Честно казано, като тръгне човек да пътува ще остане с впечатлението че много инвестиции се правят в момента в ж.п. транспорта. Навсякъде се обновяват линии, гари, сигнализация. Не се сещам почти една главна линия където да не се модернизира нещо в момента или да няма проект за нещо. Проблема е че нещата се случват много бавно, не се интегрира и другия транспорт към влаковете в единна национална транспортна система, не се пази подвижния състав, все още поне половината влакове са със старите купейни некламитизирани вагони. Някак човек няма чувството че ползва нещо в което постоянно се инвестират милиони, и както изглежда в бъдеще ще се инвестира много повече в железопътен транспорт отколкото в пътища.
20 години по-късно след наляти 10-ки милиони София-Пловдив се пътува с близо 40 минути повече от преди като имаше влакове за 1.55 минути.
20 години по-късно вагоните са по-издраскани и по мърляви от преди, няма вече вагон-ресторанти, почти навсякъде имаме увеличено времепътуване с няколко изключения, въпреки налятите 10-ки милиони.
20-години по-късно, въпреки ЕС и Шенген имаме много по-малко международни връзки и възможности за пътуване дори до съседни страни, отколкото преди.
20-години по-късно нямаме ресурса дори да модернизираме пътнически вагони, въпреки че в най-големите кризи 96-99-та у нас се модернизираха много 63 и 44-та серия, горе-долу актуални за времето си, каквито и до днес се ползват в Унгария дори на БВ.
Не ми се мисли кога ще има скоростни линии до съседните столици Истанбул, Букурещ, Атина или Белград. Ако питаш нас европейците сигуно ще кажат сложно е след 30 години поне, ако питаш китайците сигурно ще кажат днеска почваме, догодина пускаме движението, след няколко месеца първите билети в продажба
