Май си е било мърлявщина освен и от ДАП-овете и от Чавдар. Работили в Чавдар ми казаха, че въобще не са предлагали резервни части по окачването, не ми помогнаха много и със съвети, всеки ДАП се е оправял сам. Реално от нашият мога да кажа че гресьорките така бяха слепнали, че грес не беше минавала оттам поне от 10 години. Тази която извадих от осите беше поне на 30 години. Иначе напълно възможно е да са ги карали в зависимост от шофьора да са изкаравали по около 150 000 - 300 000 км след това да са чупили носача на шенкела, заради чупенето на лагерите и изместването на цялото окачване. Има доста места за гресиране, които не са най-удобни, но си мисля че при едно ТО на 10 000-15000 км или една година са щели да карат много. Лагерите се стягат с контра гайката тя трябва да се проверява колко е натегната и ако се отвори луфт да се разглобят носачите и да сменят лагерите. Както и да се смени набивката която предпазва да влиза вода при лагерите. Иначе окачването е от доста стар модел на Ман преди Икарус 280. тук е редно да отбележа, че остта с лагерите е румънска модернизация, която въпреки всичко е от много качествена стомана на МАН окачването е с прави тампони. В Малашевци са имали такива Манове и е било мъка с подмяната греене блъскане. Тролейбусите Граф са със същото окачване, но с много по-качествени носачи и по-добра изработка, с прави тампони. Чавдар карат румънците да променят окачването след като първите бройки за Пирея не са изкарали и 30 000 км. Като сравнявах стоманата на вертикалните носачи на Графовете и на нашият имаше съществена разллика. Знаеш след 90-та започват нископодовите и много смисъл от това шаси няма.
