
Великото херцогство Люксембург30.юни-01.юли посетих Велико херцогство Люксембург, като основната идея беше да разуча обществения транспорт. Тук ще разкажа, като цяло какво видях в държавата.
Велико херцогство Люксембург е малка държавичка, между Германия, Белгия и Франция. В държавата се чуват трите езика на съседките, както и местният люксембургски, който ми наподоби на немски смесен с френски. Почти навсякъде се говори и английски (включая бабичките по магазините). Като цяло има един голям наистина голям град и това е столицата- град Люксембург. Има и още няколко по-големи градчета, както и множество дребни селца, наподобяващи махали и вилни зони. Бих казал- супер свежа и зелена държава. Населените места- супер чисти, китни, кокетни и красиви. Наистина голяма част от малките селца/градчета приличат на извадени от приказка. Доста хълмист терен, което допринася още повече за кокетното излъчване. В същото време улиците са много добре подържани. Вярно, държавата е малка, но бих казал, че тук пътната инфраструктура е в отлично състояние.
Великото херцогство Люксембург е първата държава с официално безплатен обществен транспорт в сила от 01.03.2020г. Заплаща се само пътуването 1-ва класа във влаковете, както и излизането от страната. Това е доста... интересно бих казал. Няма контроли, няма инспектори, няма билети... Маркиращите машини по гарите и автобусите още седят, но са изключени. На презграничните линии уж трябва да има контрол за билети- аз такъв не видях. Във влаковете има кондуктори, които не глобяват, а продават билети (за 1ва класа или трансгранични). Цялата история с безплатното пътуване е започната преди около 6-7години с малки (10 местни) бусчета, обикалящи малките села, безплатно.

Двучасов билет за 1ва класа е 3 евро, а дневен- 6 или 24 (за група от до 5 човека). "Презграничните" билети са горе-долу със същите цени. Целият транспорт е организиран на държавно ниво, обединен, обхванат в "Мобилна централа"-
www.mobiliteit.lu. За пътниците- същата обхваща цялото информационно обслужване, приложение за пътуване, паркиране. Цялата информация е качена и в Google Maps където също може човек да се навигира.
Общо, национално държавата има нещо, като 3-4 железопътни лъча. Те са най-вече за далечно пътуване- помежду градовете и селата. В допълнение идват и автобусите, най-вече крайградски със смесени функции. Лошо, което ми направи впечатление- има разделение на ЖП и автобусен транспорт по схемите. Много по-удобно би било по спирките и влаковете да се отбележат "основните" връзки между населените места на двата вида транспорт. В същото време в град Люксембург има схема на транспорта, където пък липсват "селските" линии, които пък създават много удобни и бързи връзки. Подобна е ситуацията и при другите по-големи градчета с вътрешноградски транспорт. Част от крайградските автобуси са, като експреси, като имат спирки определени само за качване или само за слизане. Общо разписанията в национален мащаб са доста неритмични. А разписанията по гарите/спирките са представени по интересен начин- при линии с общ маршрут след спирката са дадени общо. На почти всяко градче гарата е събирателен пункт за прекачване по различни направления. Ако няма гара- значи има нещо, като автогара. А най-големият транспортен хъб е Централна гара Люксембург.
Друг интересен момент за мен са граничните райони. Предвид Шенгенското споразумение- "няма" граница. Така в един момент градският транспорт от съседното германско градче излиза от границите на държавата и влиза в херцогство Люксембург. Естествено- вътре в Люксембург обслужва безплатно. Същото е с влаковете. Затова при покупка на билет например Триер (Германия)-Люксембург Централна гара- таксува се само изминатото разтояние в Германия.
Сега по транспорта в детайли:
Железопътен транспорт:

Личното ми мнение- трябва поне още един лъч северно от град Люксембург. Основният оператор е държавният CFL, като влизат състави и от съседните държави. Три категории влакове- RB- пътнически, RE- експрес, IC-най-експрес (почти не видях такива). Трасетата са схематично разделени на 6 основни направления, линии- 10, 30, 50, 60, 70, 90. Това е и основата на номера- 10-11-12- са по трасето на 10, със съответни отклонения/скъсявания. Има и комбинация- нещо като завъртане на линии 10 и 60- тръгва като едната и преминава в другата, като това е отбелязано с отделен номер 10-60 и се показва ясно, че влакът върви по двата "лъча". Честно казано, жп мрежата ми се стори рехава. Разписанията- доста неритмични. Интервалите варират от 5 до 30, вечер дори 50 мин. по отделни направления. Влаковете са смесица от доста старинно и доста модерно. По пътническите влакове (RB) се пускат едни доста старинни машини, които ми напомниха електричките в България. В същото време има кондуктор, даващ "съгласие" за потегляне, досущ като при БДЖ. Гарите и пероните също изглеждат супер старинно.
В същото време по RE и IC се обслужват от сравнително нови и модерни двуетажни мотриси:
и идващи от съседните държави
До колкото разбрах се опитват да модернизират трасета за високи скорости и влакове от типа на германските ICE.
Друго ЖП е трамваят в столицата. Една линия, супер футуристична, още недопостроена. В момента на моето посещение се копаше трасе посока централна гара Люксембург. По част от трасето няма контактна мрежа. Трасето сега е от Панаирната палата до центъра, като трябва да се удължи на юг към Централна гара и южните зони, както и насевер към летището. Маршрутът много наподобява на най-основната автобусна линия в града- 16, оперирана с двойносъчленени автобуси.
Автобусите:
Тук е малко по-сложно. Няклко типа линии са. Ще се опитам да ги опиша най-оптимално.
Много са, предвид по-слабо разклонената жп мрежа, а и градчетата и селцата са супер разпръснати. Има всякакви автобуси- от миниатюрни микробусченца, до двойносъчленени и такива с допълнително ремарке. Всички са супер нови, сравнително луксозно изработени. Има частни и публични (общински или държавни) превозвачи, в това число и държавните железници. Всички са под опеката на публична регулация, под Мобилитет (споменато по-рано). Затова автобуси на няколко фирми могат да се видят да обслужват една линия. Автобусите често се завират в супер тесни пространства. Особено в по-планинските райони. В състава все повече стават електробусите, които биват купувани дори от частниците. Интересното е, че в цялата държава няма Соларис.
Навсякъде има микробусчета тип шатълче. Те са и началото на реализацията на безплатния транспорт. Преди години се пускат в почти всяко село/градче малки бусчета, обикалящи из уличките, минаващи покрай училища, аптеки, болници и гарите/автогарите. Същите бусчета имат и версия, като такси за инвалиди, болни и/или възрастни хора, както и за ученици. Същите бусчета на някои места имат разписание, редовно изпълняввано. На други места са, като такси "на повикване". Вид неудобство е, че масово на тези бусчета вратата е ръчна. До колкото разбрах са поръчани нови, малко по-големи с автоматични врати.
Най-големия такъв шатъл е в град Люксембург:
Лошото на тези шатълчета е, че обслужваните с постоянно разписание не се показват в електронния пътеводител.