Author Topic: Железопътният транспорт в Европа  (Read 40673 times)

Offline IKAR

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1713
    • View Profile
    • Email
Някъде по другите теми се появи мнение за услугите и цените, предлагани от Deutche Bahn (немските железници). Вярно е, че стандартните цени са изключителнно високи. Ще ви кажа и точната "ставка" - 7 километра са едно евро, без различните добавки за IC, ICE и т.н. Но се предлагат много най-различни търговски оферти, при които цената за пътуване на определено разстояние намалява в пъти. Това са например различни абонаментни билети за неограничен брой пътувания, билети по точно определен маршрут с едно или две прекачвания, специални билети за пътувания през уикенда и т.н. Много са, няма смисъл да ги изброявам всичките...Но имат една обща черта - важат за всички влакове на DB, без да се доплаща каквото и да било, в т. ч. и за ICE. С една дума човек трябва да прецени много ли ще пътува, малко ли, с каква цел и т.н. Има и нещо друго - колкото по-рано си вземеш билета, толкова по-евтино ти излиза. Това важи най-вече за по-дългите дестинации, за които се предполага, че потенциалният пътник по-отрано си прави сметката. Колкото даден влак за определена дата повече се пълни, толкова билетите за него стават по-скъпи. Следователно стандартната цена се налага да бъде плащана основно от бизнесмени, на които понякога им се налага спешно да пътуват.
Чувал съм и нещо друго - че производителите на автомобили имали много силно лоби в различните държавни институции и успявали да си прокарват интересите пътуването с влак да е много скъпо, за да може хората да предпочитат колите. Едва ли е вярно, понеже знаете, че политика на ЕС като цяло е свързана с насърчаването на железопътните превози.
На всичкото отгоре в Германия има още поне 20 частни железопътни оператори, които превозват пътници (сега се сещам за Connex), обслужващи цялата страна или отделни региони. При тях нямам информация за цените....
В Швейцария положението е аналогично - много скъпи билети, но и много "търговски" оферти. Например има карти за 5, 10, 14, 21 и 30 дни (за един месец цената е около 300 евро), които дават право на неограничен брой пътувания с всички влакове във валидностния срок (независимо на коя компания са SBB или частен оператор), с всички селски пощенски автобуси,с градския транспорт във всички градове и на безплатни посещения във всички музеи...От това по-хубаво здраве му кажи...
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 11788
    • View Profile
    • Email
Quote from: IKAR
Колкото даден влак за определена дата повече се пълни, толкова билетите за него стават по-скъпи. Следователно стандартната цена се налага да бъде плащана основно от бизнесмени, на които понякога им се налага спешно да пътуват.
Значи демек, колкото по-голяма тъпканица е, толкова по-скъпо плащаш. И може да платиш повече и да пътуваш прав, отколкото ако си вземеш предварително запазено място.

Иначе е добре, че нямат добавки за УБВ например.
Има ли календарни цени за петък, събота и неделя?
Човекът е човек, когато е на път

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline IKAR

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1713
    • View Profile
    • Email
Не съвсем. Прав не може да пътуваш. Не се доплаща за ICE само ако ползваш някоя от специалните оферти и ако изрично в нейните условия не е забранено да пътуваш с ICE. Иначе като си купуваш билета задължително ти дават и място. Понякога трябва да кажеш точно на кои дати с кои влакове ще пътуваш. Същото се отнася и за IC. Но вариантите са много и различни. В същност стандартните цени и иначе са доста високи и за ICE добавката ти се вижда все едно бълха те е ощипала - като билетът ти е 90 евро, колко му доплащаш 30 за ICE. Регионалните експреси и RB (като нашите пътнически влакове) са без места.
"Календарните" цени са малко обратни на нашите - за през уикенда билетите са по-евтини, а много от промоциите изискват поне в едната посока да пътуваш в събота/неделя.
В Швейцария пък за интер-сити се следи в мрежа броят на продадените билети, но просто няма запазени места - дори седалките си нямат номерче. Места, и то задължително, се дават само за международните влакове, дори когато пътуваш с тях само в Швейцария. Но за притежателите на Swiss карта са безплатни.
« Last Edit: 12.12.2007, 21:43:06 by IKAR »
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 13307
    • View Profile
    • Email
Quote from: Мая - journey.bg
Един от най-приятните начини да разгледате Швейцария е с влак. Пътуването е наистина не само удобство но и много приятно преживяване. Видяхме в Швейцария, това което искахме да видиме. Разбира се имахме си предварителна програма.

Сравнително добър начин, който ние използвахме е Half-Fare 9 o'clock One Day Pass  . Това е нещо като еднодневни билети за цялата транспортна мрежа на влаковете (без някои частни), корабчетата по езерата, автобусите (жълтите) и градския транспорт в градовете. За да купите такива билети трабва предварително да сте купили Swiss Half Fare Card за чужденци. Цената е 99 франка (от сайта на SBB https://www.sbb.ch/mct/wi/shop/b2c/tree.do?key=40 ). Ще ви изпратят на мейла PDF file (картата за 50% намаление),  който трабва да разпечатате. Вече в Швейцария при представяне на разпечатания лист можете да купите билет да еднодневно пътуване или карнетка за 6 еднодневни пътувания на цената на 5. За втора класа цената на карнетката е 270 франка. Можете да си поделите тези 6 пътувания с друг човек, притежател (!!!) на карта за 50% намаление. Т.е ако сте двама ще имате 3 дена пътувания по ваш избор навсякъде из Швейцария. Цял ден пътуваш където ти хрумне, без да мислиш за купуването на билети и прочие. Трябва само сутринта преди ползването на билета или карнетката да я маркирате в едни оранжеви перфоратори на гарата. Ако сте двама с една карнетка я маркирате два пъти. Билетът/карнетката важи след 9ч сутринта в делничен ден и без ограничение в събота и неделя, но можете да го маркирате и преди 9 сутринта. Важно е превозното средство да тръгва след 9. (представете си повечето корабчета и влакове тръгват в делничен ден в 9,01 или 9,05 мин!!! Познайте у нас кога щяха да тръгнат, ако имате такъв билет)

 Качваш се на влак или корабче и само като ти поискат трябва да покажеш картата за 50% намаление, билета или карнетката и паспорта или личен документ. Кондукторите сканират със спецални устройства баркода отпечатан на картата за 50% намаление и сверяват с нещо на мониторите си.

С картата за 50% намаление можете да ползвате намаления и за други видове транспорт, които не са включени в еднодневния билет. Например влакчето до Горнерграт откъдето се вижда отблизо Матернхорн. Или пък за лифтове и прочие. От сайта на SBB  можете да изтеглите pdf файл където е обозначена цалата мрежа за която е валиден този еднодневен билет и тези за които се плаща половин цена. Ползвате и половин цена за някои музеи.

Ние избраме за нощуване Интерлакен защото е горе долу в средата и има голяма гара (източната!). Никога не чакахме влак повече от 20-30 мин. Обикновено връзките са с 5-10 мин чакане. Много е удобна ЖП-системата на Швейцария. Отивате в която и да е гара и казвате  откъде до къде искате да отидете. Веднага ви дават разпечатка къде и кога трябва да направите връзка, на кой перон и прочие. Всичко е много точно!

Ние бяхме на къмпинг. Ако ви интересува цени и условия там, както и пътуване с кола на газ през Унгария, Австрия, Германия и Швейцария (къмпинги, винетки, газстанции и прочие подробности) пишете ми на  e mail metachrom@abv.bg.
Пействам разказче за пътуване с влак в Швейцария. Нямам думи - просто това е държавата-жп-еталон!

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 11788
    • View Profile
    • Email
При нас също ги има голяма част от тези удобства-можеш да си вземеш ж.п.билет по маршрут с няколко прекачвания, като на самият билет си пише къде да се прекачиш и на кой влак. Например можеш да си вземеш билет от София до Добрич с прекачване Повеляново, от София до В.търново с прекачване на Горна Оряховица и тн. Също имаме билети за групово пътуване с намаление, така че при нас също положението е доста добро.
Човекът е човек, когато е на път

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline maniak

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 4488
  • Оптимист
    • ICQ Messenger - 278834436
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/47270324@N08/
    • Email
Quote from: Ivo
При нас също ги има голяма част от тези удобства-можеш да си вземеш ж.п.билет по маршрут с няколко прекачвания, като на самият билет си пише къде да се прекачиш и на кой влак. Например можеш да си вземеш билет от София до Добрич с прекачване Повеляново, от София до В.търново с прекачване на Горна Оряховица и тн. Също имаме билети за групово пътуване с намаление, така че при нас също положението е доста добро.
Айде-айде         В това никога (ама никога!!!!) няма да успееш да ме убедиш. Нито едно изречение, от цитата на Благун не се прилага в момента в България. И това най-лесно ще си проличи като отидеш на вълзова гара (например Горна Оряховица), където влаковете до София се движат на интервал минимум 2ч без никакво спазване на тактов интервал между тях. Или пък като се застоиш малко на Пловдив ще установиш, че влаковете които минават хич (въобще, никак - синоними) не са често явление! Е, сега графистите на НКЖИ може да се оплакват от малко време и голяма напрегнатост, ама то е заради друго
http://bgtransport.org/

Евгени Крусев = Любомир Христов = Велизар Стоилов = предател на обществения транспорт в София.

Offline Fantomas

  • Защо пиша толкова много?
  • ********
  • Posts: 2762
    • View Profile
Разликата между БДЖ и SBB е от небето до земята. Просто няма място за сравнение. Оставете там отстъпките картите за преференциални пътувани и другите такива неща. БДЖ не може да се справи с едните си закъснения на влаковете, докато в Швейцария всичко направо цепи секундата и закъснения дори от порядъка на едва 5 - 10 мин. са изключителна рядкост.

Offline LG_

  • Строител
  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 3504
  • for a better infrastructure
    • ICQ Messenger - 354966774
    • View Profile
    • Email
Пак задъвкахме старата тема. Направете сравнение и на цените, особено за ученици, студенти и пенсионери и пак да си говорим.
Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма.(Марк Твен)

Quote from: geogregor
Underground trains already resemble more of the cattle transports than transportation system for humans.
Actually cattle could never be transported in such awful conditions due to animal welfare regulations. But no one gives a damn about how Londoners travel!

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 13307
    • View Profile
    • Email
Quote from: LG_
Направете сравнение и на цените, особено за ученици, студенти и пенсионери и пак да си говорим.
Както и друг път съм споменавал - БДЖ е пред цивилизационен избор: Кой модел да се избере - швейцарският или индийският? Аз съм за швейцарския!

Изберете сами:


Offline LG_

  • Строител
  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 3504
  • for a better infrastructure
    • ICQ Messenger - 354966774
    • View Profile
    • Email
Прав си. Но въпросния избор не принадлежи на БДЖ, а на държавата и обществото ни.

А за съжаление факторите които влияят за съжаление далеч не приличат на швайцарски

Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма.(Марк Твен)

Quote from: geogregor
Underground trains already resemble more of the cattle transports than transportation system for humans.
Actually cattle could never be transported in such awful conditions due to animal welfare regulations. But no one gives a damn about how Londoners travel!

Offline maniak

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 4488
  • Оптимист
    • ICQ Messenger - 278834436
    • View Profile
    • http://www.flickr.com/photos/47270324@N08/
    • Email
За съжаление на държавата и трябват секретарки, а не хора с виждане. Но и частния сектор не мога да кажа, че прилича на швейцарския. Ако на частниците им беше зле щяха да предприемат минимални мерки за подобряване на дейността на управляващите в държавата. Защото промените никой не трябва да очаква, че ще дойдат отгоре, те трябва да бъдат искани от хората, които искат да постигнат нещо.
В железниците е същото. Вкарва се нещо ново, без реклама, без просвещение на людете, експлоатира се въпреки всичко, поддръжката е нулева (както от страна на пътниците, така и от персонала на самата железница) и още каквото се сетите. Е какво очаквате? Мотивацията е равна на НУЛА!
И докато нас Европа ни гледа като чудо (съгласете се, че на фона на Германия, Франция или Великобритания ние разваляме облика на този ЕС), то и при тях си висят проблеми. Ама ги маскират заради пътника. За да се чувства сигурен във влака. Забаламосват го с климатик, с приятна обстановка, с екология... И на всеки му се струва, че влакът върви по часовник, няма издънки, няма пречещи звена.
http://bgtransport.org/

Евгени Крусев = Любомир Христов = Велизар Стоилов = предател на обществения транспорт в София.

Offline IKAR

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1713
    • View Profile
    • Email
Макар и с огромно закъснение, моля да бъда извинен за което, ми се иска да споделя впечатленията си от едно моя обиколка с влак до Будапеща и Виена, която осъществихме с жена ми в началото на септември миналата (2008-а) година. С малки изключения информацията продължава да бъде актуална и сега. Една от целите на пътуването с влак, за което аз едвам убедих жена си, е да се докаже, че БДЖ е една тотално отишла на кино компания, в чиято администрация са заети абсолютни некадърници и безотговорни хаймани. Така и стана....

Та нашата екскурзия беше на самостоятелни начала, без да се ползват услугите на туристическа агенция. На отиване пътувахме със самолет на унгарската авиокомпания Уиз Еър, с редовен полет Бургас-Будапеща. Всъщност и връщането трябваше да е със самолет, но полетът беше в много неудобно време и се опря до влака. Разбира се, пътуването с обикновен, некачествен, ежедневно закъсняващ с по 3-4 часа международен пишман-бърз влак 462 Солун-Букурещ-Будапеща беше равносилно на самоубийство. Та тръгнахме рано-сутринта от Сливен с кола за Бургас, понеже беше абсурд да се разчита на връзката между нощните влакове София-Карлово-Варна 3637 и София-Пловдив-Бургас 8627. Самолетът беше чисто нов, поне няколко класи над експлоатираните в България Еър, с кожени кресла и телевизионни екрани в облегалките, чрез които се прожектираше филм, но субтитрите бяха само на унгарски. След около едночасов полет кацнахме на старото летище в Будапеща, което наскоро е модернизирано и изглежда безупречно. След няма 10 минути взехме пътнически влак за града - на летището спират абсолютно всички преминаващи влакове, в това число и Интер-сити, но за тях задължително се плаща фиксирана добавка, независимо от това, че се ползват дефакто във вътрешноградска зона. При всички положения след максимум 20 минути ще дойде пътнически или бърз влак, така че не си струва човек да се набутва. Влакът, който взехме, изглеждаше ето така:
http://www.railfaneurope.net/pix/hu/car/local/Bhv/MAV_Mod_Bhv1_SU.jpg 
 http://www.railfaneurope.net/pix/hu/car/local/Bhv/MAV_ModBhv_int.jpg
 След около половин час бяхме в града. Градският транспорт на Будапеща е денонощен, изключително точен, редовен, трамваите и тролейбусите се поддържат в безупречно състояние. Имах възможността много пъти да се возя в 6-секцианен трамвай Комбино на Сименс, в който периодично по радиоуредбата на унгарски и на английски се приканват пътниците да не отварят прозорците, тъй като работи климатик. По отношение на автобусите обаче има какво да се желае, въпреки че 20+ годишните Икаруси
са в поне няколко класи по-добро състояние от които и да е софийски автобуси. Но практически всички най-натоварени линии са поети от нови съчленени автобуси Волво, също произведени в Унгария от няколко местни фирми, наследници на Икарус.
Няколко думи за превозните условия на унгарските железници. Цената за пътнически (няма такива влакове за разстояния над 100 километра) и бърз влак е една и съща. Бързите влакове са малко, тъй като между Будапеща и големите градове, като Дебрецен, Сегед, Мишколц и до някои туристически малки романтични градчета пътуват на всеки два часа интер-сити влакове, които са с климатизирани вагони и задължително има ресторант. Вагоните обикновено са безкупейни, производство на немската фирма DWA в края на 90те години, но най-големият късмет е да се случи вагон от произведените в Испания (CAF), чийто интериор е тапициран с мокет, наподобяващ унгарски фолклорни мотиви. Има и модернизирани вагони, идентични на нашата серия 63 - сините вагони на експрес Чайка, но с няколко пъти по-удобни седалки, накланящи се и с подлакътник и от двете страни, и отделна облегалка за главата. Кенефите са затворен тип, вратите също са доста по-съвременна конструкция. Задължително е налице вагон-ресторант.За интер-сити, независимо от разстоянието, се заплаща към цената за пътнически/бърз влак около 2.50 евро, която включва и задължителното запазено място. Билетите не се издават за точно определен влак, а важат за всички такива в рамките на деня (с уговорката за доплащане за Интер-сити). При проверката кондукторът просто закръгля датата на пътуване с химикалка. За отиване и връщане има 20 % намаление, като не се правят заверки-също се отбелязва от кондуктора. Така не е възможно с даден билет да се пътува втори път....А у нас какво-билетът важи само за един влак и ако се качиш на друг, независимо че е от същата и по-ниска категория, все едно си без билет и са вероятни разправии с кондуктора. Да не говорим какво става, ако не си си заверил билета на връщане. Простотия до шия.......Пушенето във влаковете е забранено. В първа класа не си струва да се пътува, понеже билетът е 50 % по-скъп, а единствената разлика, видях с очите си, е в малко по-шарената тапицерия на седалките.
 
 
След като изпълних задачата си на екскурзовод, показвайки всички забележителности на Будапеща, на третия ден трябваше да се пътува за Виена. Билетът отиване и връщане Будапеща-Виена струва около 29 евро, важи 4 дни, като в рамките на тези 4 дни е валиден и за неограничено пътуване с градския транспорт, S-бана на територията Виена и околните села и градчета. Не важи само за експреса CityAirportTrain, който пътува нон-стоп на всеки половин час от центъра на Виена до летището и обратно.
Заминахме от гара Будапеща - Изток в 7.10 сутринта с Евро-Сити "Ференц Лист" Будапеща-Виена. Евро-сити влаковете между двата града са също с нови, климатизирани вагони, има и купейни, и безкупейни, но поне няколко класи над тези, експлоатирани от БДЖ и гръцките железници. Ресторантът няма смисъл да казвам, че присъства задължително.
На отиване пътувахме ето с такъв вагон, производство на DWA. Имаше напълно работещи контакти-разбрах това, понеже бяхме забравили да заредим фотоапарата, и индивидуални лампи за четене.
http://www.railfaneurope.net/pix/hu/car/EuroCity/Bvmz/gy_2191Bvmz_1.jpg
http://www.railfaneurope.net/pix/hu/car/EuroCity/Bvmz/MAV_Bvmz_DWA_i.jpg
Пътувахме точно 2 ч. и 58 мин, като влакът спира на Будапеща-Келенфьолд (няма как, този квартал е Будапещенския "Люлин"), Дьор (75 хиляден град с доста добре развита промишленост) и Хедешхалом (за да може локомотивът да превключи на австрийската система), и оттам до Виена - Запад директно. Скоростта няма да казвам колко е висока (разстоянието е 270 километра). Между Будапеща и Виена Евро-сити влаковете са през 2 часа на тактов график, като два от тях продължават до Мюнхен. Всички Евро-сити влакове возят пътници и във вътрешно съобщение, като в този случай към цената за бърз влак се доплаща около 1.50 евро. Запазените места в тези влакове не са задължителни (ние не си бяхме взели) и се дават само за международно съобщение, във вътрешно сядаш, където си намериш.
За Виена всички знаете достатъчно, няма какво да ви разказвам, освен да спомена трамваите Дюваг от 60 -те години, които изглеждат като чисто нови, и новите метровлакове Сименс.
 
След един прекрасен ден във Виена стана време за връщане. Влакът, отново Евро-сити, тръгваше в 17.52. Докато чакахме, за първи път имах възможност да видя на живо ICE 3 (беше за Залцбург, Мюнхен и Дортмунд). Направи ми впечатление, че всички прегради във влака са стъклени, включително и тази зад кабината на машиниста.
Този път се случи, каквото си бях пожелал, да пътуваме във вагон испанско производство. Беше безкупеен. Между другото прави впечатление, че в купейните вагони австрийският кондуктор като проверява първо почуква на вратата, а едва след това я отваря.
Та ето с това се върнахме:
http://www.railfaneurope.net/pix/hu/car/EuroCity/Bpmz/MAV_Bpmz_61_55_20-91_116-0.jpg
http://www.railfaneurope.net/pix/hu/car/EuroCity/Bpmz/MAV_Bpmz_CAF_i.jpg
В обратната посока влакът спря на същите места и за по-малко от три часа към 9 вечерта си бяхме в Будапеща. По пътя срещнахме австрийски и унгарски ЕМВ Талент, за които жена ми попита дали няма да можем да се возим. За съжаление тоя път нямаше как.
На следващия ден отидохме до изключително красивото градче Естергьом на големия завой на Дунав. На отиване пътувахме с пътнически влак, обслужван от дизелова мотриса Дезиро. Линията не е електрифицирана, стига се за около час и половина. Влак има на всеки час. За разлика от нашето, унгарското Дезиро си има подлакътници на всички седалки. Има първокласна секция, като нашата, единствено дето има и масички, но там в Дезиро първата класа не важи, отново за разлика от простотиите на БДЖ. Връщането беше с чисто нов съчленен автобус Волво, унгарско производство, на компанията Воланбус. Там междуградските автобуси са си чисто градски с тази разлика, че има пердета. Спират на всички села по пътя, даже в някои на две, три и повече места, качването става само от първата врата, като шофьорът ти издава билет чрез касов апарат. Тарифата е стриктно на километър, демек няма мушингии като тука на по-къс път да си тотално прецакан...Като цяло няма междуградски автобуси в българския смисъл на това понятие.
 
Дойде и краят на това прекрасно пътуване. В съответния ден отидохме отново на гара Будапеща - Изток, която в момента се ремонтираше. Забравих да спомена, че всичко е заградено и на пероните те пускат само с билет. Бяхме си взели билети само за връщане от бюро Рила в София. Та вече чакахме да дойде международният Интер-сити влак "Авала" от Виена за Белград. Влакът се състоеше от два  купейни второкласни вагони с по 6 места в купе второкласни безкупейни,  ресторант и още един първокласен, отново безкупеен. Преценихме, че ще е по-безопасно да пътуваме в безкупеен вагон. Но  този сръбски вагон беше перфектен, с изключително удобни накланящи се седалки, климатична инсталация, химически тоалетни, димни датчици:
http://www.railfaneurope.net/pix/rs/car/intercity/Beelmt/ZS_Beelmt.jpg
http://www.railfaneurope.net/pix/rs/car/intercity/Beelmt/DSCF4863.jpg
В тези вагони багажниците са тапицирани с плат, има индивидуално осветление и духалки за всеки пътник. Прави чест на сръбските железници този наистина висококачествен влак за Виена (наред с тези за Венеция, Мюнхен и Цюрих), още повече, че на сръбските граждани, за разлика от нас, им трябват визи, за да пътуват навсякъде в Европа. А ние като сме в ЕС и можем уж да пътуваме свободно, каква файда, като нямаме нормални международни влакове от/до България. От Будапеща заминахме навреме. На унгарска територия скоростта е сравнително висока, влакът спира на сравнително малки гари и селища като Кунзсентмиклош-тасс, Кишкьорьош и Кишкункалаш. Също вози пътници и във вътрешно съобщение, даже имаше и доста хора "от боята". Мисля, че не е нужно международен влак да спира по такива гарички, но явно са решили, че влакът трябва да обслужва и тези градчета. На граничната гара Келебия за отрицателно време минаха полицаите и провериха паспортите. В Суботица, вече на сръбска територия влакът спря първо преди гарата и мина сръбският полицай, който също за много кратко време подпечати паспортите. Никакви митнически тараши, простотии и прочие. След като приключи проверката, влакът се премести на самата гара и стоеше съвсем малко, колкото да се качат вътрешните пътници. От Суботица заминахме навреме. Но после плътно до Нови Сад скоростта е изключително ниска, влакът не вдигна повече от 40 километра, в резултат на което, въпреки спиранията само на Бачка Топола и Върбас, закъсняхме с около половин час. В Нови Сад вече беше тъмно и съвсем слабо видях преминаването през Дунав. Оттам насетне скоростта се увеличи значително, но закъснението беше невъзможно да се избие. Жена ми се изпопретесни, че ще изпуснем връзката за София и какво ше правим, но като попитах кондуктора, той ме успокои казвайки, че влакът за София ще ни чака. След това спряхме само в Нови Београд и след малко вече бяхме на Белград. В момента, в който слязохме, по радиоуредбата съобщиха, че влакът за София е на 3-ти коловоз. Имаше и ж.п. служители, които питаха "За София ли?" и ни насочваха. Спалният вагон на влака Белград-София 293 беше в доста по-лошо състояние от всичко, с което бяхме пътували до момента. Кондукторът-сърбин беше много готин и ни настани двамата в самостоятелно купе. Докато чакахме влакът да тръгне, видях няколко модернизирани и в много добро състояние ЕМВ-та серия 33, седалките на някои от които бяха сменени с такива като в градски автобус. Те обслужват градската железница на Белград. Но нямат  общо с нашите 6 емв-та от този вид, от които вече не се движи нито един. На съседния, 2-ри коловоз беше нощният влак за Солун, чиито единствени седящи вагони бяха един първокласен и два второкласни гръцки, като тези на 360-361-362-363, но доста поизрисувани с графити. Въпреки това този влак вози вътрешни пътници и на сръбска, и на македонска територия. Следователно твърденията, че за да вози в България даден международен влак вътрешни пътници трябва специално да има специален БДЖ-вагон кокошарник за вътрешно съобщение, са абсолютни глупости. В тази връзка няколко думи за разписанието на Сръбските железници. Практически няма бързи влакове специално за вътрешно съобщение, с изключение на един чифт Белград-Суботица, който отива следобед и се връща в Белград на другия ден сутринта. В тази посока има и още един чифт нощни за Будапеща, с който уж пътува нашият спален вагон за Виена. В направление Загреб има един Евро-найт за Цюрих, един дневен за Мюнхен, един за Венеция и един за Любляна. Всички останали са пътнически. Същата е работата и в посока към Ниш - двата за София, един дневен и един нощен за Солун и два чифта само до Скопие. Има и още един чифт между Скопие и Ниш. От Белград до Ниш скоростите са задоволителни, поне доколкото видях през нощта, но влакът спира доста начесто, защото нали няма бързи влакове за вътрешно съобщение, международните се ползват като такива. Между другото и в Македония положението е същото, там единствените БВ са международните Скопие-Белград и Белград-Солун. Но да оставим македонските железници, вижда се, че нито при сръбските, още по-малко при унгарските или австрийските, има циркове и пародии от сорта "специален висококачествен международен ускорен бърз влак само за пътници в международно съобщение".В Ниш ме събуди бумтенето на дизеловия локомотив, тъй като там влакът сменя посоката си. Заминахме точно на време, но заради изключително ниската скорост в участъка Ниш-Димитровград закъсняхме с цял час. Беше тъмно и не можах да видя красотите на Сичевачката клисура. В тази връзка да кажа, че по линията до Димитровград освен двата международни чифта има само два чифта пътнически влакове Ниш-Бела Паланка-Ниш, единият отива и се връща рано сутринта, а другият късно вечерта. Като цяло това е най-зле обслужения с влакове район, наред с релациите Ниш-Зайчар-Бор-Прахово пристанище (само два чифта дневно), Ниш-Куршумлия(също), и Ниш-Мердаре (на границата с Косово) - само един. За сравнение във Войводина (на север от Белград, до Унгарската граница) дори до най-забутаните села има поне по 3 чифта, в допълнение има и международни крайградски пътнически влакове Келебия - Суботица- Хайдуково - Сегед и Сента - Суботица - Сегед. На Димитровград стояхме не повече от половин час, сръбският митничар само мина по купетата и пита дали има нещо за деклариране, и веднага след него граничният полицай подпечати паспортите. Като тръгнахме, мина и българският екип, при който единият полицай държи четеца за паспортите, а другият върви след него с лаптоп. Спряхме на Драгоман и Костинброд само за малко и с 60 минути "вътре" пристигнахме на Централна гара. С това мисля, че митът за закъснения по вина на митници и полиция е окончателно развенчан. Стана ясно и другото, че в БДЖ някои МБВ абсолютно неоснователно и без причина возят пътници само в международно съобщение (дори и да е договорено такова условие, то също е напълно неоснователно, защото международният интер-сити влак от Будапеща до Кишкункалаш беше пълен с цигани, но не видях да са откраднали или оакали нещо). В тази връзка, ако някой само си помисли да оправдава простотиите на БДЖ и да счита, че те имат основание, би изложил единствено себе си. Това беше, ако има въпроси, питайте..
 
« Last Edit: 15.04.2009, 14:36:54 by IKAR »
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 13307
    • View Profile
    • Email
Това лято изкарахме едноседмична почивка в Швейцария. Някой да ми беше казал, че седмица няма да докосна колата и щи пътувам само по релси, щях да му се изсмея. Но тъкмо това се случи.
Седмичната карта (3 дни безплатни + 4 дни - на 50%) е доста по-изгодна, отколкото да купуваш единични билети за суперскъпите зъбчати железници до Jungfraujoch (към 150 франка), Brienzer Rothorn (80 франка) и параходите по Бриенцкото и Тунското езеро. Сигурно не откривам Америка, още повече, че съфорумци са били в тази страна за далеч по-голям период. Но швейцарците са определено жп-маниаци. Броят и дължината на тунелите им далеч надвишава тези в алпийския им съсед Австрия (която съвсем не е изоставаща антижелезопътна страна). Докато Централният масив на Алпите се пробожда от 1 автомагистрален тунел, железопътните са 3. Прободен е и южният масив на италианско-швейцарската граница с историческия Симплонски тунел, и то отпреди повече от век.
Прави впечатление изключителният синхрон по всички направления и по всички видове транспорт.
Противно на битуващото в БДЖ схващане, че товарните превози решават всичко, в Швейцария силно се залята на пътническите превози. Даже теснолинейните участъци Интерлакен-Люцерн + разклонения, Цермат-Сан Мориц са 100% пътнически - не видях нито един товарен влак! Снабдяването на най-високата гара в Европа - Jungfraujoch става с малки контейнери на колела, които се прикачват през зъбчатката (не сварих да ги снимам).
Теснолинейните линии (в т.ч. всички зъбчати железници) не са сдвоени, но тягата е изцяло на ток. С изключение на Brienzer Rothornbahn, но това е по-скоро атракцион. По него се движат парни локомотиви, но водата се подгрява не с въглищен, а с нафтов котел. Има и запазено въглищно влакче, но то само вдига пушилка и надува спирката в района на Бриенц - все пак вагоните са панорамни и след някой от тунелите пътниците ще заприличат на коминочистачи.

Offline tauri

  • Превозвач
  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1109
    • View Profile
ми ти да беше казал че ще ходиш  ;) А и още повече че за 55 км/ч при ограничение 50 глобата е 30-40 Евро
The Grand Tour

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 13307
    • View Profile
    • Email
ми ти да беше казал че ще ходиш  ;)
То зависи, къде точно ще ходиш. Предната ни почивка беше в едно село в планините, южно от Женевското езеро. Там жп-карта не би се рентирала, тъй като ходехме в 2 държави - Швейцария и Франция, пък и наоколо няма скъпи планински железници. Но в района на Интерлакен и Люцерн има всякакъв вид транспорт, в т.ч. доста скъпи зъбчатки и параходи. Пък и много да искаш, не можеш да се качиш с автомобил в целия район Венген-Юнгфрау.
Колкото до ограниченията и глобите - Швейцария е от страните с разумно и пестеливо поставяне на знаци. Ако караш по планински път, няма за целия да има ограничение от 40 км/ч, а само за опасните завои. По широки градски магистрали често ограничението е 70 вместо 50. А като искат да се забави движението, просто спретват няколко кръгови с неголям диаметър и щеш не щеш - намаляваш. Така че педантичността е оправдана донякъде.

Offline IKAR

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1713
    • View Profile
    • Email
Ако смяташ да пътуваш сериозно в Швейцария, според мен най-изгодният вариант е това:
http://www.swisstravelsystem.ch/index.php?id=134&L=1 Swiss Pass дава възможност за абсолютно неограничено пътуване по цялата железопътна мрежа на Швейцария в рамките на валидностния срок, като това се отнася и за по-голямата част от планинските зъбчати железници и лифтове, само за някои от тях се закупава билет на половин цена. Освен това картата дава право на неограничено пътуване с пощенските автобуси (там рейс има само където няма влак), с редовните кораби и с градския транспорт във всички градове, както и за посещения без билет във всички швейцарски музеи. В допълнение някои хотели правят намаления за притежателите на такава карта. Предлаганата цена си е направо без пари като знам какви космически са цените на ж.п. билетите - ако при всяко пътуване се купува отделен билет излиза дявол на магаре. Да не говорим, ако картата е за двама души, пътуващи заедно, на човек излиза още по-евтино.

Ето тук има по-подробна информация: http://mhs.gadmin.ch/item_files/87014.pdf

Единственото кофти нещо е, че не важи за влака Glacier Express, като не се предлага и намаление за него. Искат и документ за самоличност - трябва да докажеш, че не си гражданин на Швейцария или Лихтенщайн.
Не си струва да си давате парите за първа класа - голямата разлика е в цената, не в обзавеждането на вагоните - само малко е по-шарена тапицерията на седалките, няма я особено комфортната първа класа от едно време. По този показател в Германия и Австрия положението е същото.

Другия месец, здраве и живот, пак отивам в Швейцария. Независимо от това, ат сега нататък категорично забраних в къщи изобщо и дума да става за екскурзии и почивки на територията на Бугаристан.
« Last Edit: 14.09.2009, 13:14:58 by IKAR »
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Offline borosport

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 3819
  • Hate users!!!
    • ICQ Messenger - 304771719
    • View Profile
    • Email
 Особено ако трябва да се ползват услугите на БДЖ :D
Най-дългите градски автобусни линии са:
- А111 - 50320 м двупосочно
- А83 - 37000 м двупосочно
- А11 - 32005 м двупосочно
Най-дългите крайградски автобусни линии са:
- А28 - 64540 м двупосочно
- А70 - 56645 м двупосочно
- А3 - 55870 м двупосочно
Тройната коалиция от А до Я

Offline xЗm

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1173
  • www.spirka.org
    • View Profile
    • spirka.org
    • Email
Ето и резултатът от моите пътувания с една от 4-те зъбчати железници в Германия:



още снимки...

Offline CKD

  • --=БМ-РК=--
  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6836
    • View Profile
The Belgrade–Bar railway (Serbian/Montenegrin: Пруга Београд-Бар/Pruga Beograd-Bar) is a railway connecting the Serbian capital of Belgrade with the town of Bar, the main seaport in Montenegro.

Overview

Belgrade–Bar is a standard gauge railway, 476 km long. Of this length, 301 km of the railway goes through Serbia, and 175 through Montenegro. It is electrified along the entire corridor (25 kV, 50 Hz AC). It passes through 254 tunnels of total length of 114,435 m and over 435 bridges (total length 14,593 m). The longest tunnels are "Sozina" (6.17 km) and "Zlatibor" (6.17 km). The biggest and the best known bridge is Mala Rijeka viaduct, 498 m long and 198 m above ground level.

The highest point of the railway is at 1,032 m (3,386 ft) AMSL, at town of Kolašin. The railway descends to 40 m AMSL at Podgorica in a relatively short distance, thus the gradient of 25‰ on this section.

A small 9 km section of the railway actually passes through Bosnia and Herzegovina, near the town of Štrpci, but the trains do not stop there.

When built, it took a train approximately 7 hours to go from Belgrade and Bar, while now it usually takes over 10 hours, due to speed restrictions, as the railway cannot safely sustain the projected speeds prior to thorough reconstruction.

History

The decision to build the railway connection between Belgrade and Bar was made in 1966, as a national project of SFRY. However, the construction was passed to SR Serbia and SR Montenegro to build on their own.

The sections of the railway were completed as follows:

    * Resnik - Vreoci in 1958
    * Podgorica - Bar in 1959
    * Vreoci - Valjevo in 1968
    * Valjevo - Užice in 1972
    * Užice - Podgorica in 1976

The construction works were concluded on 27th November 1975, by joining the railway tracks south of Kolašin.

Maintenance of the Belgrade–Bar railway has suffered from chronic underfunding in 1990s, resulting in the railway deteriorating and becoming unsafe. This culminated in the Bioče train disaster, when a passenger train derailed, causing the deaths of 47 passengers. Efforts are being made to thoroughly reconstruct this railway.

The Serbian part of the railway was targeted several times by NATO during its bombing campaign in 1999, seriously damaging portions of the railway. Also the small section that passes through Bosnia and Herzegovina was blown up by SFOR ground forces. All of this damage was repaired after the war.

Railway Belgrade - Bar change character from plain to mountain, depend on configuration terrain. It is one of most difficult railway in Europe. Railway is long 476km.Passing through territory of Serbia, from Belgrade to Gostun(301km) and through Montenegro, from Gostun to Bar(175km). Racily difficult terms of terrain and a lot of investments causes reasons that this railway become simple rut.Undermost altitude is in Bar(3m). Maximum altitude on this railway is Kolasin(1032m). 24% on this railway passing through 254 tunnels(altogether are long 114,437km). The longest are: Sozina(6170m), Zlatibor(6169m), Trebesica(5170m), Goles(4949m)... 206 concrete and 28 steel bridges built(altogether 14 593m). The biggest bridge is Mala Rijeka(498,8m).

http://www.youtube.com/watch?v=PnOIBUJpwrg

http://www.youtube.com/watch?v=YKrv7A923cQ

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 13307
    • View Profile
    • Email
"Богатите също плачат":
http://www.bild.de/BILD/video/clip/news/vermischtes/2010/07/12/ice-vor-kollaps.html
Сдухването на климатици в 50 от прехвалените немски суперекспреси ICE е довело температурите във влаковете до 50 градуса.
Днес съобщават, че железниците плащат без възражения по 500 евра на всички, които са ползвали "услугите" на сауните.