Това с предизвестието за напускане, за да ти увеличат заплатата, е нож с две остриета. И трябва да се използва само в случай, че вече си си намерил друга, да кажем по-добра работа, и то ако ти е наистина сигурна. Понеже ако нямаш такава и работодателят ти каже "добре", после нямаш право на никакви помощи за безработица (в Канада) или най-много четири месеца в минимален размер (в България). Ако сетне им кажеш "Извинявайте, но си промених решението, искам да остана, ако може...", най-вероятно ще ти кажат "Съжаляваме, но сме в процес на назначаване, пуснахме обява, провеждаме интервюта, така че щом си казал, че напускаш, напускаш...". Ако наистина не ти върви работата, стане нетърпимо или просто не се чувстваш добре, заплатата не я бива и т.н. а не си си намерил друга, най-добрият вариант е просто да принудиш работодателя да те съкрати поради структурни промени, намаляване обема на работата, съкращение в щата, бройката, липса на достатъчен бюджет във фирмата или нещо от тоя род. Така известно време, до една година, ще си получаваш пълния размер помощи каквото ти се полага, а през това време все ще си намериш нещо. Но в никакъв случай молба за напускане, понеже тогава се води по взаимно съгласие и влиза правилото за четири месеца в минимален размер, а в Канада абсолютно не получаваш нищо. Масова практика в България е ако са ти вдигнали мерника, да почнат да те тормозят психически на работа, та да те накарат сам да си подадеш молбата, но не трябва да го правиш поради горната причина. Защото след шестте месеца изпитателен срок се подразбира, че се справяш с работата и няма как да те изгонят за несправяне, а дисциплинарното уволнение винаги съдът го анулира. Аз точно така направих, когато заминаването ми за Канада беше сто процента сигурно - имах одобрение, имигрантска виза, билети. Казах им - заминавам, съкратете ме, няма да подавам молба, но на тази дата летя и толкова. Газ пикаеха, че не разбраха, че от две години съм в процедура по имигриране в Канада, но нямаха избор....И за съжаление по много неприятен начин се разделихме, а бях седем години на тази работа, на много сериозна и отговорна ръководна позиция, ако не бях аз, големите проекти и фирмата като цяло директно загиваха. Казах им директно - вие, като собственици и акционери, си разпределяте огромни печалби и дивиденти, купувате си джипове, а на нас плащате жълти стотинки, понеже е "криза" и няма къде на друго място да отидем. Така им е*ах майката и приключих с Чалгаристан преди повече от седем години.
