Всяка година на 4 март си спомням едно - голямото Вранчанско земетресение през 1977. Всъщност дотогава за цели 50 години след Чирпанските земетресения от 1928 не е имало значителни сеизмични събития в България. Затова това беше като гръм от ясно небе.
Бях ученик в 10 клас в Русе. Беше петък, необичайно топло и слънчево за началото на март време - като последните 2-3 дни. С майка ми играехме на карти в хола, по телевизията, традиционно за петък, вървеше съ
ветски филм - традиционно за последната по онова време война. Хвърчаха бомби и шрапнели като за световно. Изведнъж започна вибрацията - не толкова силен трус, колкото адска вибрация. Стенният часовник се думкаше в стената, стените пращяха. След десетина секунди угасна токът. В този момент с майка ми изхвърчахме на стълбището с трета космическа надолу. Нямаше тогава инструкции за земетресения, само се отдалечихме от блока. Бяхме вторите долу, само след едни съседи от първия етаж. След първия страх осъзнахме, че забравихме баба горе. Тя беше зле болна тогава (почина на 9 април), но беше намерила сили да напусне апартамента. При това - вземайки със себе си касата с документите и бижутата. Токът така и не дойде за повече от час след труса, но светеше зловеща пълна луна. Престраших се и въпреки възраженията на майка ми се качих горе да взема транзистора. На средни вълни в Русе са близко Хоризонт и Първа румънска програма. Но и двете мълчаха. Хванахме Хоризонт от по-далечния предавател на връх Ботев. Вървеше песента Daddy Cool на Boney M, която винаги свързвам със земетресението. После казаха, че е усетено земетресение, но в Албания! Радио Букурещ мълчеше. Всички съседи изкараха колите си и паркираха в парка (ние сме на улицата край парка) на втората алея - достатъчно далеч от сградите. Разбира се, във форсмажорни обстоятелства забраните отпадат. До полунощ вече се изясни, че земетресението е в Румъния и че има големи разрушения там. По стара новинарска соцтрадиция репортажи от български градове и села почти нямаше.
Следващият ден, събота, тогава беше учебен ден. Със съученици направихме тур из града. Имаше много нападали комини, а също - модерните тогава облицовки от варовикови плочи. Джамиите и Дунавмост си бяха цели. Официално беше обявена 1 жертва от паднал камък. По социалистическата сеизмична скала на Медведев-Шпонхойер-Карник на Русе беше присвоена 7-8 степен - най-голяма сред окръжните градове. Свищов, Две могили, Попово, Дулово бяха с 8 степен. Русе го спаси меката льосова почва, на която градът "плува". Дъгата между Свищов и Дулово е контактът на меката с твърдата скала и там разрушенията са големи. Баща ми по същото време беше на изпитания с кораб по Дунава. Реално са били в най-засегнатия участък - Свищов-Зимнич, но не са усетили нищо. Научили са от радиовръзката с пристанищата. Всякакви версии за цунами по Дунава не отговарят на истината.
Пораженията в нашия блок - тухлен, 9-етажен, разположен в направление север-юг, бяха незначителни - пукнатини по коминните тела. Имаше няколко блока - ЕПК, панелни, които ги ремонтираха след това. Най-зле беше 15-етажен блок, изпълнен по технологията "пълзящ кофраж". Там е важно бетонът да се лее без прекъсване. Но по някаква причина между 4-та и 5-та плоча леенето е спряло за известно време, оттам и слабостта на конструкцията.
Букурещ беше много бързо възстановен. С изключение на района, нарочен от Чаушеску, за негов дворец и свързващият го помпозен булевард с основната ос север-юг при Униреа. По същия начин, по който у нас не са възстановили разрушенията от бомбардировките около Ларгото. Може би тогава се отвори пропастта между Чаушеску и народа му. Не е случайно, че 12 години по-късно го убиха като куче и никой не го гони някаква носталгия по времената му.
