Намерих в режим на свободен достъп сканирани копия от австрийски и френски списания от 1901 и 1903 г., посветени на новата и перспективна тогава технология електричеството и електротехниката. В няколко от тях открих статии, посветени на пускането и първите години на софийските трамваи, които опитах да преведа. Не можах да използвам самите сканирани откъси, за да ги преведа през автоматичен преводач, затова се наложи малко по малко да ги преведа сам, доколкото са ми известни двата езика, разбира се с огромната помощ и на речник. Вероятно техническите термини не са много точни, за което се извинявам.
Няколко неща ми се сториха важни относно възстановяването на историята - както е коментирато и назад в темата - тук отново се потвърждава датата 29 януари като ден на откриване на системата. Може да се забележи, че думата "трамвай" (в ед. ч.) по-често се използва за цялата система, включваща цялата недвижима инфраструктура и подвижния състав, а не за конкретна мотриса, както постепенно се е наложило в българския език - по начина, по който и до днес ползваме думата "лифт" или "железници". Също така, тъй като става дума за общ търг едновременно за електрическото осветление и за трамвая, голямо внимание е обърнато на
ВЕЦ "Панчарево", която е била ползвана за захранване и за трамвая. Малката станция в самото депо, която мисля, че е запазена като сграда, е използвана за кратко като задвижваща, след което е действала като подстанция.
По отношение на началната дата - от друга страна в книгата "От първия трамвай до последната спирка на метрото" се цитират отзиви от столичен вестник от 15 януари за пускането на трамвайната система предния ден. Може би наистина, на 14 януари е имало тържествено откриване, след което две седмици са се движели символичен брой мотриси, а началото на редовната експлоатация е било на 29-ти.
Elektrotechnik und Maschinenbau 28 Juli 1901, с. 368
България
София. (Електрически задвижвани малка железница и трамваи в София и околностите)
Благоприятните резултати, постигнати досега от електрическия трамвай на София и тяхното продължаване като малка железница в околностите на столицата на страната, както се съобщава, дават основание на българското княжеско управление да вземе решения за въвеждане на електрически предприятия и на други места и по-специално там, където има достатъчно водноелектрическа енергия за задвижване на централни генератори. Електрическата железница в София, която била открита в началото на 1901 г. има обща дължина 20 км, от които 6 км трамвайни линии в територията на София и 14 км малка железница в предградията. Генераторите задвижват електрическа централа с мощност 3000 к. с., равняващи се на силата на водата на река Искър през лятото и зимата. Според договора за 40-годишна концесия железницата и обзавеждането на централната електрическа станция е под управлението на френските инженери Бертолуз от фирма Trust Francо-Belge des Tramways de Sophia, които понастоящем проучват възможността за сключване на още сделки в България за трамвайни линии и електрически централи. От посочената по-горе мощност централата ще разпределя съответна част за осветлението на София.
Elektrotechnische Zeitschrift 14 Feb 1901, с. 162
Електрически трамвай в София
Според едно съобщение на Vossische Zeitung на 29 януари т. г. бил пуснат в експлоатация първият трамвай (трамвайна система), малко преди което било въведено електрическото осветление на града. Дължината на трамвайната мрежа възлиза на 20 км. За развитието на електричеството била изградена водна централа на река Искър с мощност 3000 к. с., намираща се на 14 км от София. Концесията за осветление и трамвай е дадена от Общинския съвет на френския инженер Бертолуз, който е преотстъпил осветлението на Societé de Grands Travaux de Marseille, а трамвая на Trust Franco-Belge des Tramways de Sophia. Град София получава енергията за осветлението за 18 сантима (=14,4 пфенига) за киловатчас; концесията е издадена за 40 години. След приключване на концесията, цялото съоръжение преминава под контрола на градската община.
L’électricien 23 Mar 1901, с. 191
Един електрически трамвай в София (България)
Вестник Electro-techniker от Виена публикува следната информация:
„София откри на 29 януари тази година първия електрически трамвай, който е построен в България. Няколко дни по-рано същият град откри електрическото си осветление. М. Бертолуз, френски инженер, който е придобил от общината за период от четиридесет години концесията за осветление и трамвай, е успял да използва тяговата сила на течението на намиращата се в близост река Искър за производството на електрическа енергия. Едно разклонение на това водно течение на около 14 км от София е било отклонено в тунел от 1360 метра дължина, като по този начин е получено водопадане от 51 метра с налягане от 3000 к. с. М. Бертолуз е отстъпил на „Societé de Grands Travaux de Marseille“ концесията си за осветление, а експлоатацията на трамвая на „Trust Franco-Belge des Tramways de Sofia”. Всяко едно от тези предприятия е вложило сумата от съответно 4 милиона и 3 500 000 франка. Софийската община плаща своето осветление на изгодни цена от 0,18 франка за киловат час. Колкото до трамвая, той е с дължина от 20 км. Необходимите материали са доставени от следните страни: Белгия (мотриси, генератори, турбини); Германия (коли, парни машини и подземни кабели); Америка (релси) и Франция (медни кабели за трамвая). След изтичане на концесията, комплексът от съоръжения ще се придобие от общината“. Г.
L’électricien 5 Oct 1901, с. 223
Трамваи и теснолинейни железници в София (България) и околностите
Електрическите трамваи на София, които бяха пуснати през пролетта тази година, имат дължина от 6 км; те са допълнени от малки железопътни линии за тясно междурелсие, които обслужват предградията с обща дължина от 14 км. Централната станция, предназначена за осигуряване на енергия, разчита на множество генератори с обща мощност от 3000 к. с., които работят на постоянно хидравлично налягане, подавано от Искър. Тази станция, както и цялата мрежа е построена по проекта на М. Бертолуз, френски инженер от Trust Franco-Belge des Tramways de Sofia, като следствие от придобиването на концесия за 40 години. Същата станция осигурява и електрическото осветление на София. Българското правителство е било толкова удовлетворено от резултатите от експлоатацията на електрическия транспорт в столицата, че има намерение да възложи на споменатия тръст проучването на други възможни проекти за трамвай във вътрешността на княжеството, в частност на места, на които водната сила може да осигури необходимата енергия. – Г.
L’électricien 21 Noe 1903, с.347-348
Електрическите трамваи на София (България)
Препечатваме от Elektrotechnische Zeitschrift детайлите относно електрическите трамваи в София:
Концесията на градските електрически служби е била дадена на „Societé de Grands Travaux de Marseille“ и „Trust Franco-Belge des Tramways de Sofia”. Първото от споменатите предприятия е трябвало да построи електрическата мрежа, оборудвана от машинната фабрика Oerlikon. Колкото до трамвайната мрежа, нейното изграждане е било изпълнено от Société Electricité et Hydraulique à Charleroi.
Депото на трамваите е разположено във вътрешността на града. То функционира като подстанция, но освен това може да осигурява независимо захранване от централната станция, по-точно казано. То се състои от: зала с бойлери с карбонова основа; машинна зала; административни помещения; склад с ремонтна работилница и накрая ремиз.
В бойлерната зала има два тръбни бойлера Babock et Wilcox, всеки с нагряваща повърхност от 292 м2, които функционират с налягане от 10 кг на квадратен метър.
Захранващата вода е осигурена от един съседен източник, който се намира на около 22 м под земята. Тази вода е извлечена с парна помпа в един резервоар от 150 м3, който освен това може да се замести от градската водна канализация. Бойлерите са оборудвани с парни инжектори и помпа.
В машинната зала се намират: 1. Две вертикални машини Sulzer с 400 к. с. на 265 оборота в минута; 2. Два синхронни мотора с еднаква мощност, които получават ток от 7000-7500 волта в 53 периода и които правят 265 оборота в минута; 3. Накрая два генератора, които създават мощност от 270 кв и 550 волта. Тези машини са свързани една с друга посредством свързващи компоненти Zödel – Vaith.
Пускането в експлоатация в началото се случи от един малък мотор-генератор, захранен от електрическата мрежа, директно идващ от главната станция. След това са били инсталирани една батерия тампон от 600 ампер-часа, която днес осигурява задвижването, докато моторът-генератор изпълнява повече ролята на спомагателна машина.
При нормални условия, юзината, за която чието оборудване току-що говорихме, се използва по-скоро като подстанция; тя превръща трифазния ток от 7500 волта в постоянен ток под 550 волта.
През сухия сезон и по време на големите студове, генераторът, предназначен за трамвайната мрежа е задвижван от парната машина, докато работи синхронният мотор - спрял или работещ по електрическото осветление на града (?). Юзината на трамваите се използва междувременно като резерва към централната станция, отдалечена на 25 км.
Машините са произведени съгласно стандартите на Société Electricité et Hydraulique à Charleroi. Тези, които работят с трифазен ток, имат масивни полюси. Що се отнася до машините на постоянен ток, те са оборудвани с изляти от стомана корпуси и са с полюси изведени отпред; те са изградени така, че да може да се достигне пълният им волтаж, когато работят в паралел.
Във времето на установяването на оценката (1898 г.), са редуцирани трудностите, свързани с колебанието на заряда при паралелно свързване, причинени от особеностите на нуждите на тракцията. Също, както в централната юзина в Прага, са били предвидени бобини за реактивно съпротивление. Във всеки случай, опитите показват, че токът за необходимото компенсиране е бил много слаб, и това довело до излизане от употреба на тези бобини. Колебанията в напрежението са установени като незначителни и няма място да бъдат вземани под внимание, тъй като двете направления, за които се доставя енергия и осветлението, се поддържат строго разделено. Разпределителното табло позволява да се осъществяват различни полезни комбинации; той е отдалечен от транспортната линия (електропреносния проводник?), която идва от централата благодарение на един главен прекъсвач.
Халето, предназначено за обслужване на подвижния състав, е проектирано за домуване на 40 коли; то разполага освен това с един електрически трансбордьор, благодарение на който две коли могат да бъдат премествани. Към момента на откриването на съоръжението през януари 1901 г., Дружеството на трамваите и осветлението на София разполага с 25 (авто)мотриси и 10 ремаркета. Оттогава то е допълнило подвижния състав с 5 мотриси и 10 ремаркета. Мрежата е с дължина от 23 км. Електрическата мрежа е въздушна; има дължина от 35 км и наброява 34 разклонения (?).
Понастоящем София поддържа пет градски трамвайни линии и една шеста линия, обслужваща предградията, последната с дължина от 9 км. Две от въпросните линии се пресичат в града перпендикулярно; другите три отчасти се движат паралелно. Във вътрешността на града на всеки 3 ½ минути се движи по една кола.
Всяка кола е оборудвана с два мотора от 30 коня и един токоснемател. Интересно е да се споменат едни от интересните части на оборудването – съпротивленията. Последните – от специален модел на от Société Electricité et Hydraulique са оформени от намотки(?) от цилиндрична стомана и заемат много малко място.
А. Гирон
