В края на осемдесетте години за кратко имахме 8 линии. Удължи се трасето във Владиславово, обслужващо спирките от най-отдалечените блокове 400. По него за кратко се движеше линия 81А. Но май-наистина за кратко. Изградиха се трасета до завод “Ч.Море” и до Корабостроителния завод (85, 87). По-нататък мрежата се разви до Почивка и накрая до Аспарухово. Първоначално линия 88 беше с маршрут Аспарухово – Центъра (началната спирка беше срещу училище Д. Дебелянов). Но това беше много за кратко и впоследствие линията я продължиха до маршрута на 83 до ТИС-Север.
Трасето до Почивка също си имаше своите интересни моменти. Явно управниците ни са имали доста разногласия, откъде точно да минава трасето и в крайна сметка се стигна до нелогичното решение тролея да минава по тихата по онова време уличка “Цар Асен”. Всъщност, може би това я е предопределило днес тя да се развие от второстепенна вътрешна уличка, до вече почти основна артерия. Въпреки многото отсечени дървета и отчаяни опити, улицата да се превърне в главна, тя си остана доста тясна за двупосочно движение на тролейбуси. Първоначално там се движеха две линии: 84 – от КЗ до Почивка (мисля, че беше само в пиковите часове) и 86 - от Ж.П. Гара до Почивка. В последствие остана само 86. Маршрута беше доста тежък за тролейбусите. Почти целия път по бул. “8-ми Приморски полк” и бул. “В. Левски” е осеян с дъги и поради това висока, дори прилична скорост трудно се постигаше. Като допълнение беше тясната отсечка по “Цар Асен” и особено кръстовището с бул. “Цар Освободител”. Може би и затова изключително рядко по тази линия се движеха съчленени тролейбуси. Да не говорим за отсечката от спирка “Средношколска” в Чайка до сп. “Почивка”. Многобройните завои на детелината под моста, бяха изпитание за крехката контактна мрежа, токоприемниците и шофьорите. Разстоянието между двете спирки се вземаше далеч по-бързо пеша, отколкото вътре в тролея. И поради факта, че района на спирка Почивка по онова време се ползваше само през светлата част (основно за гимназиите, нямаше никакви жилищни блокове), на обратния завой на спирка “Средношколска” направиха контактна мрежа без стрелки. Вечерните часове тролеите по линия 86 стигаха до там (табелата се обръщаше на 86 сп. Средношколска). Шофьорите ръчно преместваха прътовете на другата линия.
Сещам се и за още една подробност – спирка Оборище. Това беше спирка разположена до кръстовището до булевард (тогава беше улица) Пирин. По посока центъра тя беше буквално на 100м. преди кръстовището на Нептун, след което веднага следваше отново спирка. Затова тази спирка сравнително скоро я закриха. В посока кварталите се задържа малко по-дълго, но след време и нея я махнаха.
Сигурно и други интересни неща има за припомняне, но това е основното за което се сещам.
Пишете, ако имате интересни спомени и случки от “едно време”.
