Други видове транспорт > Въжени линии

Товарни линии в България

(1/5) > >>

Alexssz:
Товарните въжени линии започват да се изграждат в България през 20-ти век, основно за нуждите на рудодобивната индустрия. Подобно на пътническите въжени линии, когато навлязат в станцията, вагонетките се откачат, натоварват или разтоварват, обикалят и се закачат отново на линията. Единствената разлика е, че работят на бикабелна система – с едно носещо и едно теглещо въже. Носещото служи като релса, по която се движат колелцата на вагонетките, а теглещото ги придвижва. Носещото въже се поддържа на всеки стълб, а теглещото може да провисва повече и на всеки няколко стълба има ролка, която да го "хване", ако провисне прекалено много. Такъв е бил Княжевският лифт, единственият бикабелен пътнически лифт в България.

Вагонетките се пълнят с изкопаната руда или друг материал и се транспортират по въздуха до флотационни фабрики за преработка. Такива въжени линии е имало в много български градове, включително Перник, Димитровград, Твърдица, Рудозем, Кърджали, Девня и Плевен, та дори и в София, в района на Кремиковци. Освен за рудодобив, въжени линии са използвани и по време на строителството на Рилския водопровод при язовир Бели Искър.


Повече техническа информация за този тип въжени линии може да се намери в следните теми:
Видове лифтове
Бившата линия до Плевен

С намаляването на минната индустрия повечето въжени линии са демонтирани, но все още функционират поне три:

Рудозем – Мадан
Тази въжена линия, собственост на „Горубсо“, е последната останала в Родопите. Всички останали или са прокарани под земята, или са напълно закрити.


Девня – Солвей соди
Използва се за транспортиране на варовик от кариерата северно от Девня до завода на „Солвей соди“. Линията преминава над AM „Хемус“ при пътен възел Девня/Суворово и над жп линията между гара Девня и спирка Кипра.


Каолиново – Дойранци
Превозва каолин от кариерата в Дойранци до завода в Каолиново.



Съществуват и друг вид товарни въжени линии, които са двупосочни. При тях има носещо въже, по което ръчно се спуска вагонетка от горната станция надолу с друго, теглещо въже. Когато стигне долната станция и се натовари, вагонетката се издърпва отново нагоре.
В България тези са поне две – една при хижа Академика на Витоша и една при хижа Плевен (където е започнато и изоставено строителство на седалков лифт).

Поради простото естество на този вид въжени линии има и портативни такива, които се използват за извозване на отсечени дърва. Аз видях такава на пътя от Смолян до Асеновград, но тъй като не пътувам там често, не знам дали е сложена за постоянно или временно.

Citaro:
Един от тези лифтове близо до София е този до мина Чукурово. Тръгвал е от бившата мина Чукурово, през Нови хан до Гара Елин Пелин. Доколкото знам е работила до 50-те, а окончателно е демонтирана покрай строежа на АМ Тракия и построяването на ЖП клон до мината. До ден днешен са запазени част от бетоновите основи за дървените стълбове в боровата гора западно от Нови хан.
На сателита се виждат и остатъци от някогашната просека на трасето:
https://www.google.bg/maps/place/42%C2%B036'10.4%22N+23%C2%B035'10.7%22E/@42.6029357,23.5865038,199m/data=!3m1!1e3!4m4!3m3!8m2!3d42.602892!4d23.586314?entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MDMxMi4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D
В участъка над АМ Тракия по част от тогавашното трасе сега преминава и електропровод:
https://www.google.bg/maps/place/42%C2%B035'16.3%22N+23%C2%B035'13.9%22E/@42.587856,23.587199,819m/data=!3m2!1e3!4b1!4m4!3m3!8m2!3d42.587856!4d23.587199?entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MDMxMi4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D

На тази топографска карта го има и отбелязано трасето:
https://kade.si/#BG50K=16/2625635.81/5251718.3/0

IKAR:
Имаше при Симитли - между гара Черниче (тогава беше Крупник) и въглищната мина в с. Брежани, минаваше над главния път. И този го демонтираха. Също е имало по пътя между Бистрица и Железница, даже и автобусна спирка е имало, но с махането на лифта е закрита и спирката.

bdz43r:
Между Бистрица и Железница още си я има. Стига до х. Академика или там както сега се казва.

gradinka:
най-дългата е била от Мадан до Кърджали, през води и гори - 41км (!)

https://madan-travel.bg/mines/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-1975-%D0%B3/

https://mittag.wordpress.com/2014/10/27/granitoid/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page