След като досега почти нищо реално не е направено за улесняването на живота на трудноподвижните хора, това означава ли, че и за в бъдеще няма нужда да се прави нищо по въпроса и няма смисъл да се почне отнякъде? След като някой е налял маса пари в преправянето на трамвайни мотриси в нископодови, не е ли логично платформите на въпросните вагони да се поддържат в изправност, а спирките и цялата инфраструктура лека полека също да бъдат съобразени с нуждата на тези хора? Или е най-добре да си повтаряме "ми то така си е по принцип, що пък да става друго, мене сега нали ми е добре"? Фактът, че се работи по въпроса с асансьрите в новите метростанции е нещо чудесно и това може би е добро начало - но съвсем не е достатъчно.
А, да не забравя да се извиня, ако не съм доразбрал мислите на господин Гьорев - мен са ме учили, че по принцип хората не са длъжни да разбират какво искаш да кажеш, затова е препоръчително, когато държиш всички да те разберат, да се изказваш по разбираем за останалите начин. Иначе отлично разбирам, когато някой изразява мислите си със саркастичен маниер, аз също съм доста саркастичен в думите си обикновено, но от изказването на потребителя Гьорев не схванах нищо друго, освен това, което съм коментирал - понеже съм в коледно настроение ще приема, че повредата е в моя телевизор.
