По повод пушека и димните ефекти, ще кажа две думи. Първо, дизеловото гориво в Мюнхен или който и да е европейски град, в който има автобуси Соларис, няма нищо общо с горивото, което използваме в България. Второто интересно нещо е, че тези двигатели ,както и много други съвремени дизели, имат филтри, които трябва да се регенерират. Под регенерация трябва да се разбира това, че от време на време въпросното превозно средство е хубаво да се настъпва, да се кара малко по-динамично, на по-високи обороти, респективно с по-високи скорости. Това обаче няма как да се случи в условията на градската среда, ако не броим пътя за Звездица и Константиново, където това е възможно, пътя за Тополи, както и участъка от магистралата. И не на последно място, трябва да се има предвид факта, че повечето от Соларисите, било то дълги или къси, са на около 900-950 000 км. и подръжката на транспортни средства в Градски транспорт Варна, е била винаги с много компромиси. Като гледам как е пълен сервиза , имам усещане, че донорите ще станат доста повече...
