От край време се каня да започна представянето на разните типове въжени системи, и реших, че е крайно време да започна. Надолу ще направя кратки представяния на основните типове въжени линии, тяхното устройство, предимства, недостатъци и интересни разновидности. Тъй като едва ли ще се сетя за всичко на един път, инфото ще бъде непълно, като в последствие ще едитвам и допълвам представените материали, за което моля за извинение.
И така започвам със системата която ми е най-присърце, а именно:
БИКАБЕЛ
Няколко думи за бикабела
Това е най-старият тип чисто въжена линия. Трудно е да се проследи дали еволюира от фуниколара или се развива самостоятелно, но в Дрезден има прелюбопитен Фуниколар, при който релсите не са вече на земята... а качени на стълбове и намиращи се над вагона, който се придвижва по тях с помощта на теглещо въже. От тук до класическия бикабел има само една стъпка - релсите се превръщат в носещи въжета. За много десетилетия бикабелът, заедно със своите разновидности е абсолютен властелин в света на въжените линии. Едва през 70-те години на 20-ти век господството му е оспорено от монокабелните лифтове. Бикабелите изживяват златния си период между 20-те и 60-те години на 20 век. Бикабелни трасета пресичат както алпийските склонова, така и саваните на Африка, гондоли се носят над скандинавските езера и непалските джунгли, осигурявайки транспорт до места, където преди това никога не е имало транспортна връзка, освен многодневни пеши преходи. След 60-те, постепенно отминава епохата на свърхдългите бикабелни линии, като те постепенно са заместени от железници. Един по един си отиват рекордьорите на своето време и днес само стари бетонни стъпки и тук там някой ръждясващ стълб напомнят за някога гордите инженерни чудеса. Днес въжените линии се използват основно за пътнически превоз и бикабелът се е приспособил - намира приложение основно в лифтове с много голям капацитет или с много големи гондоли, често работещи в изключително тежки условия. Съвременните бикабелни линии все още държат редица рекорди, но тъй като рекордите не са всичко, често отстъпват в предпочитанията на инвеститорите пред своите по-млади събратя. Но когато трябва да се направи нещо впечатлчващо и изключително - бикабелът обикновено е първият избор.
Устройство:
Бикабелното трасе се състои от стълбове, които подържат носещото въже, което е закрепено неподвижно към тях на специални седла (подобни на тези на висящите мостове) и ролки или плъзгачи , върху които ляга теглещото въже, в интервала между преминаването на две гондоли.
Гондолите от своя страна имат ходова част, състояща се от ролки и челюсти за твърдо скрепване към теглещото въже. Ходовата част осигурява безпроблемно придвижване по носещото въже, а също така и по релси при смянана на въжета или в станция, а теглещото въже, чрез твърдата връзка осигурява придвижването на гондолите по трасето.
Любопитни факти:
Бикабелните лифтове държат почти всички рекорди при въжените линии - от 1930 до 1942 рекордьорите за дължина се менят почти ежегодно, като през 42-ра е поставен абсолютният рекорд 96,8 км (Норсьо, Норвегия), плановете на Непалското правителство да построи 102 км линия остават на хартия, но в последните години отново са на дневен ред. Други рекорди са - най-висока линия (Мерида, Венецуела), най-висок стълб (113,6м, Глетчербан Капрун, Австрия), за олимпиадата във Ванкувър ше бъде поставен нов рекорд - преход на 415 метра над земята.
В България:
По време на златната епоха на бикабелите, нашата родина също се сдобива с внушителна мрежа от много десетки (а мобе би стотици???) километри товарни бикабели. Технтие останки могат да се видят и до днес в районите на Перник, Твърдица и други места с развито минно дело. Интересно е да се отбележат двойното успоредно трасе от гара Твърдица нагоре към планината (колко десетки колометра линии има там мога само да гадая, но помня че на мина Качулка се разминаваха две линии - едната спускаща се от север и друга изкачваща се на юг, станциите ги събориха преди по-малко от десет години), В района на Перник могат да се забележат два изключително високи стълба (единия се вижда от гарата, а другия го открих при търсене в гугъл ърт), както и останки от други линии, под формата на стълбове с харахктерната форма на бикабелните стълбове от онзи период. До днес може би все още функционират линиите на Горубсо, но предвид състоянието на дружеството и тяхното оцеляване е под въпрос. Пътническите бикабели в България засега имат един единствен (и за огромно съжаление неудачен) представител, в лицето на Княжевската въжена линия - лек многогондолен лифт, това е ниша, където бикабелът се оказва неконкурентноспособен и опасен и бързо е изхвърлен от настъпващите монокабели. За в бъдеще, има проект за бикабелна линия в проекта Супер Боровец. Според това което видях, пътуването с тази линия ще е впечатляващо. Както доста други хора и аз съм загрижен за проблемите породени от преексплоатацията на българските планини, но като любител на лифтовете (и особено бикабелните) не мога да скрия че нямам търпение да видя тази линия завършена и да пътувам с нея. От схемата която гледах, не ставаше ясно дали ще е дву или многогондолна, но със сигурност ще е бикабел.
----
