Това стихотворение е вдъхновено от моите племеннички. Написах го на 17.09.2025г., но чак сега успях да го довърша, и точните думи да дойдат по местата си. Докато имам естествен интелект, изкуственият ми е ненужен. С последният не могат да бъдат изразени пълноценно емоции, душа или чувства.
Зеленият трамвай
Аз трамвайче съм чудесно,
из града си пея песни.
Работата аз обичам,
и Работливко се наричам.
Масло и пясък, части тежки,
превозвам с трясък и насмешка!
Когато падне сняг навън,
събуждам се от зимен сън.
Слагам плуга на носа си,
и към склона бягам,
през дъха си!
Път да правя през снега,
натрупал на релсите планина,
за да могат утре да преминат,
всички мои релсови роднини.
Трамвайче аз съм за мечтатели,
които синьото небе обичат,
и след пеперуди шарени
и след години тичат.