При анализирането на снимки мога да обобщя някои характерни практики при поддръжката и местни модифицирания на тролеите от модела в София и Пловдив. И за двата града изглежда е била практика честото пребоядисване на броните. Отдавам го на наранявания и одрасквания от автосцепка при теглене от сервизен автомобил, изкривяване и премахване на декоративните лайстни или където са останали, боядисване и на тях. Към средата на 70-те при ремонти започват да слагат нови предни брони, явно правени в трамвайния завод, по-грубовати като изработка и вид, но вероятно по-здрави. Цялостно пребоядисване изглежда е имало на три-четири години, при което до 1975 г. са запазвали цветовата схема, но с всеки „цикъл“ на пребоядисване общият вид на превозното средства е ставало все по-лошо, тъй като качеството на нанасяне и може би на боята е било доста ниско. Няколкото тролейбусни състави в средата на 70-те са били боядисани по схемата на трамваите София 70 – бели между прозорците, жълто-оранжеви под тях и кафяви под долната лайстна. Вероятно е имало недовършена/неосъществена идея това да е разпознаваема ливрея за дългите електрически превозни средства, движещи се по ключови линии… След средата на 70-те това става стандарт и за всички трамваи – стари и новопроизведени до 1981 г. Така, тези тролейбусни състави са били в някакъв смисъл със статут на „трамваи“. Единичните тролейбуси след 1976 г. започват поетапно да се пребоядисват в синьо вместо в червено, като вратите се оставят изцяло в бяло. На снимки и видеота се виждат както много светло сини екземпляри, така и по-тъмни. Много въпросителни имам около тиристорната партида – струва ми се, че що се отнася до софийските екземпляри, изключително скоро след постъпването си тролеите са пребоядисани в по-тъмен нюанс на синьото – например тролейбусът, който се появява във филма „Опасен чар“ (1983 г.) №141, е вероятно заснет през 1982 г. – максимум две години след постъпването си и се вижда, че е пребоядисван („сеченията“ от двете страни на вратите са с оцветяване – продължение на останалата каросерия, а оригинално са слонова кост, липсват лайстните от предната броня и т. н.). След вноса на Graf&Stift – овете по техен пример Шкодите се сдобиват с жълта сигнална ивица отпред и отзад, което се установява като стандарт в ливреята и е отразено в поръчката на новите Икаруси, но като странична и задна лента . Същевременно към 1984-5 г. масово се премахва предната броня и се заменя с два кръгли, вероятно гумени, буфера. На нивото на предната броня се установява и черна боядисана ивица, а задните брони също се пребоядисват в черно, което отново се възпроизвежда и в поръчката на новите Икаруси.
По отношение на други детайли – широките ламаринени калници (изглежда използвани и при Skoda 706 RTO) при партидите до 1966 г. към началото на 70-те години вече масово са премахнати (и при софийските, и при пловдивските), оставяйки осезаемо по-широк луфт около гумите, в сравнение със следващите партиди. При партидите пък след 1966 г., лайстните, обгръщащи калниците са покривани с боя при пребоядисване или направо са премахвани. Към началото на 70-те години екземплярите произведени до 1966 г., чиито резистори фабрично са поместени под пода, в последствие са преместени на покрива, както е при всички партиди след 1966 г. Нещо повече – учудващо е сходството на новите софийски конструкции, покриващи резисторите с оригиналните на сериите след 9Tr9, което на пръв поглед ги прави неразличими – вероятно задачата е била да се направи копие на оригиналните. За сравнение при същите операции в ГДР, Чехословакия, Полша формите на самоделната конструкцията на покрива са съвсем различни от оригиналната и са лесно различима местна доработка. В Пловдив не се е наложила тази реконструкция, тъй като най-ранната пловдивска партида е от първата серия с фабрично изпълнени резистори на покрива - 9Tr9. Габаритите върху заоблените предни и задни козирки (където ги има) и при двата града при първото пребоядисване са премахвани, дупките - китосвани и боядисвани. Поставките за регистрационни табели на предната броня при софийските също са премахвани скоро след постъпването им, докато задните (както в София, така и в Пловдив), вероятно са били по-сложно закрепени и са оставали за по-дълго време, като при пребоядисване също са покривани с основната боя (вместо да останат в оригиналното бяло), включително осветителното тяло. По снимки и кадри се вижда сравнително бързата деградация и изчезване на редица декоративни детайли по каросерията или замяната им с неоригинални, обикновено след първия по-сериозен ремонт – лайстни, гривни на фарове, емблеми, мигачи и т. н. Както в София, така и в Пловдив оригиналните предни комбинирани мигачи-габарити бързо са заменяни с явно произвеждани в трамвайния завод мигачи, които, ако не се лъжа, съвпадат като форма и размери със страничните мигачи на Шкода 9Тр в партидите до 1966 г. и тези при Шкода 706 РТО, но се използват и за мигачи при трамваите „София“ и „София 70“. Не съм сигурен и дали задните стопове не са подменяни в един момент с произвежданите за същите трамваи стопове. На снимките от Пловдив от 70-те сякаш оригиналните гривни на предните фарове рано или късно са заменяни с гривни, идентични с тези на камиони ИФА или друга марка. Предвид, че пловдивските (поне до 80-те години) са идвали на ремонт в трамвайния завод в София (за което имаше и една снимка от 1975 г. като доказателство), би трябвало да се очаква сходство в качеството и крайните резултати на извършените манипулации на возилата и за двата града.
Една странична тема, която започна да се осветлява като страничен извод покрай проучването на доставките на модела за България, е развитието на шрифтовете на инвентарните номера във годините на експлоатация на модела. Първоначално, при разглеждане на снимки, преди да почна да възпроизвеждам шрифтовете върху чертежите, смятах, че София и Пловдив са ползвали и са сменяли общо взето едновременно еднакви шрифтове. Уви, оказа се, че не е точно така. В София тролеи и трамваи, изглежда, споделят общ шрифт на инвентарно номериране (все пак са и към общото поделение „Електротранспорт“). Наблюдавайки снимки на модела 9Tr от 1964 до първата половина на 1969 г. се ползва сан-серифен технически и сравнително по-дебел шрифт. На този шрифт не се забелязват никъде прекъсвания на формите на цифрите от нанасяне с шаблон. Вероятно дисциплината и/или желанието в този период са били по-големи и след нанасяне с шаблон прекъсванията са покривани прецизно на ръка. Друг вариант е това да са някакъв вид стикери, но ми се струва невероятно рано за това през 60-те години в България. Някъде през 1969 г. шрифтът се сменя с близък до този, но осезателно по-тънък. Същия започват да получават и по-старите тролеи, преминали през пребоядисване. Тук не съм сигурен даже дали не се ползват два близки, но различни по-тънки шрифта. Паралелно същият шрифт/шрифтове се появява и върху нови или пребоядисани трамваи през първата половина на 70-те. Този шрифт вече е оставян с прекъсванията от нанасянето с шаблон, които след това не се заличават, а самото нанасяне често е нецентрирано, неподравнено, особено при пребоядисани по-стари тролеи. Някъде около 1976 г., може би не без връзка с установяването на отделни ливреи по типове превозни средства, навлиза един интересен серифен шрифт, който не буди (поне у мен) асоциация за ползване в технологичен контекст, а повече в областта на културата и изкуството. Въпреки това съм срещал дългогодишна употреба на подобен тип серифни шрифтове за инвентарна номерация на возила в Чехия и Полша… Тук отново се двоумя дали не са два много близки шрифта – единият по-широк, а другият малко по-тесен. Едновременно този шрифт се слага на тролеи и трамваи до към 1981 г. В този период се появяват и гербове на София върху страните на новите тролеи и трамваите – изглежда в два варианта – шаблон с бяло и втори – цветен, предполагам стикер. Има снимки/кадри, показващи, че първите партиди на тиристорните Шкоди от 1980 г., а може би и част от тези от 1981 г. са все още с този шрифт. Тук, поради въпросителните за скорошното пребоядисване след пристигането на тази серия, имам въпроси и около шрифта – кога, какъв, на кои партиди – трябва да се събере повече датиран визуален материал. От 1981 г., когато се установява и новата ливрея на трамваите, започва да се ползва сан-серифен технически шрифт, който и до днес се ползва върху българските трамваи и Инеконите. Вече след въвеждането на четирицифрените инвентарни номера при тролеите, и на оцелелите Шкоди започват да се появяват по-едрите лепените цифри, ползвани при Греф&Щифтовете, Шкодите 14Tr, Икарусите, ЗиУ-тата и ДАК-овете.
При пловдивските Шкоди от 1966 до доставката от 1979 г. включително, изглежда се ползва шрифтът, който преди това е поставян и на ТБ-тата – както в Пловдив, така и в София. Най-вероятно пловдивските ТБ-та преди това са пристигали като нови номерирани от завода в София и са имали този шрифт. Не съм сигурен, когато е ставало дума само за пребоядисване, дали то не се е извършвало в Пловдив, като при това се е ползвал същия шрифт. Вероятно Пловдив си е имал свои комплекти шаблони от същия шрифт, дадени му от София. На снимките от ноември 1976 г., които излязоха миналата година, се забелязват единици тролейбуси, видимо пребоядисвани, с инвентарни номера, ползващи по-тесния серифен шрифт, за който споменах по-горе, докато мнозинството са си със стария шрифт, наследен от ТБ-тата, включително и най-новите към онзи момент с номера 121-125 от 1974 г. В този случай не съм сигурен дали този серифен шрифт, идентичен с един от двата ползвани и в София след 1976 г., не е поставян след основен ремонт (примерно) в завода за трамваи в София или пък Пловдив също е придобил комплект с шаблони с този шрифт едновременно със София и го е ползвал при пребоядисване на някои тролеи. Съмнението идва от това, че в едно видео, на което е заснет №211 от новата партида 9TrH25 от 1979 г., той също е със стария шрифт. Ако това значи, че към 1979 г. Пловдив все още няма този нов комплект шаблони, то тогава тролеи, които са с новия серифен шрифт към онзи момент, би трябвало да са го получили след ремонт в София. Иначе не би имало логика в Пловдив в един и същи момент да слагат един шрифт на пребоядисаните и друг – на новите. Вече партидата с тиристорните от 1981 г. е номерирана с въпросния серифен шрифт. Тогава се появяват и петцифрените допълнителни номера под трицифрения. Към средата на 80-те по снимки на Шкоди 9Tr се вижда нов вид сан-серифен шрифт, непознат в София, приличащ, на този, ползван почти до последно за тролеите, внесени преди 1989 г.
Освен с инвентарния номер до края на 70-те години пловдивските тролейбуси (и автобуси) се обозначават и със знака на транспортното предприятие. До 1970 г. над номера е сложната емблема на ДАП, позната по това време из цялата страна – „профил“ на две автомобилни гуми, от двете страни на които излизат стилизирани крила. Общата й идея е доста разпространена при знаците на различни транспортни предприятия през първата половина на ХХ век в множество интерпретации по целия свят. Емблемата на БДЖ (и до днес) е също подчинена на тази идея като в центъра е изобразен профил на железопътно колело. Алегорията за колелото/гумите, които задвижват крилете (или обратното) е също материализирана като скулптурна композиция върху импозантната модернистична сграда на транспортните синдикати в съседство с Централна гара София. Употребата на крилата в хералдиката е свързана и с характерната иконография на Хермес – често определян и като бог на търговията (включваща размяната и движението на обекти от едно място на друго), изобразяван с крилата шапка, крилати сандали и жезъл с криле. В старата емблема на ДАП е добавен и идеологическият символ петолъчка, често използван пък в запазените знаци на новообразуваните държавни предприятия особено през 50-те години. В долната част, симетрично са разположени и трите букви от съкращението „ДАП“. Не бих казал, че става дума за лого, каквото разбираме в днешно време – стандартизирано като форми и пропорции, регистрирано като точно клише, а по-скоро това е знак, съдържащ набор от задължителни елементи, които търпят вариации в изобразяването на различни места и по различни поводи. По превозните средства на други ДАП-ове например, по рекламни календарчета и т. н. тази емблема се интерпретира от съответния художник като пропорции, брой „пера“ на крилата, ъгли на различните елементи и т. н. Важното в случая е присъствието на всички задължителни разпознаваеми елементи. Вариантът, който направих, се стремях да бъде възможно най-близък до изображенията, които намерих върху возила от пловдивския ДАП от 60-те години. На няколко снимки на нови Шкоди 9Тр от тези години се вижда, че те са имали същия знак над инвентарния номер до 1970 г.
След 1970-1 г. навлиза новата по-популярна емблема на СО „Автомобилен транспорт“ – стилизираното „АТ“, в кръг, като хоризонталната част на буква „Т“ продължава извън кръга под формата на стилизирано крило с три „пера“. Кръгът и крилото отстрани може да бъде разбирано и като „поглед отстрани“ на предния знак – сега колелото/гумите се вижда като кръг, а крилата излизат от него, като от позицията на „гледащия“ се вижда само едното (тъй като то скрива другото). Тук вече в по-голяма степен можем да говорим за „лого“, решено в минималистична стилистика, отговаряща на дизайнерските тенденции на времето. Въпреки това отново са били допустими различни степени на прецизност при възпроизвеждането му по места – по шаблони, рекламни и фирмени материали и т. н. Специално при ползвания шаблон за каросериите на возилата на Пловдив фигурата, образувана от стилизираните букви „АТ“, е изобразена с прави ъгли, вместо наклонена, както е в оригинал. Дебелината на линията и елементите сигурно също е била произволна. През 70-те в Пловдив са изобразявали емблемата с два цвята – бели фигури на светлосин фон. С цвета на фона под емблемата е присъствал надписът „Автостопанство 5“. С тази емблема се брандират тролейбусите до втората половина на 70-те, след което до средата на 80-те изглежда отпада и се поставят само инвентарните номера. През 1985-6 г. емблемата се завръща, вече без фона – среща се по новодоставените ЗиУ-та, например, както и по автобусите.
(3/3)
*Забелязвам, че на телефона ми цветовете на рисунките излизат доста по-различни от тези на лаптопа, на който съм ги правил, вероятно е до настройки. Не знам как ще е при вас.
