1
Изтрити теми / Re: Видин, Монтана
« on: 08.04.2008, 16:52:01 »
Вече си пускал подобна тема и то в същия раздел. Аз специално за Видин съм писал, и то не веднъж. Търсачката не е за украса!
This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.
Проектът:
Магистрала „Люлин“ е проект за автомагистрала, която ще свързва Околовръстния път на София с пътен възел Даскалово при Перник. Там ще бъде направена и връзката с бъдещата магистрала "Струма". Дължината на автомагистрала "Люлин" ще е около 19 km.
Общата стойност на проекта за изграждането на магистралата е 148,5 млн. евро, като от тях 111,4 млн. евро са безвъзмездна помощ по програма ИСПА. Високата цена на пътя се обяснява от една страна с преминаването му през пресечен терен, което изисква множество мостове и тунели, както и с покриването на определени еко- и шумоизолационни изисквания, а от друга твърде многото на места излишни виадукти по трасето и, залегнали в него при разработването на идейния проект от италианска фирма. Поради недобре написан договор от страна на държавата с изпълнителя турската "Мапа ченгиз", както и поради неизпълнение на задълженията от страна на държавата относно отчуждения и бюрократично бавене процедурите по изместване на съществуващата инженерна инфраструктура по трасето на магистралата е сключен анекс към договора на стойност 86.100 млн лв. Така общата цена за АМ Люлин скача на около 192,5 млн евро или 10,1 млн/км.
Магистралата е част от път Е79 и Общоевропейските транспортни коридори номер IV и VIII.
Проектът предвижда построяването на три тунела с обща дължина 1260 метра, 26 моста и виадукти с обща дължина 6 километра, 3 пътни възела и укрепителни стени с дължина над 2 километра и половина. Проектната скорост за движение по магистралата е 100 – 110 километра в час.
Строителството:
Изграждането на магистралата започна на 31 януари 2007 г. и се очаква да продължи 3 години. Министър-председателят Сергей Станишев направи първата символична копка на трасето с багер на турския строителен консорциум "Мапа Дженгиз" ДЗЗД.
Към юли 2008 година са изпълнени 303 хил. куб.м изкопи, 152 хил. куб.м насипи, 10 хил. куб.м бетонови работи, 2023 изливни пилота и са използвани 1100 тона стомана.
Срокът за откриването на магистралата е 30 септември 2010 г., но новият министърът на регионалното развитие от кабинета Борисов, Росен Плевнелиев признава, че този срок не е реален.
Според последна информация, реалистичният срок за завършването на магистрала "Люлин" е през май-юни, 2011.
Автомагистрала А1 „Тракия“ е автомагистрала в Южна България, част от Паневропейски транспортен коридор 8. Името на пътя се обуславя от областта, през която минава по-голямата ѝ част - Тракия. Към 2010 г. се експлоатират участъците от София до Стара Загора и от Карнобат до Бургас с обща дължина 243 km.
„Тракия“ е първата автомагистрала в България и има изключително значение за икономиката и транспорта на страната. През 1964 г. е взето решение за изграждането ѝ като част от автомагистрален пръстен, влючващ още магистралите „Хемус“ и „Черно море“.
Строителството започва през 1975 г. и десет години по-късно влиза в експлоатация първият участък на магистралата на участъка София – Пловдив. В следващите 10 години са извършени предпоректни проучвания на лотове 2,3,4.
През юли 2000 г. българското правителство сключва финансов договор с Европейската инвестиционна банка на стойност 100 млн. евро, с които да се изградят отсечките Оризово - Стара Загора и Карнобат - Бургас. От българска страна съфинансирането е в размер от 140 млн. евро.
Лот 1 - Оризово - Стара Загора
Участъкът е с дължина от 38,7 км. Първият подучастък от Лот 1 - между Оризово и Чирпан е в експлоатация от 1 юли 2006 г. Вторият подучастък между Чирпан и Стара Загора - от 5 октомври 2007 г. крайната цена е 198.16 млн. лв. Този лот завършва с кръгово кръстовище с път I-5, Стара Загора - Хасково, на около 5 km южно от Стара Загора.
Лот 5 - Карнобат - Бургас
Участъкът е с дължина от 35,2 км. В експлоатация от 2 ноември 2006 г. и е с крайна цена 150,266 млн. лв.
Лотове в процес на изграждане или фаза на търг
На 16 декември 2004 г. е обявено, че правителството на Симеон Сакскобургготски е взело решение за доизграждане и отдаване на концесия на магистрала „Тракия“ на българо-португалския консорциум „Магистрала «Тракия»“ АД за срок от 35 години (максималния позволен от закона срок). Концесионерът трябва да доизгради, експлоатира и поддържа магистралата, като за сметка на това той може да събира такси (ТОЛ такси) от преминаващите автомобили.
Договорът за магистрала „Тракия“ е подписан на 29 март 2005 г. между правителството и консорциума „Магистрала «Тракия»“ АД. Сключването на този договор поражда един от най-големите политически скандали в периода 2005-2006 г. в България. Основните причини за това са непрозрачността и липсата на търг или конкурс при определяне на концесионера, както и твърденията, че договорът е изключително неизгоден за държавата.
В следващите 3 години са подписани няколко анекса към договора, но до изпълнението му така и не стига и на 22 май 2008 г. правителството на Сергей Станишев прекратява действието на договора с мотива, че концесионерът не е изпълнил задължението си да осигури необходимото финансиране за изграждането и реконструкцията на пътните участъци от София до Бургас. Кабинетът възлага на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на финансите да проучат други възможни форми за изграждане на участъка от Стара Загора до Карнобат.
През 2008 г. са обявени тръжни процедури за дозиграждане на магистралата, които обаче са спрени след писмо от Генералната дирекция „Вътрешен пазар и услуги" на Европейската комисия.
В проведените през лятото на 2009 г. парламентарни избори изграджането на Автомагистрала „Тракия“ е една от основните теми в политическите дебати. [2] В един от рекламните си клипове, Синята коалиция обещава ако спечели изборите да завърши магистралата.
Към Юли 2010 г. недовършени са три отсечки - лот 2, 3 и 4 от Стара Загора до Карнобат, с обща дължина от около 117 км. Финансирането на всички се очаква да бъде 80% от кохезионния фонд на ЕС и 20% от националния бюджет.
Лот 2 - Стара Загора - Нова Загора
На 12 ноември 2009 година министърът на регоналното развитие в правителството на Бойко Борисов - Росен Плевнелиев обявява началото на тръжната процедура за избор на изпълнител на ЛОТ 2 от автомагистрала “Тракия”. Дължината на този лот е 31.8 км. Строителството започва през Юни 2010 г. Срокът за изпълнение е 25 месеца - Юли 2012 г. Изпълнението на проекта се осъществява от „Трейс Груп Холд” АД, след спечелен търг с цена от 137,868 млн. лв. с ДДС.
Лот 3 - Нова Загора - Ямбол
Дължината на участъка е 35.7 км. Очаква се строителството да започне през Август 2010. Срокът за изпълнение е 25 месеца. [8] На 8 Юни за изпълнител бе обявена гръцката фирма "Актор", която предложи цена от 133,973 млн. лв. (официално цената бе обявена без ДДС - 111,644 млн. лв.)
Лот 4 - Ямбол - Карнобат
С дължина от 47,7 км., това е най-големият от неизградените участъци. Очаква се строителството да започне през Септември 2010. Срокът за изпълнение е 28 месеца. [9] На 6 Юни 2010 г. бяха отворени технически оферти, а ценовите - на 29-ти същия месец. Най-ниската цена бе предложена от "Холдинг Пътища" - 209,646 млн. лв. (официално цената бе обявена без ДДС - 174,705 млн. лв.) Срокът за изпълнение е 28 месеца.
Ако няма забавяне на тръжните процедури на лот 3 и 4 и срокът за изпълнение не се забави, магистралата трябва да бъде окончателно завършена до края на 2012 г.
Маршрут
Планираната дължината на магистралата от Калотина до Бургас е 443 km. Към 2010 г. се експлоатират участъците от София до Стара Загора с дължина 208 км. и от Карнобат до Бургас с дължина 35 km. Алтернативен път София - Бургас е подбалканското шосе.
Понастоящем автмагистрала „Тракия“ започва от възел „Враня“ и продължава към Нови Хан, Вакарел, Ихтиман. На km 55 е изграден тунел „Траянови врата“ с две тръби и дължина 900 m. Следват Калугерово, Пазарджик и Пловдив. Към Пловдив са изградени три входни точки.
Предвижда се в бъдеще автомагистрала „Тракия“ да бъде свързана с Българо-Сръбската граница при Калотина след построяването на Северната скоростна тангента на град София.