Иначе от 100 бройки там, всичките са около Белград, без 6 в Подгорица и 4 в Скопие.
И до ден днешен тези мотриси се движат по крайградските влакове на Белград. 30-40 години вършат работа на сърбите. Знам, че вече имат и нови мотриси и са си поръчали още. което означава, че скоро и там ще спре движението на старите електрички, но си струва да се отбележи колко много време са вършели работа.
Повечето са в отвратително състояние.
Вярно е. Поддръжката е много слаба, а почистване - не съм сигурен дали изобщо и как се прави.
Сигурен съм, че хората, свикнали да пътуват с Дезиро по дефилето, вече са се преориентирали към коли или автобуси/маршрутки.
Не само от дефилето. Като цяло е намалял пътникопотокът по всички влакове от северното направление. Имам познат, който работи в района на гара Север. Той ми е разказвал, че има огромна разлика между талпите хора (които се прекачват от един влак на друг), които е виждал през първите 2-3 седмици след началото на новата организация на движение и след това. Със сигурност по-малко хора пътуват с тези влакове заради лошата организация покрай ремонта на централна гара и цялостното отрицателно отношение на медии (и може би обществото като цяло) към БДЖ.
Преди години това явление генерираше много пътници за автобусните превозвачи. Сега не е така. вече печелившите са всички бизнеси, които се занимават с коли/горива. Масово хората сменят обществения транспорт с личната кола.
Едно време, при строежа и, не е имало влакове между нея и съответно Захарната, гара Север, Подуене и Надежда. Пуснати са директни градски автобуси Шкода 706РТО, а между Подуене и Захарната се е ползвал трамвая троъкота, не е имало и автобус.
Строежа на централна гара се е случвал на етапи като тогавашната власт се е опитвала максимално дълго да се работи без спиране на движението на влаковете. Започнали са в началото но 1971 година. Цялостното спиране на влаковото движение се случва в началото на 1974 година. Тогава за 7-8 месеца се построява огромна част от сегашния гаров комплекс (в днешно време за същия период сменят 2-3 коловоза).
Единствената промяна във влаковото движение, която се случва по-рано е това, че голяма част от влаковете по пернишкото направление са пътували само от/до Захарна фабрика. Поради тази причина още в края на 1971 година е открита линия 103: централна гара - директно - гара Захарна фабрика.
Когато спират изцяло влаковото движение на централна гара в началото на 1974 - тогава пускат линии:
201: кв. Триъгълника (крайна/начална спирка в района на жп спирка Надежда) - централна гара - гара Подуяне
203: гара София Север - централна гара - гара Подуяне
А 103 го променят: гара Захарна фабрика - гара София север.
Така всички направления, при които има прекачвания са обслужени, от градския транспорт. Като направлението гара Подуяне - гара Захарна фабрика се е покривало от трамвай 3, което е било много умна идея, въпреки негативния тон, с който си го написал. С трамвай 3 е било по-бързо отколкото с евентуална временна автобусна линия. А по трамвайната линия са пуснали по-големи мотриси и са намалили интервалите на движение. Тогава маршрутът беше: гара Подуяне - паметника Левски - Дондуков - Халите - пазара Георги Кирков (сега - женски пазар) - после по Жданов (сега Пиротска) - после по Константин Величков и по днешния маршрут до Захарна фабрика.
Интересен факт е, че през цялото време движението на международните пътнически влакове от Турция за Сърбия е запазено през централна гара. Влаковете са минавали транзит през различни временни коловози през различните етапи на строителството. А като основна гара за град София по маршрутите на тези международни влакове е била Подуяне. Там са откачали/закачали българските вагони.
Също си струва да се отбележи, че на гарите Подуяне, София Север и Захарна фабрика е кипяла много натоварена маневрена дейност. Нищо общо с днешния график на движение. И пак са успявали да се спазват разписанието. В днешно време се наложи да намалят броя на влаковете, които са от/до София Север, защото първоначално не смогваха с маневрената дейност и първите десетина дни нямаше един влак навреме.