Петко, а ти къде виждаш експертността в нещата!? Ако имахме умно и кадърни политици, щяхме да омаме и ставащи експерти и решенията да се взимат на горе-долу разумна и компромисна база...
За съжаление все по-малко и по-малко. И ако оставим нещата за бъдещето, съвсем не съм оптимист, че изобщо ще се случат.
Агентът задава интересни въпроси и повечето отговори са все свързани с политиката... Сегашните са на доизживяване и бързат да касират откъдето, каквото могат. Най-лесната схема е чрез строителството. Все им е тая, какво ще се получи, ако въобще се получи нещо (пример е случаят с магистрала "Хемус"). Та ттябва да се почне строителство на каквото и да е от нашите фирми, да се приберат минимум авансите и до където дойде...
Така е, задава интересни въпроси. И са свързани с политиката. А политиката в България е политика от висш пилотаж, много приказки, малко резултати. Останалото си го описал и е обществена тайна. Но не трябва да се допуска големи проекти като метрото, да имат съдбата на Хемус.
Видя ли някъде в мнението ми да споменавам трасе, пътникопотоци, рентабилност, приоритетност спрямо други проекти!? Не съм, не са и в дневния ред на управляващите...
Значи ти е направило впечатление и на теб. Все по-малко в последните години, "експерти", публични личности, НПО-та и каквито и да е, говорят точно за тези важни неща, определящи един проект като рентабилен и реален или не. Пример за това е скорошната идея за линия 17 и обиколката и през центъра, само защото, никой не смее да изгради два перона и един бретел при НДК. Или поне да възложи и да проучат възможността за такъв.
Друг пример е с новия габарит на бул. П. Тодоров, на който е предвидено трамвайно трасе, но същото не беше възложено...
Не съм казал противното, напротив. Стратегическият подход изисква премерено отлагане и напасване спрямо националната икономическа ситуация, но в никакъв случай подобни проекти не трябва да бъдат загърбвани, просто не им е времето точно сега.
Радвам се, за първото. Стратегически подход в България от години няма, и го забелязваме не само в транспорта, а във всяка една сфера. Самия по себе си факт, че трамвайната мрежа се скъсява от ден на ден, говори достатъчно. Всико което остане за бъдещето, просто не се реализира. А времето за тези проекти, никога няма да дойде. Все ще сме в криза, било то финансова, здравна, икономическа, социална и т.н.
