Author Topic: Детството  (Read 5436 times)

Offline New_Passenger

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1108
    • View Profile
Детството
« on: 24.03.2020, 17:21:06 »
Вместо да нагнетяваме, нека помислим за нещо по-приятно. Общо взето, името на темата говори достатъчно.

Имам много интересни спомени от детството и от тинейджърските си години. Вестник "Тинейджър Love", дъвки "Турбо", аудиокасети и CDта на всяка крачка, сладолед "Лолипоп" на "Делта", Pepsi и Coca-Cola в стъклени бутилки, детска телевизия "Здравей" по БНТ и много други.

Offline тролей №164 линия 2

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1797
  • Моят любим "Snacks" - тролей №164. R.I.P.
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #1 on: 24.03.2020, 20:38:55 »
Аз съм "закърмен" буквално с тролеите Зиу в Търново. :) Виждат се отдалече от блока, в който живеехме, баба ми живее на главен булевард, където всеки ден минаваха на интервал 12-14 минути. Училището, в което учих до 3 клас също беше на улица, по която минаваше част от маршрута им. Особено помня зимата, когато има скреж и от върховете на точилките излизаха електрикови пламъци. А звукът - той просто не може да се опише, трябва да се чуе! Ех, спомени... :rolleyes: :)
Помня и топчетата за Зук - играехме до блока на една пътека в тревата. Също помня Ефир 2 в последните му 2-3 години (бил съм 8-9-годишен). Смътно си спомням по Канал 1 гледахме офанзивата в бивша Югославия (бил съм на 4 или 5), както и протестите от януари 1997 пред Парламента - също по Канал 1.
Предполагам, всички сте виждали, а много от вас и са яли соленките Cizi. Имаше от тях сладък вариант в светло-синя опаковка - някъде до първите 1-2 години на този век. Бяха също бежово-кафяви на цвят самите бисквитки и не бяха много сладки, но все пак. После изчезнаха от магазините.

99-а или 2000-та имам спомен как сме дошли на гости при другите баба и дядо във Варна (година-две преди да дойдем да живеем за постоянно тук - до ден-днешен). Запазила ми се е ясно в съзнанието картината от това място - гледам в тази посока и виждам как един тролей Дак-Чавдар, зелено-бял, токущо завил откъм лявата улица и се отдалечава посока към Аспарухов мост. Струва ми се, че секунда преди това бях видял и събирателната стрелка в обратната посока - на завоя от булеварда надясно към обръщача при ул. Русе.

Имаше и Мобиком, техен наследник май станаха М-Тел, сега А1. Говоря около 2000-а г. плюс-минус. Тогава хит бяха сините на Мобиком и оранжевите на Булфон улични телефони. Бяха ми купили карта за сините и няколко пъти съм се обаждал по тях - те и до днес на много места седят като паметници. На един Булфон дигнах слушалката миналата година, за да видя дали още работят и дали ще покаже часа - не показа.

През деветдесетте живеехме в Търново и баща ми всяка вечер пускаше Дарик радио, докато прави вечерята - аз или съм се прибрал от даскало токущо или идвах просто за вечеря. Преди години даже носталгията ме обзе и си изтеглих музиките, т.е. шапките на предаванията им - имаше едно... по-точно рубрика "Портфейл" около 18:30-19:00 часа.

Всяка година за по 1 ден ме водеха в София по медицински въпрос - всяка година за мен това беше денят на голямото возене на Софии 100 и Българии 1300, а преди това с нощен влак - двойно и тройно удоволствие за мен :). Няма да забравя звука им - по линия 3, по линия 5, даже по 5 помня едно возене на София 70 2002-ра, 2003-та година. Отвътре плоскостите бяха малко като топка за голф - на тръпчинки и бабунки, и с бяла, блажна боя... и, разбира се, с врати от Чавдар 11Г5 - много ярък спомен като картина, все едно вчера се возих. Един път ме водиха и на Дисниленд.

Сега случайно ми попадна тази снимка, та ми изплува и друг спомен - явно от малък съм се заглеждал по контактните мрежи тук и там, та тогава обичах тези места на пресичане на трамвай с тролей, защото на изолаторите, пантографите правеха хубави искри. :D Та, запомнил съм (явно ми е направило впечатление) стържещият звук, когато пантографите търкаха по металните винкели преди и след изолаторите.

Друг спомен ми е как веднъж баща ми ме заведе в една закусвалня, но то беше като днешните бистра, където с таблата минаваш, избираш си и си сядаш. Може и да не съм запомнил добре, но той спомена нещо като: "Сега ще отидем в ДНА-то да обядваме", ама ДНА ли е казал, друго ли... такова ми се върти в главата. Смътен спомен се прокрадва за USA-ското знаме някъде наоколо и за американско посолство в близост (на съседна улица или на същата улица но по-нагоре някъде), но може и да е грешен спомен. За мястото също не съм сигурен, но беше, сякаш, някъде тук. Бих се радвал да кажете дали помните такъв ресторант в района или е бил другаде? Става въпрос за около 2000-2001-а година.
« Last Edit: 24.03.2020, 21:21:49 by тролей №164 линия 2 »
Никога не шофирай по-бързо, отколкото може да лети твоят ангел-хранител!

Offline tiristor

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6359
  • За пускане на БГ-1300 по линии 4 и 11!
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #2 on: 25.03.2020, 14:43:15 »
Страхотна тема!
Аз също съм отрасъл през 90-те във времената на Куку, Тодор Колев (Как ще ги стигнем), в последствие Каналето и Клуб НЛО, радвах се на предаването Здравей, тогава нямахме кабелна и гледахме "Панорама", някои западни филми като Хубава жена, Усещане за жена, Писмо в бутилка, Батман - завръщането, Форест Гъмп, български като Сезонът на канарчетата (дядо ми беше режисьор-постановчикът :) ), Закъсняло пълнолуние, Емигранти, първите филми на Мая Новоселска и Теди Москов и др.
По едно време -1995, пуснаха Нова тв и въртяха съвременни филми и музикални клипове на Спайските, Снап и Айс МС. Имаше някои много яки реклами - Пепси с едно зелено Зиу, дъвки Стиморол и Орбит, цигари Камел с една полицейска кола, даже си спомням една супер яка реклама на ДЗИ с някаква прислужница, която чупи една ваза.
От радиата си спомням Практика (настоящия ми шеф е съосновател, заедно с Боби Цанков :D ), ФМ+ и бате Радо, Експрес, Тангра - водещ на музикалното шоу беше Стенли, после дойде Романтика някъде 1997-98, май го преименуваха на БГ Радио и няма нищо общо с новата чалгаджийска Романтика от мутроренесанса.
От предаванията най-много харесвах Супершоу Невада, или по-конкретно наградите от Мото Пфое - Форд Фиеста и Мондео, мечтаех си да имам Форд Мондео, (която мечта 25 години по-късно се сбъдна :) ), също харесвах Къци Риска, беше ми ултра забавен, и разбира се Клуб НЛО ("Ееех, мъка мъка..." - Павел Поппандов), Георги Мамалев ми е и до ден днешен любим актьор. :)

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 14025
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #3 on: 25.03.2020, 22:09:47 »
Имаше едно култово радио 90-те "радио 99 Контакт" и си спомням в едно сутрешно предаване, където раздаваха награди ако кажеш "къде са сурвакарите" по пътишата.

Помня от 90-те върха на лукса автобусите Мицубиши Маратон, помня че тогава бащата на една съученичка май им беше представител или нещо такова и ми подари каталог с моделите с хубави цветни снимки и технически данни и много се изкефих. Даже за една ученическа екскурзия мисля че до Белоградчик и Магурата ни беше уредил да ходим с чисто нов такъв Мицубиши Маратон и където спирахме всички много ни завиждаха и ни гледаха автобуса, а ние като деца бяхме много впечатлени от автобуса, струваше ни се като космически кораб. Имаше даже телевизия и видео вътре и ни пускаха филм, а ние бяхме пуснали всички завеси като в киносалон. Тогава се ходеше на екскурзия все с 11М3-ка или рядко с по-луксозния тогава 11М4. До Сандански и Мелник ми беше любима ученическа екскурзия и бях ходил няколко пъти, все с М3-ка или М4-ка, като по едно време включиха и Рупите в нея.

Спомням си зелените училища в една почивна станция на Момин Проход началото на 90-те. Вижда се от влака. Тогава беше много популярно място за такива уличища, сега не знам дали се ползва въобще. Помня че от стаята ни се виждаше ж.п.линията и ние много обичахме да седим на прозореца и да гледаме безкрайнодългите влакове и да броим вагоните.

Лятото пък ни водеха на лагер на морето в Балчик, в една много готина почивна станция до морската градина, която за съжаление при всичките ми опити да открия последните години така и не можах...смътно ми са спомените точно къде е била, въпреки че ми казаха че още съществува. Все искам да намеря това място, имам много хубави спомени, наскоро обходих една доста голяма част в района там и така и не можах да я намеря.
« Last Edit: 25.03.2020, 22:12:43 by Ivo »
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline ozzy

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 12710
    • View Profile
Re: Детството
« Reply #4 on: 26.03.2020, 14:02:57 »
Много неща помня.

Помня тези предавания по Канал 1 и Ефир 2, Нова телевизия не я хващахме.
На 4 години си спомням, че баба ми ме води на море. Пътувахме до Бургас с влак, с вагони 47 серия, зелени, и много ме впечатли като минахме покрай Нефтохим, как горяха комините.
В София си спомням Икарусите в началото на 90-те, правеше ми впечатление, че тези от Младостките линии бяха доста по-добре (с изключение на жълтите Икаруси, които бяха доста тромави и видимо доста амортизирани). През 1990-91г. няколко месеца майка ми ме водеше всеки ден на детска градина от Младост-1 до Овча купел (старата част), понеже ни бяха дали апартамент там, но не беше още готов. Та Икарусите по 73 и 111 бяха доста стари, имаше с белите кабини. Помня веднъж как се развали втора врата на един Икарус, на Околовръстното при Бъкстон, и шофьорът извади отнякъде един болт, зави го на планките, и си продължихме по маршрута. А веднъж пък, в друг Икарус, нещо не можеше да включи на скорост, между Драгалевци и Симеоново, и шофьорът нещо в движение го оправяше скоростния лост, като придържаше волана :D Естествено, всички Икаруси имаха по две резервни гуми на съчленението и сандък при 4та врата, и по една плоскост между прозорците и седалките между 1ва и 2ра врата.
Като дойдоха оранжевите Мерцедеси, ми се виждаха като нови, много бяха яки. Бутоните им работеха още, и като спреше автобусът на спирката, всички се скупчваха пред вратата, и докато се намери някой да натисне бутона за отваряне, ставаше блъсканица. После ги изключиха.
После през 1998г., като представиха зелените Мерцедеси, не можах да спя от вълнение, и станах в 5 сутринта, за да ги видя през прозореца как се включват по 306 и 313 за пръв път... виждаха ми се адски модерни, топли, бързи. Много ги ръчкаха в началото, като закъсняваха и ги ускоряваха с 80-100 км/ч в лявата лента на Цариградско, много бяха пъргави. И ги пазеха доста, примерно докъм 2007г. дружбенските зелени почти не работеха през уикенда, а по 213 пускаха 0305Г/Хюлиези. За мачовете Левски-ЦСКА винаги по линиите покрай стадиона се пускаха Икарусите, а зелените Мерцедеси ги пращаха на селските 1, 3, 5, 6, 88 и 413. Оранжевите Мерцедеси от 76 отиваха на 74, за сметка на Икарусите. Тогава някъде, около 1999-2000г., когато почнах да пътувам всеки ден със 76 от Младост-1 до Гоце Делчев за училище, почнах да се интересувам повече от градски транспорт, почнах да следя автобусите основно, и разбрах, че имат различни гаражи, инвентарни номера. В началото не споделях с никого този мой интерес, чак към 2005г. видях, че има форум на СКГТ, и разбрах, че има и по-луди от мен :D

Offline tiristor

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 6359
  • За пускане на БГ-1300 по линии 4 и 11!
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #5 on: 26.03.2020, 15:20:09 »
Бутоните им работеха още, и като спреше автобусът на спирката, всички се скупчваха пред вратата, и докато се намери някой да натисне бутона за отваряне, ставаше блъсканица. После ги изключиха.
Аз имам история с въпросните бутони. Всъщност не знам дали говорим за същите - СТОП. Като го натиснеш и при шофьора се чуваше едно "Дзън" като камбанка, и аз като малък веднъж натисках настървено, и при горкия водач стана цяла камбанария :) Естествено ми се скараха :D

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #6 on: 26.03.2020, 16:59:10 »
1. Имаше и Мобиком, техен наследник май станаха М-Тел, сега А1.

2. Друг спомен ми е как веднъж баща ми ме заведе в една закусвалня, но то беше като днешните бистра, където с таблата минаваш, избираш си и си сядаш. Може и да не съм запомнил добре, но той спомена нещо като: "Сега ще отидем в ДНА-то да обядваме", ама ДНА ли е казал, друго ли... такова ми се върти в главата. Смътен спомен се прокрадва за USA-ското знаме някъде наоколо и за американско посолство в близост (на съседна улица или на същата улица но по-нагоре някъде), но може и да е грешен спомен. За мястото също не съм сигурен, но беше, сякаш, някъде тук. Бих се радвал да кажете дали помните такъв ресторант в района или е бил другаде? Става въпрос за около 2000-2001-а година.
1. Мобиком държеше аналоговите мобилни телефони, т.нар. мобифони. Макар и технологично назад от цифровите GSM, в абсурдна България те пробиха на пазара, изградиха добра мрежа и имаха прилично количество клиенти, ако и един телефон да струваше 1000 лв, да тежеше няколко кила и да не ставаше за нищо извън България. Спирам дотук, повече за "бащата" на Мобиком може да разкаже друг форумист. По същото време първият GSM-лиценз беше даден/подарен на един от тогавашните олигарси - Красимир Стойчев, фирмата беше Трон. Наричаше се "Цитрон". В продължение на няколко години покритието не прескочи хотел Плиска - София и центъра на Варна. Просто доста "бизнесмени" от онова време повече източваха, отколкото инвестираха в подарените от държавата бизнеси. Чак когато се преобразува като Мобилтел и се пое от Владимир Грашнов, нещата си дойдоха по местата - но това на ръба между вековете.

2. Ресторантът-закусвалня с тъмни стъкла се наричаше "Козница" и поне през 80-те изглеждаше доста добре. От този тип бяха: "Странджата" - под Митрополията на пл. Св.Неделя , "Средец" на пл.Славейков - сегашният Макдоналдс, до театър София и на други места.
« Last Edit: 26.03.2020, 17:12:00 by blagun »

Offline ozzy

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 12710
    • View Profile
Re: Детството
« Reply #7 on: 26.03.2020, 17:38:08 »
За мен странното е, че Мобиком беше държавна, под шапката на БТК. Те имаха и улични автомати с фонокарти - Мобика, предлагаха пейджъри - Мобипейдж, и мобифоните. Накрая бяха купени от БТК/Виваком. Майка ми имаше до последно мобифон с номер 048, и я прехвърлиха към Вивател (Виваком) през 2007ма мисля.

Иначе други детски спомени са свързани с митингите по площадите, опашките пред магазините, липсата на някои стоки.
Баба ми, Бог да я прости, беше много активна в първите години след промените и редовно ме водеше по митингите на СДС. Помня големия митинг на Орлов мост, при който вървяхме пеша от Плиска. Ходехме на бдения на Фори Светулката на пл. Батенберг.
В началото на 90-те големите магазини (хали, ЦУМ, РУМ, гастрономи и т.н.) бяха само държавни, и полупразни, повечето фалираха в средата на 90те. В един момент всичко се пазаруваше от малки, гаражни магазинчета и мазета. Нямаше много голям избор от хранителни стоки, тогава навлязоха и доста ментета. Помня, че качествено българско масло нямаше, все беше с разни гадни примеси като маргарин, с някакви топчета. Сирене и кашкавал, ако има, също бяха неузрели, често с вкус на изгоряло мляко. Колбасите бяха отвратителни повечето. Не стига, че беше скъпо на фона на заплатите и повишаващите се цени, ами и некачествено. Месо трудно се намираше. И да искаш качествена храна по магазините - няма, трудно се намираше. Затова много хора почнаха да си гледат на село кокошки, прасета, крави, кози, зеленчуци и плодове и да правят зимнина. Едва с навлизането на големите вериги като Метро и Билла през 1999-2000г. видяхме и по-качествени продукти и нямаше вече такива липси и празни рафтове. Сега също има боклуци и ментета, в по-малка степен, но имаш избор да не ги купуваш.

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 14025
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #8 on: 26.03.2020, 21:21:12 »
Оо да, кварталните магазинчета бяха голям хит. Имаше много уютно направени в някои трафопостове в квартала, имаше много вкусни сухи пасти, правеха кафе, отпред обикновено слагаха маси и можеше да се събереш с други хора да си полафите. Липсват ми тия магазинчета сега, малко такива останаха. Толкова вървяха по едно време, че собствениците им си накупиха апартаменти, а за да почнеш работа в такова трябваха връзки по едно време през 90-те. Един работник там беше и приемчик на стока, и касиер, и зареждач, и заявки правеше и всичко  :D луда работа. В квартала в един трафопост имаше едно много вървежно такова в което редовно имаше големи опашки, а момчето дето работеше там едвам насмогваше, отделно от време навреме отсервираше и на 2-3-те маси отпред, а ако се случеше да получава и приема стока и го нямаше 5 минути ставаше опашка чак отвън. Понякога идваше да помага и собственика.

Спомням си че мнго обичах едни сладки Макао които продаваха там и после изчезнаха. Тия квартални мини -супермаркетчета изчезнаха след масовото навлизане на големите вериги. Иначе бяха много удобни точно до блока, и беше готино като те правят да напазаруваш и ти кажат ако остане ресто си купи нещо сладко :)

Помня аусиотеките на александра аудиовидео, оттам ходихме да си взимаме видеокасети под наем. Беше голям хит да имаш видео през 90-те. Често бяха в общите мъзета на блоковете, но имаше много добре зареденаи голяма на последната спирка на рейсовете в Младост 4, в сградата където имаше ресторант до едно време. Имаше и зад казармата в Младост 3. Помня разни култови филми като Боговете сигурно са полудели, за които трудно можеше да се дореди човек и ставаше със записване. Повечето филми бяха преведени от монотонен мъжки глас, независимо кой говори, не помня името на преводача.

Абе бедни ама си бяха готини и весели тия години. Някак хората бяха много по-задружни и гостоприемни. Много повече се ходеше на гости, много повече се правиха събирания, особено който имаше вила или село някъде. А пък и си беше интересно тепърва навлизаха разни западни стоки, филми, мода. Като е хубаво времето не можеха да ни приберат децата от блока от градинката, събираха се по 30-40 деца. Сега всеки се затворил в себе си, едни надувки, сопнати, егоисти.
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #9 on: 27.03.2020, 08:17:51 »
Моето детство е по друго време - 60-70-те и в друг град - Русе. Тогава започна едромащабното строителство в Русе. Нашите девететажни блокове стърчаха над всичко наоколо и единствено 10-етажният "Олимп" в Здравец ги превъзхождаше по височина. В началото на 70-те разрастването на квартала ни "Възраждане" стана толкова голямо, че учехме на три смени и класовете ни бяха на теоретичния максимум - 42 души, (3 редици * 7 реда чинове * 2 души на чин) докато построят разширението на училището и впоследствие ново училище. Най-тегаво беше, когато прехвърляха карета между улици към района на друго училище и съучениците ни от такива участъци трябваше да се разделят с нас и да се преместят в друго училище - абсолютно задължително даже насред учебната година.
Уличката ни беше границата с чудесния Парк на младежта, като до 1968 нямаше асфалт, а тротоарът ѝ беше калдъръм. Невероятно чудо беше, когато я асфалтираха и сложиха осветление - на нея и на ВСИЧКИ паркови алеи - нещо все още недостигнато в Южния парк например. Всяка вечер гледах през прозореца кога ще запалят лампите (разбира се, ако няма режим на тока в този момент).

В транспорта доминираха чавдарките М65 и М80. Странни бяха и няколкото ЛАЗ-а, които издаваха страхотни звуци, често "пърдяха" и дефектираха. Революция беше, когато дойдоха Икарусите 180 - автобуси от друга планета за нас: без дървени рамки и шпертплати, без трещене и скърцане на всяка част от каросерията.

Телевизията имаше една програма, но имахме и две румънски. По онова време румънската телевизия беше отворена на запад и вървяха западни филми - игрални и анимационни. Разбира се - гледахме и кацането на Луната. Румънското влияние включваше и наличието на китайски стоки. За нас, учениците, най-забележителното постижение бяха "кариоките" - така се казваха непознатите дотогава у нас флумастери ("Кариока" им беше търговската марка - изобщо всичко китайско си имаше име).

За 25-годишнината от 9 септември дойдоха 20 нови Икаруса 180, а пашата на Североизточна България - Пенчо Кубадински откри Халите и така думичката "супермаркет" навлезе у нас. Отчете се и баничарската промишленост с новия артикул "юбилейка" - вита закуска под формата на буква "U", което се разчиташе като "25". Икарусите 180 изпратиха за скрап любимите на децата ремаркета. Първите 2 икаруса 280 бяха атракция през 1974 и се качвахме на тях независимо от това, дали бяха на подходящата за нас линия.

Развлечения имаше две - телевизия и кино. От телевизионните сериали на децата много се хареса "Демонът на империята" - Джингиби. Маститата критика много го оплю макар сериозното актьорско присъствие. Но за децата формата "екшън" беше атрактивна, ако и според критиците да не била величаела достатъчно Апостола на свободата. По кината вървяха залежали "каубойски" филми, като соцкиното на ГДР започна своя уестърнска поредица с главен герой Гойко Митич. Пускаха се и "сложни" френски и италиански филми, допуснати от цензурата, защото критикували капитализма. "Сложни" филми произвеждаха и поляците, които имаха много актриси-красавици (даже ги внасяхме в български филми).
« Last Edit: 27.03.2020, 09:24:23 by blagun »

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 14025
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #10 on: 27.03.2020, 10:52:15 »
Еха много хубави блокове, и място, точно до парк и до Дунава. Като дете си бил голям късметлия да живееш на такова място с толкова интересни неща около теб. Кеф ти автобуси с ремаркета, кеф ти дунава, кеф ти кораби, ж.п.музей. Представям си какви безкрайни игри са били в парка до блоковете с другите деца. А покрай дунава минава ж.п.линия през парка, там сигурно са минавали тогава още парни машини.

Жалко че такъв прекрасен град после го спохожда такава отвратителна съдба с 10 години терор с обгазяване. Помниш ли голямото земетресение от 77-ма мисля че беше? Тогава в тези блокове имаше ли щети и усети ли се много в Русе? Тези блокове сигурно са с асансьори с решетка вътре.
« Last Edit: 27.03.2020, 10:54:11 by Ivo »
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #11 on: 27.03.2020, 11:40:43 »
Да, паркът ни беше огромна придобивка. Естествено, страхотен терен за игри - не се притесняваш, че с топката ще счупиш нечий прозорец или ще удариш Москвича на чичо Пенчо. Имаше най-хубавата пързалка за шейни в сравнително равнинния град - Могилката. И сега е доста скъп квартал на града. С парите от апартамента (85 кв.м. тухла) нашите си купиха апартамент в Стрелбище - 70 кв.м. панелка също до Южния парк.
Парни машини имаше много.
На земетресението през 1977 си бях у дома с майка ми. Зверски тресеше, просто такова силно земетресение не е имало по българските земи от 1928 насам, т.е. малко бяха живите, които да помнят по-силен трус. Всичко в апартамента пращеше, стенният часовник се удряше в стената и кънтеше. С майка ми се изнесохме на бегом - пред блока бяха само комшиите от първи етаж, а ние сме на четвърти. Забравихме за баба ми, която беше доста болна и малко ставаше. След няколко минути и тя слезе долу (естествено - в тъмно и без асансьор). Горката - сетила се да вземе касата с ценни документи и бижута. Ние просто се изнесохме, майка ми изкара Москвича и влезе в парка далеч от блока. Преди това се върнах догоре и взех ВЕФ-а да слушаме какво става. Предавателят на Хоризонт в Плевен мълчеше, мълчеше и Букурещ. По едно време хванахме по-далечен предавател на Хоризонт и си спомням само, че вървеше песента на Бони М "Daddy cool". Затова винаги я свързвам със земетресението. Първоначално информацията беше съвършено неточна - говореха за епицентър към Албания или Македония.
Блокът ни не пострада - освен пукнатините най-вече около коминните тела. Вкъщи нищо не беше паднало освен една съдинка с вода, листо и лампа отгоре - домашно по биология. Но на хора по по-високите етажи имаше катурнати телевизори - по онова време бяха модерни телевизорите на крака. От съседния по-нов блок бяха нападали плочи от облицовката. На следващия ден, естествено, много не учихме (тогава в събота се учеше), а тръгнахме да обиколим града и да огледаме по-съмнителните сгради: джамиите бяха цели, колоните на Дунавмост - също. Като цяло градът имаше незначителни щети, въпреки че е по-близо до епицентъра от Свищов. Спаси го льосът: Русе фактически плава - след по-мека почва има воден слой, подхранван от Дунава и после е твърдата скала. На границата между льоса и твърдата скала разрушенията бяха жестоки - като тръгнеш от Зимнич и Свищов, опишеш дъга през Две могили до Дулово в Добруджа. Месец след земетресението бяхме на олимпиада в Търново и там имаше доста повече щети от Русе.
Баща ми беше на плаване по Дунава, като по време на земетресението са били към Белене и абсолютно нищо не са усетили, т.е. версиите за цунами по Дунава са фейк. Направило му впечатление, че са тъмни градовете по двете страни на Дунава и по радиото им казали, какво се е случило.

Обгазяването всъщност обезлюди града и това е вторият по-голям удар към града от Освобождението насам след този при Ньойския договор. През 1878 е първи в Княжество България, втори след Пловдив след Съединението в 1885. След войните 1912-1918 силно запада, тъй като остава на кьошето на България при доста враждебен съсед оттатък Дунава. Хлорът беше следващият пирон в ковчега. Аз завърших ФМИ точно в пика на замърсяването - през 1985 и започнах работа в ТУ - Русе. Аз си знаех, че ще ставам докторант в София и само чаках да ми завърши процедурата. Но от нашия кабинет в ТУ само до края на учебната година аз заминах в София, другите двама колеги - в Пловдив и Варна. Доста предпочитаха даже Правец и Козлодуй само да избягат от Русе. Всъщност през 1983 градът надмина 200000 жители и беше твърдо четвърти в България. Пет години по-късно падна до пето място след Бургас, като е по-близо до шестия - Стара Загора, отколкото до възстановяване на позицията.
« Last Edit: 27.03.2020, 11:55:53 by blagun »

Offline New_Passenger

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1108
    • View Profile
Re: Детството
« Reply #12 on: 27.03.2020, 12:33:44 »
Русе беше четвърти по големина град, беше преди Бургас. Виждал съм такава информация в един справочник някъде 1987-88 г.
Очевидно много хора имат усещане че земята се тресе когато чуят Daddy Cool. Това земетресение не го помня, знам че най-много е пострадал Свищов.

При мен едната част мина по времето на соца, другата по времето на прехода. Обичах да рисувам - продаваха се "сух" и "маслен пастел", имах и двете и ги използвах доста усърдно. Детските предавания - и аз заварих филми от ГДР и Чехословакия. Имаше доста страховит филм "Джуджето Дългоноско". "Синьо лято" не ми харесваше. Някъде 1989 г. даваха "Бенджи, Закс и Звездният принц" - култово за децата на онова време.

Началото на 90-те. Трудни, но романтични времена. Бате Слави още не е въвел чалгата, слушахме денс парчета на Haddaway, 2Unlimited, Ice Mc и тем подобни. Една вечер пред блока ни направиха импровизирана дискотека. Новини за любимите си групи ги научавахме от тинейджърски списания като Bravo или Време SuperS. От тези списания получавахме и онова дето му викат sex education - имаше статии които подробно обясняваха как да доставим удоволствие на половинките си било то орално, анално или нещо друго. Сергиите бяха пълни с вестници като "Чук чук". "Нощен магазин" не съм го гледал, но си спомням че вървеше по няколко кабеларки. Поколението MTV и MCM. Тепърва навлизаха кабеларките. MTV беше само с музика, без реалитита. А между другото, можеш да видиш следи, останали от някогашните видеотеки, сещам се че съм виждал останал от онова време надпис в Младост 3 и май беше на един от военните блокове до казармите.

Едно от нещата които не ми липсват е транспортната ситуация от онова време. Веднъж трябваше да пътувам от Борово (там където сега е България Мол) до Надежда 3, там живееше един съученик. Успях да прочета 3-4 глави на книгата която носех със себе си. Или от Японския хотел до Младост 2 - може и един час да пътуваш. Каквото и да говорят, има позитивни промени в транспорта.

« Last Edit: 27.03.2020, 12:52:29 by New_Passenger »

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #13 on: 27.03.2020, 18:33:37 »
Още малко за детството ми. През 60-те и началото на 70-те Дунавът беше пълноценно място за отдих. Много хора имаха лодки и ходеха до островите Люляк и Матей (той постепенно се сля с брега). На снимката съм аз като гребец на 7 години. Имахме и малко моторче, за да не се мъчим срещу течението. До Люляка имаше и корабче в неделя.
По-нататък вече хората тръгнаха по морето - предимно на ведомствени бунгала, по-малко като нас - на къмпинги. Виладжийството стана също доста често явление. Тук правя уговорката, че "вила" може и да е барачка на "Девети километър" или "Касева чешма". Новорусенците, дошли от околностите, все ги теглеше да си боднат доматче или тиква. Така хората загърбиха Дунава, което продължава и сега.
« Last Edit: 27.03.2020, 18:41:59 by blagun »

Offline Ivo

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 14025
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #14 on: 27.03.2020, 23:17:17 »
Страхотно Благо!

Баба ми навремето през 50-те е живяла замалко в Русе и във Варна, дядо ми е бил военен нещо по корабите и е бил разпределен в тези градове. Та много ми е разказвала за Русе през 50-те и при посещенията ми в града съм издирвал разни интересни места за които ми е разказвала. Разбира се същите работи за лодките по Дунава, островите. Имало е дори редовна самолетна линия от София до летище Щрълклево близо до Русе, а за пътниците е имало довозващ автобус, който е тръгвал от бюрото за билети и карти на Табсо в града. Живеели са в някакви 4 етажни блокчета, които през 50-те са били на военните и едни от първите в града. Намирали са се наблизо до някаква автогара, или улица по която минават автобусите до автогарата. В града през 50-те е имало само 2 градски автобусни линии. Имало е гара Русе-Халтата, някъде в района на ж.п.музея и са ходели редовни пътнически влакове до там.

Имало е някакъв стръмен път на който са казвали "саръбаир" и оттам се е ходило до парка Образцов Чифлик на излет. Това май още съществува този баир, поне това което мисля че е баира покрай ТВ кулата и там сега също минава автобус. Представям си едно време съчленените Икаруси и М80С как са се изкачвали по този баир. Горе нависокото са панелните квартали за новорусенци. Също и някаква излетна туристическа местност и хижа Приста някъде около Русе.

По-късно е имало редовни пътнически кораби по Дунава! Кораб ракета, подобно на кометите по морето. От Силистра чак до Видин, редовни пътнически линии. Много удобен и интересен начин на пътуване. Сега това щеше да е страхотна атракция.

Имало е и товарна въжена линия, някъде около сегашния мол Русе. От Дунава навътре към града. А това с обгазяването е било отвратително, не е ясно колко хора са загинали пряко от това и какви последствия има все още на населението на града. Разказвали са ми за случаи, как хората са продали страхотни апартаменти на хубави места и са се изселили в Дряново, в Горна Оряховица, в Добрич само и само да живеят на чисто място и да не дишат хлор.  Някои дни замърсяването е било толкова тежко, че при вдишване е предизвиквало страхотно дразнене, кашлица, задух,  дори се е просмуквало в апартаментите през дървените дограми, много хора са били с остри болки в белите дробове абе ужас е било. Очевидно този завод не е имал никакви пречистващи инсталации. А как са работили в него и как са живеели в Гюргево въобще не ми се мисли. Доколкото знам най-засегнатия квартал е бил Здравец, а най-добре са били новорусенци в панелните блокове на високото, кото са оставали на чист въздух над обгазяването. 90-те години пък имаше завод за хлебна мая и също миришеше доста в ниската част на града. При бурното му развитие, когато са строяли всички тези величествени сгради, също въздуха е бил отвратително мръсен в Русе и завесите и прането са ставали черни от пепел от въглища от индустриалните предприятия. Откъм екология нещо хич не му върви на този иначе прекрасен град, огвратително замърсено място, вероятно и заради особеностите на климата там.

Quote
А между другото, можеш да видиш следи, останали от някогашните видеотеки, сещам се че съм виждал останал от онова време надпис в Младост 3 и май беше на един от военните блокове до казармите.

Точно така, средата на 90-те имаше видеотека там.
« Last Edit: 27.03.2020, 23:29:17 by Ivo »
Не ни трябват хора с "дипломи" а работещи и можещи да мислят, влагайки логика и разум в това което правят.

Фен на автобусите ЧАВДАР

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #15 on: 28.03.2020, 08:38:30 »
1. Имало е дори редовна самолетна линия от София до летище Щрълклево близо до Русе, а за пътниците е имало довозващ автобус, който е тръгвал от бюрото за билети и карти на Табсо в града.

2. Имало е някакъв стръмен път на който са казвали "саръбаир" и оттам се е ходило до парка Образцов Чифлик на излет. Това май още съществува този баир, поне това което мисля че е баира покрай ТВ кулата и там сега също минава автобус. Представям си едно време съчленените Икаруси и М80С как са се изкачвали по този баир. Горе нависокото са панелните квартали за новорусенци. Също и някаква излетна туристическа местност и хижа Приста някъде около Русе.

3. По-късно е имало редовни пътнически кораби по Дунава! Кораб ракета, подобно на кометите по морето. От Силистра чак до Видин, редовни пътнически линии. Много удобен и интересен начин на пътуване. Сега това щеше да е страхотна атракция.

4. Доколкото знам най-засегнатия квартал е бил Здравец, а най-добре са били новорусенци в панелните блокове на високото, кото са оставали на чист въздух над обгазяването.

5. 90-те години пък имаше завод за хлебна мая и също миришеше доста в ниската част на града.

6. При бурното му развитие, когато са строяли всички тези величествени сгради, също въздуха е бил отвратително мръсен в Русе и завесите и прането са ставали черни от пепел от въглища от индустриалните предприятия. Откъм екология нещо хич не му върви на този иначе прекрасен град, огвратително замърсено място, вероятно и заради особеностите на климата там.
1. Русе-София в силните години бяха 3 полета дневно, после паднаха на два. Билетите се изчерпваха бързо, тъй като не бяха много по-скъпи от тези за експрес или спален вагон. В по-далечно минало за малък период имаше сезонна линия Русе-Варна и Русе-Бургас-Пловдив.

2. Саръбаир е най-високата кота около Русе - малко по-висока от тази при основата на ТВ кула. Намира се недалеч от ТВ кула - по бул. Гоце Делчев вляво (а кулата е вдясно). Икаруси дотам не са се качвали, Чавдарите се мъчеха, то се знае. До Образцов чифлик на излет се ходеше откъм Чародейка/Касева чешма, откъм Саръбаир е кофти, защото трябва да вървиш по шосето Русе-Кубрат. Или пък от Хаджигенова чешма по пътя Русе-Лесопарк Липник-Николово горе-долу близо до жп трасето Русе-Варна. За съжаление нямаше градски автобусни линии до две от зелените излетни зони - Текето (Лесопарк Липник) и Образцов чифлик. Само хижа "Приста" имаше свързаност.

3. Имаше бавни и бързи корабни линии. По бавните пътуваха 3 големи кораба, произведени през 30-те в Унгария. Оригиналните им имена са царски, а след 9 септември са прекръстени на "Георги Димитров", "Димитър Благоев" и "Александър Стамболийски". "Георги Димитров" пътуваше Русе-Видин-Русе, другите два правеха круизи до Будапеща и Виена. От бързоходните на подводни криле "Метеор" бяха по-големи и пътуваха до Свищов и Видин, а "Ракетата" пътуваше до Силистра.

4. Хлорът е по-тежък от въздуха и най-обгазени бяха в центъра при кея - между пристанището, хотел Рига и болницата. Здравец все пак е с идея по-високо и далече. Дружбите и Чародейките на баира наистина бяха в най-добро положение - освен височината там духа повече.

5. С аромата на мая бяхме свикнали до парка. По-гадни бяха ароматите от петролната рафинерия и асфалтовата база. Чак такава драма прането да почернява от въглищата нямаше - все пак ТЕЦът е при Дунавмост - т.е. сравнително далеч на изток от града, а преобладаващите ветрове са от запад. Интересно, че заводът за електроинсталационни елементи "Найден Киров" беше насред града и не знам на някого да му е миришело на бакелит, а сега "Монтюпе" създава проблеми, макар да не е насред града. Наистина е някакво проклятие - изчезне един замърсител, появи се друг...

Всъщност при соца всеки голям град си имаше голям замърсител: София - Кремиковци плюс ТЕЦовете на въглища от всички страни, Пловдив - КЦМ, Варна - Девня, Бургас - Нефтохим, Стара Загора - Азотно-торовият завод, Плевен - нефтохимическият и циментовият завод, Враца - Химко и т.н.
« Last Edit: 28.03.2020, 08:53:27 by blagun »

Offline New_Passenger

  • Наистина съм луд
  • *******
  • Posts: 1108
    • View Profile
Re: Детството
« Reply #16 on: 28.03.2020, 10:19:47 »
Спомням си и навлизането на фаст фууд. Лятото на 1994 г. се появява първият KFC на Гарибалди. Първият McDonalds май беше в Пловдив. Ходихме на откриването на първия ресторант в София на Славейков декември 1995 г. Интересното е че първо откриваха в Люлин. Първият McDonalds след централния - на Орион лятото 1996 г., първият Shell - в Люлин 10 (после в Бояна) 1996 г., първото квартално KFC - в Люлин 7, освен това дълго време беше единственото KFC с доставка.

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #17 on: 28.03.2020, 12:18:54 »
За по-младите, които не са чували думата "бригада".

Индустриализацията обезлюди селата. Ясно е, че като си нямаш парче земя, няма какво да те задържа там. Всъщност точно това е била целта на Ленин - селяните да се превърнат в пролетариат.
Това обаче породи сериозен дефицит на работна ръка. Тогава на помощ дойдоха бригадите - форма на безплатен труд, полаган от всички ученици, войници и студенти - от 4-ти клас до 4-ти курс. При остър недостиг на ръка Икарусите товареха чиновници и ги пращаха на къра да спасяват положението на пожар. През 1985 даже върнаха в казармите уволнените по-рано приети за студенти и ги пратиха на Червена могила - Радомир, тъй като Горбачов и Тошо трябваше да го открият на 20 октомври.

Летните бригади се провеждаха при "пълен пансион" - в бригадирски лагер за 20 дни. Наред с отрицателните черти тази форма имаше и положителни: децата се учеха на лична хигиена и подреждане без мама и тате да вървят след тях. В по-горните класове опознаваха другия пол. Летните бригади ти подяждаха ваканцията, но есенните подяждаха даскалото.
Есенните бригади за малките ученици бяха инцидентни - идват Икаруси до училището, хвърлят учениците на къра да събират кочани след силажокомбайните и следобед ги връщат. В гимназията отклонението от учебния процес растеше всяка година - от 15 дни почти до месец. Ако бригадата беше в консервен комбинат в града, всички си спяха по къщите (или в общежитието, ако не са от Русе), ако е в село - в бригадирски лагер.
Основно ученици се използваха в консервни комбинати, но имаше и такива с кърска работа. Войници и студенти можеха да бъдат насочени към строителен обект. Които бяха освободени от физическо, се насочваха на "културна бригада" - подреждане на книги в библиотеки и читалища, неквалифицирана работа в заводи, складове вторични суровини, сортови семена и т.н.
« Last Edit: 28.03.2020, 12:24:35 by blagun »

Offline IKAR

  • Нямам спирка
  • *********
  • Posts: 3735
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #18 on: 28.03.2020, 19:24:53 »
За студентските бригади съм чувал от преподаватели, че а не отидеш, веднага те изключват от комсомола. А изключване от комсомола автоматически означава изключване от университета. Моята единствена бригада беше след промените - луканово време, преди гадната зима, в пети клас, събирахме моркови...А който е ходил по консервните комбинати и по месокомбинатите, после категорично отказва да яде кренвирши, салам, лютеница....като е видял за каква хигиена става въпрос. Всички знаете за случая с Петя Дубарова - тя се самоубива, защото и намаляват поведението, понеже без да иска е потрошила някаква машина в консервната фабрика, където е била на бригада. Тогава намалят ли ти поведението в горните класове, директно забравяш за висше образование. Това се случва на баща ми, понеже класната му поискала да и донесе грозде, а той и казал: "Знаете къде е лозето, идете си наберете." И при първия повод - отиват с баба ми на клетвата на братовчед му, курсант във военното училище в Търново, без предварително да занесе бележка и....учителката отива вкъщи: "Три дни е отсъствал без уважителна причина, поведението му го намалям. Точка!"
Е, мога да кажа и хубави работи. Като станах на 6, майка ми започна да ме праща сам да пътувам с автобуса, за да напазаря или да взема храната на брат ми от детската кухня. После, на осем, започнах сам да си ходя на село с влака до Кулата, и после още 40 минути с рейс, поради абсолютна невъзможност да пътувам с колата - и досега си повръщам. Пътуването с гръцките вагони беше особено приятно на фона на дряновските кочини на БДЖ. И често се случваше гърците да ми дадат я дъвка, я вафла, я тоблерон, я голям шоколад....Сега ергени и моми за женене до пети-шести клас ги водят на училище и ги взимат....Ще кажете престъпност, отвличания, убийства, кражби. Ако мислите, че през ония години не е имало такива работи - напротив, имаше, но властите ги криеха...
Less travel by car! (използвайте по - малко лични автомобили за сметка на обществения транспорт, независимо от финансовите Ви възможности - препоръка на Европейската Комисия)

Да се отнеме незабавно лиценза за пътнически превози на БДЖ, тъй като изключително неадекватните разписания и опасният амортизиран подвижен състав водят до особено лошо транспортно обслужване.

Offline blagun

  • Модератор
  • Нямам спирка
  • ********
  • Posts: 14928
    • View Profile
    • Email
Re: Детството
« Reply #19 on: 28.03.2020, 22:40:54 »
А който е ходил по консервните комбинати и по месокомбинатите, после категорично отказва да яде кренвирши, салам, лютеница
О, да! Някои почват да се превъзнасят, как при соца лютеницата, кренвиршите и т.н. били "истински". Всеки, който е бил на бригада в подобен комбинат, може само да се изхили на подобно твърдение. Консервен комбинат "Дунавия" - Русе произвеждаше някакви гадостни кетчупи, бобени консерви и нектари. Казаните бяха открити, помещението беше като парна баня и всички телесни секрети на работничките падаха директно в казана. При това нямаше никакъв контрол на достъпа: ние работихме във външен склад, не бяхме с бели манти, а си влизахме спокойно в цеховете.