А как работи гарата без никаква, това изобщо възможно ли е?
Разбира се, че е възможно и в последните десетина години много се злоупотребява с тази възможност.
Най-простият начин е стрелките да се обръщат ръчно, входните светофори да се управляват с пултове за временно управление (без принудителна зависимост с нищо), влаковете заминават само по заповед от ръководител-движение, дадена със заповеден диск или сигнално фенерче и скоростта в гарата е до 25 км/ч. Движението в междугарието се "осигурява" на телефонен способ - т. е. двамата ръководител-движение по телефона се договарят дали да пускат влак, по кой път и в коя посока. Телефонните съобщения се записват в дневници и накрая се разменят т. нар. квитанционни номера, които са произволни и при проверка или разследване трябва да са еднакви в двете гари.
Това разбира се е риск, защото въпреки процедурата, нищо не спира двете гари да изпратят два влака един срещу друг (случвало се е много пъти), а няма правило за движение с ограничена скорост в междугарието при работа на телефонен способ. На теория може и със 160 км/ч, а на практика конкретно в Айтос скоростта е 130.
След няколко издънки, две от които именно в Айтос при ремонта на линията преди няколко години, се въведоха временни осигурителни инсталации тип полу-РУКЗ (релейна уредба за ключови зависимости), които да предотвратяват приемане на влак на грешен коловоз поради грешка на стрелочниците. На практика обаче, въпреки смущението в трафика, което се създава при такава грешка, това не е заплаха за безопасността, защото скоростта така или иначе е ограничена на 25 км/ч. Рискът при движението с трицифрени скорости в междугарието след договорка само по телефона си остава.
