Разписанията трябва да имат аванс. 20 минути от София до Варна е съвсем нормално.
Разбираемо е желанието да се стига по-бързо, но за такова голямо разстояние има огромен риск от една или повече неочаквани ситуации. Очевидно, ако разписанието не беше направено със съответния аванс, влакът пак щеше да стигне за същото време, но нямаше да е навреме, а закъснял и пътниците нямаше да са доволни, че е избил закъснението, а щяха да са разочаровани, че са стигнали по-късно.
Това е нормално и така трябва да е. Опитва се периодично обратното - за определени влакове да се създават ускорени разписания, изстискани до минутата и резултатите винаги са лоши и експериментите приключват бързо с пълен провал и връщане на старите времепътувания. След време, когато ръководните кадри се сменят, новите решават отново да настъпят мотиката със същия резултат. И легендарната Чайка от 1972 г е пътувала за 4:40 ч от София до Бургас само две години, след което напъните за ниско летящи влакове по наличната инфраструктура са разумно прекратени до следващия път.
По-съществен проблем е нежеланието на част от персонала да избива закъснението, използвайки тези аванси. Някои машинисти съзнателно се влачат, спазвайки времепътуванията по разписание и поддържайки закъсненията и някои ръководители-движение и началници на влакове се мотаят с изпращането на влака, въпреки че е закъснял, а други просто толкова си могат и не са в състояние да работят по-експедитивно и няма механизъм, нито желание да бъдат санкционирани или филтрирани. Сещам се за един машинист, който е толкова бавен и флегматичен, че при товарните влакове с два локомотива, винаги го слагат отзад, за да не задръства цялата линия. Сега работи в МД3 и се справя само, защото влаковете там се карат сами. Сигурен съм, че сте попадали на безброй шофьори, които се влачат без видима причина, защото толкова са им възможностите за обработка на комплексна информация в реално време. Качени на влак нямат по-различно поведение.
