Интересно, че има и регистрационна табела, която май изглежда Американска и няма как да е важаща..
Да, от щата Вашингтон е
И понеже идва време за море, ето един кратък фейлетон на немци, които със своите Трабанти са посетили българското черноморие през 1998г. Слагам автоматичен превод от немски: Източник:
https://www.2takter.de/bg/bg.html"След нашата спонтанна Trabi ваканция до езерото Балатон в Унгария през 1997 г., членовете на Trabant Club Mühlhausen e.V. решават, че имат нужда от ново предизвикателство за 1998 г. Някой беше казал – повече или по-малко на шега – „България!“ и така датата на пътуването вече беше определена през ноември 1997 г.
На 25 юли 1998 г., в 4:30 сутринта, най-накрая дойде времето: два 601 и един 1.1 Trabant, с петима членове на Mühlhausen Trabi Club и член на партньорския клуб от Edersleben, се срещнаха пред бензиностанцията ELF в Mühlhausen, за да заредят немски бензин за последен път. След чаша кафе най-накрая потеглихме. Стигнахме чешката граница тази сутрин и след това карахме до обяд. След вкусна консервирана супа на паркинг на магистрала, продължихме на юг. Пресякохме Словакия без проблеми и влязохме в Унгария. Там карахме до тъмно. Когато наближи буря, решихме да прекараме нощта на почивка в нашите палатки на покрива или в колата. Бяхме изминали почти 1000 км, за да стигнем до там.
След закуска на следващата сутрин продължихме пътуването си към Румъния. Малко преди границата получихме първата си лека повреда. Ремъкът на вентилатора ми се беше скъсал. Но тъй като всички бяха гладни, успяхме да използваме времето за чакане, за да обядваме.
Първите табели вече огласяваха румънските градове. Тогава беше време – границата с Румъния. Никой не знаеше какво да очаква. Бяхме чували толкова много за тази страна. Но след сравнително кратка паспортна проверка и купуване на визи, най-накрая ни „пуснаха“ да влезем в страната. Нашите палатки на покрива предизвикаха кратка изненада сред граничар, който беше нетърпелив да види какво караме на нашите покриви. След няколко замислени погледа, той най-накрая каза: "Аааа - Go Trabi Go!" Потвърдихме подозрението му, преместихме часовниците си с един час напред (югоизточноевропейско време) и продължихме.
Не бяхме избрали големите транзитни пътища, а един малко по-малък граничен пункт. Около 50 км по-нататък е следващата повреда. Другият 2-тактов двигател имаше проблеми. Автоматичният съединител. Разбира се, не сме се сетили за подобно нещо. Точно както бяхме установили това, чухме познат шум от двигателя: A Trabi? - Тук? Младият шофьор веднага спря, извади чантата си с инструменти и ни помогна. Когато свалихме целия двигател, подозренията ни се потвърдиха - не само дискът на съединителя беше повреден, но и автоматичният съединител. Няма проблем, каза нашият нов румънски приятел. След като получихме нов от неговия гараж, започнахме монтажа. Вече беше тъмно и не ни притесняваше нищо – посред нощ в Румъния – път отляво, осеян от време на време с кола или каруца, или някой кара кравите си вкъщи, и тъмна гора отдясно.
Когато приключихме, решихме да отидем до най-близкия по-голям град и да пренощуваме там. Бяха добри 120 км, но тъй като бяхме далеч от европейски и транзитни пътища, ни показаха истинската Румъния. Всякакви домашни животни пресичат пътя. Кучета, коне, крави, кокошки, гъски... трябва да очаквате всичко по тези пътища. Тук не са рядкост неосветени каруци, коли и дори камиони без работещи стопове, а максималната скорост от 70 км/ч (за автомобили до 1,1 кубика) рядко се достига поради лошите пътни условия.
След като най-накрая стигнахме до дестинацията си, потърсихме малка, добре осветена бензиностанция, където да нощуваме. На следващата сутрин пред колите ни незабавно застана възрастна жена и поиска 10 DM за паркиране. Тук също можеше да се каже точно къде се намираш. Вечерта стигнахме до това, което всички очаквахме с нетърпение – границата с България. Никой не подозираше какво ни очаква: Първо до нас се приближиха случайни хора и ни обясниха къде да правим нещата. По-късно се оказа, че искат и пари за тази „услуга“. В няколко точки бяхме практически ограбени. Такса излизане, такса за ползване на моста в България, екологична такса (?), дезинфекция... Румънските граничари искаха пари за всичко. След това българската страна. Тук също похарчихме доста пари, но най-големите проблеми възникнаха със зелената застрахователна карта. На единия нямаше точния номер на регистрационния номер, а на другия беше вписан друг притежател на полица. Как да обясниш на граничар, който не знае нито немски, нито английски, че не е задължително собственикът на автомобила и застрахователят да са едно и също лице! След добри два часа най-накрая бяхме в България. Вече беше тъмно, така че успяхме да се насладим на първите си впечатления от нашата дестинация. В едно малко барче разменихме първите си няколко хиляди „Климперлинге“ за няколко марки.
Обиколката ни продължи на юг. Когато умората ни завладя около 2:00 сутринта, разпънахме палатките на покрива в ожъната нива и заспахме. След закуска продължихме „към водата“. Някъде между Варна и Слънчев бряг маршрутът ни минаваше директно покрай Черно море. Когато колите ни внезапно паркираха точно на плажа, веднага изскачахме, обличахме банските и след това влизахме във водата (винаги над 25°C). След тази кратка спирка продължихме към Слънчев бряг. Сега сме изминали 2500 км. Всъщност искахме да намерим евтин къмпинг точно до водата. Но когато разгледахме два "къмпинга", които бяха невероятно скъпи и без никакви удобства, като например течаща вода, ние стояхме там, раздразнени от всичко и всички. Никой не знаеше къде да нощува. Тогава някой тръгна да види колко ще струва един хотел. Едва пристигнахме в хотела, когато ни спря таксиметров шофьор, който явно видя, че търсим квартира. Веднага закара двама от нас безплатно до малка къща за гости в съседното село. Там ни дадоха два чудесни апартамента, дори с изглед към морето.
Между другото, Трабант едва ли се набива на очи в тази страна, тъй като все още има няколко такива, но няма да забравим учудените погледи на няколко немски туристи, които възкликнаха: "Вижте, те са с немски номера." При едно пътуване до стария град на Несебър ми се наложи да направя снимка на напълно захабен Трабант. Собственикът се приближи до мен и ме попита дали искам да карам трабант за 10 000 лева (10 DM). Със сигурност не можах да му обясня, че сме дошли от Германия с такава кола.
След една добра седмица без нито едно облаче в небето и с температури почти винаги около 40°C (идеално време за къпане), потеглихме към вкъщи, което всъщност мина гладко. В България обаче имахме един проблем: двигател 601 имаше проблеми. След дълго търсене видяхме, че един болт на основата на цилиндъра, включително гайката, се е счупил. Новата гайка обаче издържа само с една-две резби, докато се приберем. Пътуването до вкъщи отново ни отне три дни и след общо почти 5000 километра с Трабант стигнахме до родния ни град Мюлхаузен. Всички коли в тази обиколка могат да бъдат идентифицирани по стикер на задния прозорец, изброяващ всички държави, които сме прекосили (D->CZ->SK->H->RO->BG).
Въпреки целия стрес, всички трудности и факта, че прекарахме половината от ваканцията си в Трабанта, сме сигурни, че това "пътуване" наистина си е заслужавало. Освен това успяхме да докажем, че все още можете да стигнете до Черно море с трабант – както в старите времена!
Всяка кола изразходва около 350 литра бензин (разбира се, 601-ките бяха премиум оловни), а двутактовите дори изразходваха над 7 литра масло всяка. Така че, може да се каже, че около 1 тон гориво е изгорено при това пътуване. 93 коня трябва да се "хранят"!
Допълнителна информация за румънската и българската мрежа от бензиностанции:
Напълно подходящо (има бензиностанции почти колкото в Германия). Не трябва обаче да зареждате в по-малки независими бензиностанции. Няколко пъти сменихме свещите и почистихме горивните филтри. Безоловен бензин вече се предлага на около 75% от бензиностанциите. На марковите бензиностанции се дава. Има малко по-широка мрежа от маркови бензиностанции, като "Shell", където не би трябвало да имате проблеми с бензина (макар че има само по транзитните пътища). През лятото на 98-ма плащахме между 70 и 80 пфенига за литър 98-октанов супероловен бензин. Най-общо казано, можете да получите бензин навсякъде. Имахме по 10 литрова резервна туба на кола, но нямаше да ни трябва, ако винаги зареждахме навреме. С капацитет на резервоара от само 26 литра, това говори само за себе си...
"
