина, което
- е електрически неефективно, защото превръща ел. тол в топлина, която се разсейва от резистора
- второ, отделянето на такава топлина води до опасност от пожари или от нуждата да се поставят резисторите извън тролейбуса.
Наличието на механични контактори след продължителна употрежа води до грешно превключване и изпускане на степени тъй като при залепнали контактори или друг механичен проблем не се развърта правилно двигателя във времето.
В последствие (през 80-те години) тези механики са заменени с т.нар. тиристорни управления и ШИМ - широчинно-импулсна модулация.

Ако има интерес ще го допиша по-нататък....
« Last Edit: 09.08.2016, 20:54:35 by ooleg »

Offline fgm

  • Запален по ГТ
  • *****
  • Posts: 289
    • View Profile
Re: Техническа информация
« Reply #1 on: 05.08.2016, 18:46:53 »
Интересна тема, продължавай.
Само една корекция-махни думичката "прост" пред ПТД.То не са колектори, то не са четки, то не е чудо.Прост може да се нарече широко разпространения асинхронен двигател.

Offline go6o

  • Запален по ГТ
  • *****
  • Posts: 342
    • View Profile
Re: Техническа информация
« Reply #2 on: 05.08.2016, 18:53:00 »
Темата която си започнал е доста интересна, но ако човек поне малко не е учил електротехника или електроника ще му е трудно да разбере за какво иде реч.
Едно малко уточнение за ДВГ. Недостатъкът  на ДВГ не е малкият диапазон на изменение на оборотите, а това че мощността и въртящият му момент не са еднакви при различните обороти на въртене. Максималната мощност  и въртящ момент се постигат при определени обороти и за да може ДВГ да работи винаги около тези обороти се поставя скоростна кутия.
Основно предимство на ел. двигателите е това че имат висок въртящ момент дори при ниски обороти и затова при тях не е необходима скоростна кутия.

Offline ooleg

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1527
    • View Profile
За ДВГ-то си вземам бележка. Да уточня само, че ДВГ-та не съм учил никога.
Относно знанията по електротехника - някогашния ни учебник по физика за 9 клас беше много добре написан - тоя който бепе наличен към 91-ва година. Новите не съм ги виждал.
Понеже няма как целия учебник по физика да го напишем на теми може би като за начало трябва да се уточнят основните понятия пък после малко подробности.

И така:
Веществата са изградени като цяло от атоми, молекули и йони.
Атомът е изграден от ядро, в което се намират положително заредени протони + някакъв брой неутрони. Около ядрото обикалят отрицателно заредени електрони. Като цяло атомът е електронеутрален, защото броят на протоните=броя на електроните=0.
Молекулите са няколко атома, които са групирани помежду си. В зависимост от това, каква е молекулата, тя може да е поляризирана - тогава е електрически активна или неполярна - електрически неактивна.
Йоните са атоми, които по някаква причина имат недостиг на електрони - положителен йон или излишък на електрони - отрицателно зареден йон.
Като цяло цялата маса на атомът се дължи на ядрото - т.е. масата на атомът я дават протоните и неутроните. Електроните почти нямат маса в покой.
Нека да уточним сега какво е маса. По принцип има много определения за маса, но едно от най-важните идва от уравнението на Айнщан Е (енергията) = m( масата) * c^2 (E=mc^2) или казано на разбираем език, масата е правопроционална на енергията, която притежава една частица.
И така първи е подредил в нарастващ ред по атомна маса простите вещества Менделеев и се е получила менделеевата таблица. Най-простото вещество в нея е водородът, който притежава в ядрото си един протон и около него обикаля един електрон. Съществуват още два вида водород, с различна атомна маса - деутерий и тритий. Щом и трите вещества са водород това означава, че в ядрото задължително има само един протон, като разликата между трите вида водород е наличието в деутерия и на един неутрон, а в трития има два неутрона. И в трите вида водород в обвивката имаме само един електрон.
И така от горните примери да обобщим:
различните прости вещества се различават по броя на протоните си в ядрото,а съществуват вещества с различна атомна маса (различен брой неутрони) от един и същи атомен номер (еднакъв брой протони). Те се наричат изотопи. Изотопът на едно вещество има същите химични свойства като изотопът на друго вещество, но различни физични свойства - например маса, време на полу-разпад и т.н.
Когато става дума за химични свойства на веществата - то винаги се отнася за електронната им обвивка, а не за строежът на ядрото. Всички химични свойства се дължат само на електронната структура.
И така цялото въведение за веществата беше за да обясня какво е електрически ток и напрежение и връзката помежду им.
Ел. ток се нарича насочено движение на токоносители (т.е. нещо електрически заредено), които преминават за единица време през дадено място.
За да имаме насочено движение на токоносители, е нужна някаква електрическа сила, която принуждава тези токоносители да се движат.
Т.е. напрежение се нарича силата, която принуждава токоносителите да се движат насочено.
Ток е следствието, което тази сила предизвиква.
А токоносителите зависят от веществата
- при металите токоносителите са електрони
- при електролитите (примерно воден разтвор на хотварска сол) са йоните. На натрия са положително заредени и се движат към отрицателния електрод, а на Хлорът са отрицателно заредени и се движат към положителния електрод
- В полу-проводниците могат да бъдат електрони(отрицателни) или дупки (положителни).
Обаче какво точно тече, няма никакво значение за да имаме електрически ток. Важното е при прилагането на електрическо напрежение между веществото да има някакви токоносители, които да започнат да се движат под негово въздействие.
Всеки човек обаче ще си каже - е то хубаво се движат ама колко ще се движат?
И точно този въпрос е най-важния в цялата електроника и се нарича закон на Ом

R=U/I - И казва, че има показател, който се нарича R, който показва колко ток поражда всеки волт напрежение или дава отговор на въпроса като приложиш сила U, колко ще е следствието от нея I. Този параметър се нарича СЪПРОТИВЛЕНИЕ. Пи веществата с малко съпротивление при малко напрежение се получава голям ток, а при тези с по-голямо съпротивление при същото напрежение се получава по-малко ток. Например чаша с вода от водопровода има много голямо съпротивление, което се дължи на примесите във водата, които не са много и няма достатъчно токоносители. Ако се добави една лъжица сол, се вкарват йони и съпротивлението се понижава.
Обаче, понеже става въпрос за двигатели, които извършват работа под въздействието на ток и напрежение, трябва да се обясни и работата на ел. ток.
Формулата е
Q=A=I^2*R*t - или казано на просто език - работата на електрическия ток (А) е равна на отделената топлина (Q), които са равни на квадратът на тока и съпротивлението и времето.
T.е. най-важното при работата на ел. ток е неговата големина и времето. Колкото по-дълго време и колкото повече ток толкова повече работа и отделена топлина.
А какво е мощност на ел. ток
Това е произведението на тока и напрежението (P=U*I).
T.e. за да задвижваме един тролейбус пълен с хора ще е нужно да се извърши много работа, за което е нужен двигател с голяма мощност, което означава, че ще текат големи токове и ще е нужно виско напрежение.
Но колко напрежение и колко ток = мощността показва, че няма значение - важно е произведението от двете да бъде колкото трябва.
Наш е избшрът за да имаме двигател с мощност 2kW дали ще я постигнем с 2000 V и 1 А ток или с 2000А ток и 1 волт напрежение или 100 V напрежение и 20А ток.

По-нататък ще обясня доколкото мога магнитното поле, променливия ток и ако съм забравил нещо важно.... :rolleyes:
« Last Edit: 08.08.2016, 21:47:35 by ooleg »

Offline тролей №164 линия 2

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1524
  • Моят любим "Snacks" - тролей №164. R.I.P.
    • View Profile
    • Email
Re: Техническа информация
« Reply #4 on: 05.08.2016, 22:57:23 »
Евала, пич. Напомняш ми на учителката ни по Физика в МГ (не я знам дали още преподава). :fan: При нея който искаше да научи нещо - имаше кой да му предаде нужните знания. Сякаш нейният дух се е вселил в теб.
Аз бих добавил от себе си два въпроса.
1. Ще ми е интересно да обясниш принципите на работа на трансформаторите. Как така магнитната ламела (магнитопровод) с двете намотки и протичащите магнитни полета в тандем са способни да променят напрежението - винаги ми е било интересно, а в университета така и не обясниха този принцип - само изчислявахме брой намотки и сечение на магнитопроводи. :crazy: А в гимназията не се бях замислял над този въпрос, че да питам физичката.
2. Споменаваш ... каква беше модулацията там ... тиристорни управления и ШИМ - широчинно-импулсна модулация. Тиристорите ги "гугълнах" и видях, че са управляеми транзистори, най-общо казано. На тях с ток им управляваш "запушеността" или нещо такова беше, прощавай за лаладжийския ми език. :rolleyes: Обаше това ШИМ...? :neznam:
То ми напомни за обучението ми по ИТ нещата, едно от които са основи на комуникациите. При тях се ползват друти три вида модулация - амплитудно-честотна, амплитудно-фазова и фазо-честотна. Мисля, че и до днес в съвременните рутери, суичове и др. подобни устройства на най-ниско ниво (физическо) от т.нар. OSI модел при комуникациите, се ползват за кодиране на предаваните битове (0 или 1) като сигнали с напрежение, съответно 5 или 0 волта. Тази модулация позволява по-качествено разграничаване на това кое е 00 и кое е 10, кое е 01 и кое е 11 - тоест, неутрализират се шумовите въздействия ... донякъде. Защото ако нямаш модулация, то трябва да отделяш времеви квант за всеки бит, докато иначе можеш за един квант да предадеш 2, 3, 4 бита. Та, ако нямаш модулация, трябва да промениш тези 5 волта. Примерно, 00 да е 0 волта, 01 да е 2 волта, 10 да е 4 волта и 11 да е 6 волта. Сам се досещаш, че едно смущение много лесно може да промени от 6 на 4 волта, примерно, даден сигнал, което води до ефективна загуба на предаваната информация. Като модулираш, например амплитудно-честотно, то казваш: 00 го кодирам с 1 волт и 10 херца, 01 го кодирам с 1 волт и 100 херца, 10 го кодирам с 5 волта и 10 херца, 11 го кодирам с 5 волта и 100 херца. Така дори да "прешава" напрежението с 1-2 волта, или пък честотата - не е фатално. Съвсем просто пример давам - не претендирам, че това са действително-използваните стойности им модулация в съвременните комуникации. Тази технология отмира с навлизането на оптичните влакна, но все пак.
3. Според теб кое е по-добре за 100 kW мощност: 100 Волта и 1000 ампера или 1000 волта и 100 ампера или 10000 волта при 10 ампера? На мен ми се струва по-безопасно вторият, може би дори третият вариант, заради по-малкото топлина в проводниците и по-малка опасност от пожари, а и по-малко топлинни загуби. Да, чувал съм, че сечението на проводника - колкото е по-голямо, толкова топлинните загуби намалявали, но не знам до каква степен. Любопитно ми е мнението ти и по този въпрос.
Предварително благодаря! Още веднъж - интересна тема си стартирал!

едит: За който му е интересно: този OSI модел при комуникациите е 7-слоен. 1 слой е най-ниско ниво, а 7 слой е най-високо. Учих ги тези неща преди няколко години, така че не претендирам за 100% достоверност вече (понеже се занимавам с разработка на софтуер и не се занимавам с тях ежедневно):
1. Физическо ниво - там модулацията, ел-сигналите по LAN-кабелите, радио-вълните по WiFi - без значение от технологията - това всичкото е физическо ниво
2. Канално - кое ще са данните, кое ще са контролни битове, чрез които да се проверява дали правилно са получени данните по канала, кое ще е някакви други "мета"-данни (колко е дълго съобщението, с каква схема е кодирано), стоп-битове за край на съобщението - всичко това се случва тук.
3. Мрежово - основно участие имат рутери, суичове, хъбове - разпределят трафика - дали е за тази мрежа или за другата. Дали източник и получател са  от една мрежа, тоест, дали съобщението трябва да се предаде от рутера от една мрежа към друга.
4. Транспортно - какъв да е протоколът - TCP/IP, UDP. Съобщението да се цепи на части (IP пакети), които поотделно да се предават и после да се сглобяват от приемника. Тук се получава съответствие между превдоним и IP адрес. Ти пишеш google.bg, ама такъв източник на ресурс с такъв адрес не съществува. За сметка на това, съществува източник с адрес 1.2.3.4 Тук се подава заявка към т.нар. DNS-сървъри, които връщат отговор, че зад псевдонима google.bg стои източник на ресурси с IP-адрес 1.2.3.4 След това вече се подава самата заявка към адрес 1.2.3.4
Тук малко ми се размиват познанията и не знам доколко правилно ги разпределих нещата между 3. и 4.
5. Сесийно 6. Представително 7. Приложно - Като се логнеш - да се знае, че ти вършиш дадени неща (сесия). Примерно аз съм се логнал и модифицирам нещо, но не съм цъкнал Post, или пък подифицирам някакви данни, но не е ясно дали всичко ще протече нормално. Ти трябва да виждаш оригиналното състояние, без да виждаш какво правя аз. Освен това, на тези нива информацията се трансформира в четим вид - ако говорим за интернет, това го правят LAN-картата или WiFi-антената с приемника, софтуер на ниско ниво, който да трансформира битовете в символи и web-browser-ът. Първо се взема от 4 ниво от OSI последователност от битове и последователно ги трансформира в символи, тях в графични елементи и така. Оф, отплеснах се бая.
С две думи, ти пишеш google.bg, цъкаш ентер, а зад кулисите се случват един куп неща, преди да видиш началната страница с гугъл-логото. Аз си го представям като слизане и изкачване. Като цъкнеш ентер, то заявката тръгва да слиза надолу по OSI модела, докато стигне ниво 1, където реално става предаването на заявката като електрически сигнали. Като пристигне отговор, то става изкачване по модела/стълбицата обратно до ниво 7, където се вижда резултатът.
Това (OSI моделът) е имплементиран, разбира се, и в системата за оповестяване по спирките, банкоматите, GPS-следенето във varnatraffic - това е постоянно използване на OSI модела за предаване на данни за това кой автобус къде се намира и така. Този модел не зависи дали е меден проводник, оптичен кабел или WiFi.
Темата бих я прекръстил на "Техническа информация за неща, които използваме в ежедневието си". Защото техническа информация е и това как се изработва автомат "Калашников", но няма как да кажем, че това е нещо разпространено и масово-застъпено в ежедневието на хората.
« Last Edit: 05.08.2016, 23:19:07 by тролей №164 линия 2 »
Никога не шофирай по-бързо, отколкото може да лети твоят ангел-хранител!

Offline ooleg

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1527
    • View Profile
При първо ниво на ОСИ моделът е физическата среда - радиоефира за WiFi и кабелът за LAN и телефонният кабел за DSL и оптичния кабел за оптика.
При второ ниво е предаването на информация през физическото ниво - т.е тук са switch-овете.
Всъщност при второто ниво се крие комуникацията вътре в локалната мрежа.
При трето ниво е протоколът TCP/IP и тук е рутирането.
Всъшност какво представляват нещата
IP address - даречем 192.168.1.17
мрежова маска - даречем 255.255.255.0
дефаулт гейтуей даречем 192.168.1.1
и ДНС даречем 192.168.1.1
И МАК адрес даречем: f4-f2-6d-35-3b-c5

При мрежа без интернет играят роля само IP адреса, мрежовата маска и МАК адресът.
МАК адресът е хардуерния адрес на всяко мрежово устройство. Той идва записан вътре в него и го прочита драйвера на мрежовото у-во и го казва на операц. система. Тя ОС , която даречем със switch  с 3 порта е свързана с още две у-ва.
Та така операционаната система с нейното IP , което е сетнато на ЛАН картата прави таблица на която таблица съпоставя МАК адрес и ИП адрес. В windows от команден промпт всички научени от операционанта система ИП адреси се виждат с командата arp -a

Interface: 192.168.86.100 --- 0x10003
  Internet Address      Physical Address      Type
  192.168.86.1          f4-f2-6d-32-3b-c0     dynamic
 В linix с arp -n или просто arp.

Мрежовата маска показва от колко IP-ta ти се състои локалната мрежа.
Смята се така : при IP 192.168.1.11/ 255.255.255.0
Васи се от 256 числото на мрежовата маска и се получава броя IP-та в локалната мрежа. В тоя случай имаме 256-0-256 IP адреса.
При маска 255.255.255.128 имаме 256-128=128 ИП адреса. При маска 255.255.255.248 - 256-248=8 ip адреса. При маска 255.255.255.255 - 256-255=1 IP address или само един хост.
Ако имаме маска от типа - 255.255.0.0 - се смята така:
за предпоследния октет - 256-0=256 и за последния октет 256-0=256 - т.е. имаме 256*256=65 536 броя ИП-та или 256 мрежи с по 256 адреса.
При маска от вида 255.255.254.0 се смята (256-254)*256= 2 * 256 = 512 ИП-та.
Когато комуникацията е без интернет ОС научава на всички компютри съответствието МАК-ИП. Когато искаш да изпратиш информация до 192.168.1.10 - ОС му намира съответстващия МАК адрес и предава информацията до него.
Всъщност каква е разликата между switch и HUB?
Суичът е интелигентно устройство и като включиш един компютър на неговия порт то той му научава МАК адресът. На другия порт също. Ако има повече от 1 компютър свързан на него той научава всичките МАК адреси на кой порт се намират. И когато искам да се свържа със 192.168.1.10, понеже моята ОС му знае МАК адреса праша информацията за него и сучът понеже знае на кой порт е моя мак адрес и на кой порт е другия осъществява връзката между двата и информацията се предава между тези портове.
Докъто ХЪБ-овете, които ги имаше едно време бяха нещо като разклонител и усилвател само. Като искаш да изпратиш информация за ИП 192.168.1.10 то той я пуска на всичките си портове и като стигне до 192.168.1.10 то той си я получаваше.
Това крие неодтатъкът, че може да се снифи чужда информация, защото всички компютри свързани на ХЪБ получават всичката информация до него. И освен това има колизии. Понеже пакетите хвърчат произволно навсякъде се стига до момент при който, твоя компютър предава информация, когато и отсрещния предава. Така двата пакета все едно се сблъскват и информяацията се губи. Като не се получи информацията следва ново предаване, нова вероятност за колизия - т.е. хем информацията хвърчи навсякъде, хем полезната скоросто пада заради колизиите. Сега вече ХЪБ-ове май даже не се произвеждат и са останали по старите мрежи.
Но важното е, че в локалната мрежа комуникацията става по МАК адреси, а ИП-тата са само за намирането на МАК адреса и освен това е важна маската, за да покаже кое ти е локалната мрежа.
За какво е дафаулт гейтуея. Ако искаш да се обърнеш към IP 11.10.24.56, а имаш локална мрежа 192.168.1.11/255.255.255.0 - то това показва, че 11.10.24.56 не е в обхвата на твоята локална мрежа. Тогава операц. система търси и се обръща към IP-to, посочено за default gw. T.e. това е IP от твоята локална мрежа, към което се пращат пакетите, които са за IP извън нея, като се очаква то да предаде информацията така, че отговорът също да дойде от него. Т.е. това е ИП-то на твоят рутер.
DNS - това е IP-то на компютър, който се очаква да преобразува името на сайта в IP или обратното.

Как стига връзката до даден сайт се вижда с командата:
в уиндоус - tracert , в линукс traceroute

tracert forum.gtsofia.info

Tracing route to forum.gtsofia.info [91.196.124.79]
over a maximum of 30 hops:

  1    <1 ms    <1 ms    <1 ms  192.168.86.1
  2     1 ms     1 ms     1 ms  158.58.200.1
  3     9 ms     9 ms     9 ms  bulsat-evolink.bg.bulsat.com [46.40.73.130]
  4     9 ms    10 ms    12 ms  30.po1.ar1.sof2.evolink.net [85.14.2.71]
  5    10 ms    10 ms    10 ms  sh-evo-bg.superhosting.bg [185.45.64.246]
  6    10 ms    10 ms    10 ms  sh-evo-bg.superhosting.bg [185.45.64.246]
  7     9 ms     9 ms     9 ms  host124-79.superhosting.bg [91.196.124.79]

Trace complete.

Т.е. моя default gw e 192.168.86.1, после следва 158.58.200.1 и т.н. И всеки рутер се занимава с МАК адресите на мрежите, които рутира, ако информацията е за друга мрежа, я праща на неговия дефаулт gw,ако не е за неговите мрежи на неговия и така това са броя хопове, които се виждат с traceroute.
Разбира се един по-голям рутер може да има две места откъдето да е свързан с интернет. Така примерно едни неща може да излизат към един доставчик, други към друг и да не е с един default gw. Даже би могло да няма дефаулт гейтуей, а по протокол (казва се BGP - Border Gateway Protocol) да получи по отделно информацията за всяка мрежа на всеки доставчик по света. И ако имаш два доставчика може 2 пъти всяка мрежа през всеки доставчик да стигне до рутера. На времето имахме такъв случай и когато паднеше връзката с доставчик му трябваше около 2 минути да трие рутинзи от РАМ паметта си просто, защото няма default gw, а за всяка мрежа по света специален запис.
Забравих да кажа, че информацията на ниво 2 се предава с пакети. Колко е голям максималния пакет, който може да предаде едно устройство се нарича MTU - macsimum transfer unit - стандартно е 1500 байта. Но понеже същиснката информация е като писмо, но за да се прдаде и трябва и плик и подател и получател то 1500 байта е заедно със служебната информация. Полезната е 1472 байта. АКо информацията (както е обикновено) е над 1472 байта - то тя се фрагментира, като се разделя на пакети кратни на 1472.
Командата, с която се проверява дали има връзка с дадено IP се нарича PING.

Pinging 192.168.86.1 with 32 bytes of data:

Reply from 192.168.86.1: bytes=32 time<1ms TTL=64
Reply from 192.168.86.1: bytes=32 time<1ms TTL=64
Reply from 192.168.86.1: bytes=32 time<1ms TTL=64
Reply from 192.168.86.1: bytes=32 time<1ms TTL=64

тук се вижда, че праща 4 пакета по 32 байта. Ако искаш да провериш качеството на връзката си можеш да го направиш така:
За Уиндоус:
ping -l 1472 -n 100 IP-to - (-l -значи long 1472 bytes, -n - number 100 - сто броя пакети)
За Линукс:
ping -s 1472 -c 100 ip-to - (-s - size размер 1472 байта, -c - count -брой - 100 броя)

Така ще се пращат големи пакети, които се чупят по-лесно, но ще се имитира действителната ситуация на работа и ще се получат по-реални данни.
Всъщност може да се слагат и по-големки пакети даречем 10000 и тогава ще се фрагментират автоматично на кратни на 1472, което е също добро за тестване.
В Линукс може да се пипа и времето между всеки пинг и така да пуснеш 100 пакета вместо даречем за 2 мин за 1 ).
И остана да обясня какво е ТТЛ, което го имаше на пинг-а
TTL = Time To Live - време за живот на пакета.
Понеже би могло да се случи - твоя компютър да подаде пакет на твоя рутер, обаче поради грешка вместо твоя рутер да го предаде нататък да го върне обратно ако ого нямаше TTL-а можеха да си въртят един пакет до безкрай, това TTL показва през колко хопа може да мине максимално един пакет преди да умре. Така никога няма да ходи напред-назад до безкрайност.


П.С. на въпросите за трнсформаторите и другите неща утре :)

Иначе ключа е следния - транзисторът усилва по мощност и се нарича усливател - следователно променя токът и напрежението на входящия сигнал. Трансформаторът също променя токът и напрежението, обаче не се води усилвател...

при трансформатора произведението от токът и напрежението на входа е равно на произедението от токът и напрежението на изхода - Uвх*Iвх = Uизх*Iизх. При трназистор или друг усилвател имаме Uвх*Iвх << Uизх*Iизх.

Винагио съм обичал да питам някой дали знае, защо транзисторът се включва или по схема Общ Емитер, Обща база или общ колектор?
« Last Edit: 08.08.2016, 21:48:37 by ooleg »

Offline ooleg

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1527
    • View Profile
Re: Техническа информация
« Reply #6 on: 06.08.2016, 00:37:56 »
На въпроса зкое е по-добре 1 волт и 1000 ампера ток или 1000 вота и 1 ампер или 100 волта и 10 ампера крият техническите особености на високите токове и напрежения.
Пример за много високи напрежения от порядъка на 10 000 волта и ток от порядъка на микро ампери е един цветен кинескопен телевизор. Там от ТХО-то иамем 10 000 волта. Такива високи напрежения са опасни с това, че поради огромната сила на такова високо напрежение е напълно възможно да се откъснат електрони от външната обвивка на атомите на някой от газовете във въздуха и да се превърнат от атоми в йони, които са токопроводими - т.е. да се получи искра и да протече ток през въздушен слой. Също така при прах, който се натрупва по кабели пренасящи високи напрежения също е възможно да протече искра. Т.е. високите напрежения при ниски токове крият риск от волтови дъги и от изгаряния. Ако токът е микроампери, човек не може да умре, но може да получи лесно изгаряне от волтова дъга.
При големите токове при ниски напрежения няма такъв проблем, но много решаващи се оказват механичните връзки. Примерно при контактите и щепселите, където текат големи токове, ако има незатегнато болче на клемата, тази хлабина води до загряване (Q=I^2*R*t) и тъйкато токът е еднакъв, но на мястото на хлабината съпротивлението е по-голямо се отделя топлина. Медния кабел се нагрява и се окислява, което води до ново нарастване на съпротивлението и до допълнително нагряване - докато не прегори кабела на мястото на хлабавата връзка. Друг проблем при високите токове е ако има механичен комутатор - реле и контактор. При комутиране на големи токове се получават окисления в механичните превключватели и нагар, който води то тяхната повреда. Т.е. най-добре е да са в рамките на нормалното и двете.
Но при торлейбусите понеже напрежението е постояннотоково и то се пренася с по-големи загуби са решили да заложат на по-височко напрежение - 600 волта, за да не текат гигантски токове през всичките съоръжения. И все пак при 160 kW двигател и 600 волта напрежение се получава максимален ток 160 000 = 600*x => x=160 000/600 = 266.66 A . Никак не е малко ако е на пълна мощност.

Offline It_s_Real

  • Маниак
  • ******
  • Posts: 616
    • Skype Me™!
    • ICQ Messenger - 344034812
    • View Profile
    • extrahost.BG
    • Email
Re: Техническа информация
« Reply #7 on: 06.08.2016, 22:45:52 »


Винагио съм обичал да питам някой дали знае, защо транзисторът се включва или по схема Общ Емитер, Обща база или общ колектор?

Защото има различни изисквания към този транзистор или по-просто казано различно приложение в схемите.

Offline ooleg

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1527
    • View Profile
Re: Техническа информация
« Reply #8 on: 07.08.2016, 17:56:22 »
Вярно е, че трите схеми на свързване имат различни начини на усилване, което определя приложението им, ама и аз може би не зададох въпроса много точно.
За сведение, на хората, които не познават транзисторите да обясня, че схема Общ.емитер има усилване и по ток и по напрежение и инвертира изходния сигнал на 180 градуса. Има средно  входно и изходно съпротивление.
Схема Обща база има усилване само по напрежение. Има ниско входно съпротивление и високо изходно. Това в общи линии е точно на опаки на повечето системни изисквания. Има едно много положително качество - най-добри честотни свойства и затова се използва основна в тунерите за радио и телевизия.
Схема Общ. колектор или емитерен повторител има усилване само по ток, но не и по напрежение. Затова се нарича емитерен повторител, защото сигналът е същия като на емитера - т.е.  на входа. Има високо входно съпротивление и ниско изходно, което е идеално за много технически цели. Например при грамофоните игличката, която е от пиезокристал, който си променя поляритета в зависимост от дебелината на съответното ясто на грамофонната плоча се нуждае първото стъпало да е емитерен повторител, защото има напрежение на края на грамофонната игличка, обаче почти не може да даде ток. И ако няма стъпало емитерен пофторител все едно да се даде на късо към маса.
Обаче ако не е биполярен транзистор ами МОС транзистор има други три аналоги1ни схеми - общ гейт, общ дрейн и общ сорс, а ако е радиолампа има съответно общ катод, общ анод и обща решетка.

Та въпросът ми по-скоро беше , защо при всеки елемент има схема ОБЩ ХХХХ....

Offline bdz43r

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2449
    • View Profile
    • http://bgrail.info/photos.php
    • Email
Re: Техническа информация
« Reply #9 on: 07.08.2016, 18:22:34 »
Защото транзисторът има само три извода, а имаме две вериги - входна със сигнала, който ще се усилва и изходна с вече усиления сигнал. Налага се единият извод на транзистора да е общ за двете вериги.

Пример за уред, който усилва сигнал при напълно разделени вериги е оптронът, където транзистора се управлява оптично.

Offline ooleg

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1527
    • View Profile
Re: Техническа информация
« Reply #10 on: 07.08.2016, 19:23:58 »
Защото транзисторът има само три извода, а имаме две вериги - входна със сигнала, който ще се усилва и изходна с вече усиления сигнал. Налага се единият извод на транзистора да е общ за двете вериги.

Пример за уред, който усилва сигнал при напълно разделени вериги е оптронът, където транзистора се управлява оптично.

Направо супер казано... че и отгоре!