С напускане проблемите не се решават. С бягство не се решават. Не може да оставим червено-зелената върхушка да продължава да руши държавата. Онзи ден Германия загуби от Турция на чужд терен в Берлин с 2-3, т.е. през турска публика у дома си... Това е симптоматично.
Иначе и в моя клас имаше едно турче, на което в 3 клас му смениха името. Беше Хаели, после стана Артур, но това не се прие, било американско и накрая стана Алексей. В интерес на истината това беше най-голямото диване в целия клас, с най-лошата дисциплина. А видимо и хигиена, имаше краста, и понеже аз стоях до него на един чин, ме преглеждаха да не би и аз да съм прихванал, но аз нямах за щастие.
За децата онези години бяха много по-полезни за тяхното израстване и формиране като личности с определени качества на примерност, дисциплина, ученолюбие. Това днес го няма, 22 годишни дънгалаци ги питат, на колко години щяха да са сега, ако се бяха родили преди 10 г., и те не могат да отговорят.
И преди имаше диванета, но бяха малцинство, единични случаи. От Туркменистан в 5 клас дойде едно момиче, не знаеше посоките по география, изпитват го, питат го накъде е север, накъде е юг, то се куми и не знае. Имаше само двойки. Но беше дошло от Туркменистан. Там мюсюлманите явно още тогава са я карали през просото.
Имахме и русначета, израстнали в Русия, и също от смесени бракове, те бяха най-умните и най-примерните винаги. По-голям потенциал си имаха децата, израстнали в Русия.
Който беше слаб ученик, го пращаха на занималня, занимаваха го с конструктивни неща, вместо да се шляе по улиците. Водеха ни на зъболекар, почти всяко училище си имаше, грижеха се за нас. В 8 клас една се опита да избяга и не се яви при зъболекаря, после я търсиха и я заведоха насила. Сега никой не му пука, дали детето ти ходи с развалени зъби, което може да има негативно отражение за цял живот, ако занемариш постоянни зъби. Никой нищо не учи. Даже на 30 години станали, студенти последен курс един познат ми рИве, обажда ми се и ми се оплаква, трябвало да изнасят открит урок в училище, как щях да се справи. Нали има преподавател, учебници, да е учил досега. Те не са научени да учат. 30 годишен дънгалак, стигнал до последен курс за висше, се вайка как щял да купува учебник по география за 6 клас, за да потготвя урок, много пари било. За дискотека обаче има нали? Това са им приоритетите. И аз като бях учител 2007 г., ми викаха, че нямат пари за учебник, обаче всеки имаше телефон...
