Здравейте
, отдавна не бях писал във форума, но преди малко станах свидетел на ситуация, за която много ми се прииска да я споделя тук.
Аз няма да давам мнение кой (шофьори, ватмани, представители на аварийни екипи, диспечери) е бил недобросъвестен в ситуацията.
Имайте предвид, че цялата история се развива в условия на валеж с различен интензитет в отделните моменти - между силен и извънредно пороен.
Преди няколко часа пътувах с
702 по
ТМ6 от ж.к. Свобода към ж.к. Обеля-2. Всички места в трамвая бяха заети и имаше трима правостоящи. Някъде към 21:20 трамваят достигна място по ул. "Бели Дунав", където габаритът на трамвайното трасе беше зает - ето
тук. На пътя имаше спрял автобус по
А285. Автобусът беше с едвам доловим включен авариен светлинен сигнал и беше спрял 3/4 в активната автомобилна лента и 1/4 в трамвайната лента - десните колела на автобуса бяха някъде между гумените разделители и лявата релса. Не беше ясно какво правеше точно там и защо е спрял така. Автобусът беше напълно успореден с осовата линия на пътя по цялата си дължина. По-късно се разбра, че не е участвал в ПТП (нямаше следи от такова, нямаше други МПС, също така нямаше нито полиция, нито линейка). Автобусът беше
2142.
Въпреки че автобусът беше аварирал в по-голямата част от обема си в активната автомобилна лента, с малко пречеше и трамваят трябваше да спре. Ватманът слезе и отиде към автобуса (предполагам, за да говори с шофьора). След около минута се върна и се затвори обратно в кабината. Очевидно не намираше за нужно да даде обяснение на толкова много хора, които пътуваха в трамвая. Тези, които бяхме най-отпред, виждахме какво се случва, но пък не знаехме колко време се очаква да бъде задръжката. Трима-четирима от пътниците от задната част на трамвая отидоха при ватмана, за да го питат какво се случва, но той не им отговаряше. Правеше само някакви жестове, с които сочеше автобуса. Само един смелчага се престраши да слезе и да продължи пеша. Всички останали останахме да чакаме в трамвая,
заради интензивния дъжд.
Вече беше тъмно. Уличното осветление в района беше слабо. Валеше интензивен дъжд с вятър. Позицията на авариралия автобус беше меко казано озадачаваща. Аварийните светлини (заедно със всички останали светлини) на автобуса изчезнаха не повече от 10 минути след като
702 пристигна на мястото - може би акумулаторът умря. Автобусът почти не се виждаше. Шофьорът му не беше сметнал за необходимо да го сигнализира по друг начин - може би с авариен триъгълник. Ватманът на
702 също не се досети да включи аварийните светлини на трамвая, за да сигнализира по-добре мястото на аварията. Няколко пъти други автомобили се разминаваха на косъм от ПТП с авариралия автобус, който не беше нито тук, нито там.
Някъде към 21:35 пристигна друг автобус МАN SG 262 с включени табели за линия
А79. Спря за кратко върху трамвайното трасе в обратна посока. След това направи обратен завой на кръстовището с ул. "Златен клас" и спря зад трамвая. След това неговият шофьор отиде до авариралия автобус. След минута-две се върна. След още минута-две шофьорът на авариралият автобус отиде до колегата си. Нито един от двамата не носеше светлоотразителни жилетки. Задният автобус не беше с включен авариен светлинен сигнал, докато престояваше зад трамвая. Някъде към 21:45 вторият автобус МАN SG 262 смени електронните си табели на
А285 и очевидно тръгна по маршрута като спря на спирка
0333 "бул. Ломско шосе" и след това зави наляво по едноименния булевард. Това би било чудесна намеса от страна на диспечерите, ако 5 минути по-късно не мина следващата редовна кола по
А285 
. Не е ясно защо резервният автобус стоя 10 минути на мястото на аварията и това почти доведе до пакетно придвижване със следващата кола.
Някъде към 21:40 пристигна аварийна кола. 2-3 минути по-късно пристигна втора аварийна кола. Някъде по това време пристигна и кола на Контрол по транспорта. Трябва да отбележим, че всички служители от тези автомобили бяха със светлоотразителни жилетки
. Толкова много служители се появиха на място, че човек да си помисли, че ситуацията ще бъде разрешена за няколко минутки.
Автобусът беше преместен в 22:00 часа. Очевидно много служители не означава професионализъм и бърза работа. Сетих се за българската поговорка: Много баби - хилаво дете. Автобусът видимо нямаше проблеми с колелата, окачването или нещо подобно, защото видимо никой от аварийните екипи не се занимаваше с това. След като започна изтеглянето и автобусът напусна трамвайния габарит, ние се изравнихме с него и аварийния камион. Тогава видях, че около твърдата връзка няма никакви кабели или маркучи, т.е. аварийният автомобил не подаваше нито налягане, нито електричество към авариралия автобус. Това означава, че автобусът не е имал проблеми и с налягането, което хипотетично би оправдало 20 минутно забавяне по изтеглянето му от трамвайното трасе. А от друга страна аварийният екип не беше сметнал за нужно да пусне електричество към автобуса (който беше загубил всякакви светлини) и го теглеха като фантом по улицата. След първоначално плахо теглене през първите 100-тина метра, си продължиха да го теглят с нормална скорост и завиха наляво по бул. Ломско шосе в посока надлез Надежда.
2142 не беше маркиран отзад по никакъв начин, например със светлоотразителен триъгълник или някаква подвижна светлина. Нищо не светеше по автобуса. Не знам дали малко по-нататък не са спрели и не са сигнализирали автобуса-фантом, защото не съм видял какво се е случило. Но някак си предполагам, че така са го изтеглили до гаража. Докато трамваят го подминаваше в първите плахи метри на тегленото, видях, че шофьорът все още нямаше светлоотразителна жилетка.
702 престоя
40 минути на мястото на аварията. В това време следващата кола по
ТМ6 беше пристигнала.
На следващите две спирки по маршрута към ж.к. Обеля-2 (
2576 "бул. Ломско шосе" и
2577 "ул. Бели Дунав") имаше доста хора, които споделиха, че електронните табла на спирките през цялото време са показвали съответно 1 и 3 минути до идването на трамвая. За съжаление тези табла са от стария модел и не могат да възпроизвеждат съобщения за аварии, но можеше поне да ги включат на режим "въртящи се чертички", за да сигнализират на чакащите, че нещо не е наред. Хората са чакали много време, заради подвеждащата информация и поройния дъжд (смятайки, че ей сега ще дойде трамваят и няма нужда да тичат през дъжда). А поради нефункционалния дизайн на тези
спирконавеси и вятъра повечето хора бяха и мокри. В същото време помолих един познат от съседен блок, който има пряка видимост от терасата си към електронното табло на спирка 0013 "140-то СОУ", да погледне дали на въпросното табло се изписва съобщение за аварията и нарушения график по
ТМ6. Нямало е такова нещо. Изписвали са се някакви минути и съобщението за задължителните маски.
Следва нещо положително в цялата история, което мен откровено ме изненада положително. Диспечерите бяха решили да завъртят
702 на обръщателното колело в ж.к. Връбница 1.
Това се случи по следния начин:
702 спря на спирка
2577 "ул. Бели Дунав" и отвори всички врати. Имаше слизащи и след това чакащите на спирката започнаха да се качват. В това време ватманът отвори вратата на кабината си и каза - цитирам: "Преместете се в задния трамвай!". И се затвори обратно в кабината си. Това го чухме първите 4-5 пътници от трамвая. Очевидно ватманът не намери за нужно да обясни малко по-подробно какво се случва и защо. А пък да очаквам нещо от сорта на "Уважаеми пътници", "Извиняваме се за причиненото неудобство", "Приятна вечер" и т.н. може би е твърде наивно от моя страна. Докато се придвижвахме назад, казвахме и на останалите пътници като аз добавях, че трамваят ще обърне на ж.к. Връбница 1, за което не бях сигурен, но предполагах, че това би трябвало да се случи.
Отзад беше
718. По-голямата част от трамвая беше в кривата преди спирката. Ватманът беше отворил само първата врата и по този начин при толкова много хора, които се прекачваха, се получи ефектът на фунията...
в проливния дъжд.
718 се напълни доста - всички седящи места бяха заети + още толкова (ако не и повече) правостоящи пътници.
Аз пак се настаних в предната част на трамвая и забелязах, че в
702 бяха останали пътници в задната част. Очевидно ватманът на
702 не е намерил нищо нередно в това при условие, че би трябвало да е свалил всички пътници, за да може да завърти на наближаващото колело.
702 започна да се отклонява към колелото ж.к. Връбница 1 и в този момент забелязах как пътниците в задната му част се притесниха и се раздвижиха.
702 спря малко след отклонението и отвори вратите. В това време ватманът на
718 спря за да върне стрелката в нормално положение. Тогава последните (и мокри) пътници от
702 се качиха на
718 през отворената първа врата.
Още малко остана от историята - случващото се в
718 при стрелката за обръщателното колело ж.к. Връбница 1: трамваят спря преди стрелката, ватманът отвори първата врата, за да слезе и да я обърне. В момента, в който ватманът отвори кабината си, се чуха възгласи от задната част на трамвая - "Моля, отворете трета/четвърта врата". Ватманът ясно ги чу, но не реагира по никакъв начин и слезе, за да обръща стрелката. Съгласен съм, че ватманът не е длъжен да информира пътниците, че слиза да обръща стрелка, и че това не е спирка, но след като установява, че има объркани и притеснени пътници, може би трябваше да реагира по някакъв начин. Ако беше в светлата част на денонощието и в ясно време, и аз щях да обвиня пътниците в недоглеждане. Но това се случваше по тъмно, в условията на интензивен дъжд и по някаква причина страничните стъкла на
718 бяха в пъти по-запотени от тези на предишния трамвай. А и имаше много правостоящи. Нормално е някои хора да не могат да установят дали сме достигнали спирката или не. Докато ватманът на
718 беше долу да обръща стрелката, се качиха и последните пътници от
702. В това време притеснените пътници от задната част на
718 бяха започнали да си проправят път към единствената отворена врата - първата, смятайки, че ще си изпуснат спирката. Когато ватмана на
718 се качваше обратно на трамвая си, със сигурност е видял притеснените хора, които си проправят път през останалите правостоящи, но не реагира по никакъв начин. Влезе в кабината. В това време първата жена от групата на притеснените пътници започна да слиза през първата врата. Ватманът затвори вратата
и затисна жената 
. Следващият пътник започна да тропа по кабината и да вика, но ватманът не реагира. Трамваят се премести 50 метра напред (3-4 секунди, през които жената беше затисната на първата врата) и тогава ватманът отвори всички врати. През това време един от притеснените пътници, вече ориентирайки се какво се случва каза, че не можел да се ориентира, че не сме на спирката и се е притеснил, че ще остане в трамвая до следващата спирка, и че ще трябва да се връща пеша през полето (между Обеля и Връбница) в дъжда.
Знам, че се получи дългичко, но дяволът е в детайлите.
