Според наблюденията ми някои от причините за неинформираността и вчера, и днес са константни: безхаберието, апатията и ниското ниво на осъзнатост, както и липсата на всякаква отговорност. Основна роля също играе и вроденият и утвърден още повече по времето на социализма(парадоксално звучащо твърдение на пръв поглед) индивидуализъм на българина. За съжаление е вярно обаче, че нищо не остава непроменено през времето, но ми е трудно да определя дали информираността е на по-ниско ниво от преди години.
Що се отнася до изявата на наглост и безпардонност, тя еволюира във времето и придоби лустросан и дори понякога социално приемлив вид(най-скорошна справка - речта на Тръмп при посещението му в Полша, а за изявите на българските политици да не говорим
), маскиран под интонация, която буди представа за загриженост. През 90-те всичко беше възможно в най-първична форма: мой съсед притежаваше фирма за международни превози, създадена в най-мътните години на демокрацията. Натрупал за кратко голямо състояние купи на сина си чисто нов Nissan Bluebird, още преди да бъде правоспособен. Започнаха луди състезания по улиците, като на забележките на съседите, че може да стане злополука и някой да пострада, той отговаряше, че имал достатъчно пари да купи живота на всеки човек, живеещ на моята улица
Слава Богу, смятам, че днес никой не би си позволил такава крещяща арогантност и самоувереност, поне в по-големите населени места... А поведението на политиците и осталите "силни на деня" днес може би е дори още по-цинично от преди, понеже смятат населението за една инертна, безкритична и апатична маса, която отдавна е изгубила искреното си желание за борба и живот.
И още нещо: смятам, че отрицателната тенденция, за която говорим може да бъде преодоляна, когато се дава гласност на добрите примери, идеи, отношение.
Извинявам се за офтопика. Зная колко много се отдалечих от темата, но смятам, че дискусиите винаги са полезни.
