Транспортът в другите градове > Варна

История на маршрутната мрежа и превозните средства

(1/121) > >>

varnafan:
Реших да пусна тази тема за да припомня на любопитните варненци какви са били маршрутите на автобусите във Варна преди трийсетина години. Описал съм само тези, които са се отличавали с нещо спрямо сегашните или вече такива които са останали в историята.

1 - Ж.П. Гара - Центъра - Западна промишлена зона (с различни крайни спирки МЕТАЛ, ТАЛ, Винзавод, Янко Костов). До табелата с номер 1 винаги имаше допълнителна табела, поясняваща конкретното направление. Мисля, че във върхови моменти се движеше и 1А, който отиваше до Владиславово. За разлика от сега 1 се движеше целодневно.

2 – В началото на 80 -те автобусите се движеха по маршрута на сегашния 88 от централната спирка в Аспарухово, но във Възражадане отиваше не до ТИС-Север, а до Възраждане 3. На спирка Огоста правеше десен завой и малко по навътре между блоковете му беше последната спирка. Обръщача, поне до скоро съществуваше. В последствие маршрута беше продължен по бул. Трети Март до ТИС-Север. А след изграждането на тролейбусна линия 83, в края на 80-те, линия 2 придоби сегашния си вид от Централна поща до сп. Зора.

3 – Обиколна линия – през Червения пл-д и през Болницата. Тръгваше от Македонския дом, бул. Мария Луиза, бул. Осми Приморски Полк (тогава беше двупосочна улица от Чаталджа до сп. Явор), бул. В. Левски, ул. Бъкстон, ул. Битоля, ул. Пирин, бул. Сливница, ул. Бенковска, бул. Владислав, Македонски дом. В обратния маршрут (през Болницата) се движеше по маршрута на доскорошната линия 32, по ул. Ген. Колев, ул. Чаталджа, ул. Бъкстон и по бул. В. Левски по обратния маршрут.

4 – Ж.П.Гара, бул. Приморски, бул. Цар Освбодител, на Червения пл-д десен завой и веднага завива по ул. Иван Аксаков (там имаше спирка на 4 и 14). После продължаваше по ул. Васил Друмев и бул. Княз Борис до Почивка. В посока гарата, от ул. В. Друмев, завиваше по ул. Никола Михайловски (където имаше спирка), ул. Чаталджа, бул. Осми Приморски полк, бул. “Цар Освободител” и по обратния път към гарата. В последствие маршрута беше изменен и след спирка Академията на бул. Цар Освбодител завиваше надясно по Княз Борис. След пускане в експлоатация на тролей 86, линия 4 беше закрита. Последната спирка на номер 4 на Почивка беше горе до Паметника, а не до гимназиите.

5 – обиколна (през Г.Кирков и през Техникумите). Начална спирка Ж.П. Гара, ул. Кракра, ул. Тодор Влайков (тогава се казваше Г.Кирков). После нагоре по ул. Пеячевич, ул. Христо Смирненски, района около Тих труд и кв. Победа, ул. Тролейна (тогава 8-ми септември), ул. Петко Стайнов, ул Орех, ул. Андрей Сахаров. От там по бул. Сливница, ул. Отец Паисий, бул. Владислав и по обичайния маршрут към гарата.

6 – обиколна (през Колелото и през Червения пл-д). Ж.П. Гара – ул. Кракра, ул. Патриарх Евтимий (в обратна посока минаваше по успоредната Трайко Китанчев и излизаше на Кракра през Колелото), бул. Сливница, ул. Отец Паисий, бул. Цар Освободител, бул. Приморски, ул. Михаил Колони (имаше спирка в посока Черв. пл-д преди да завие по Приморски), Шишковата градинка, ул. Климент (където имаше и спирка до кръстовището с ул. Хан Аспарух, заслонкота, на която още стои) и към гарата по ул. Преслав.

7 – Център – К.Р.З. Мисля, че се движеше само в пиковите часове. В последствие беше закрита, доста преди отново да бъде открита сегашната линия 7 (някъде около 90-а година).

varnafan:
8 – Центъра – Дружба. Тук е мястото да спомена, че началната спирка на линии 8,9, 99 и 109 беше на Катедралата, там където е днес централната спирка на 22, 41, 82, 83, 88 в посока комплексите. От там автобусите завиваха надясно по бул. Владислав и правеха ляв завой по бул. Мария Луиза.

9 – Както и сега отиваше до Златни пясъци. С тази разлика, че след спирка Република продължаваше покрай Ривиера (там движението беше еднопосочно и минаваше през района на днешния търговски комплекс) имаше една спирка “Кривата Липа” и пред хотел Интернационал беше последната спирка, където имаше оформено кръгово движение с паркинг.

99 – пътуваше до Панорама само през летния сезон.

10 – Движеше се от сп. Зора в Аспарухово до ул. Подвис в Цветния квартал. Там имаше крайна спирка и обръщач. На връщане минаваше по ул. Прилеп.

11 - Имаше по-едно време и такава линия. Отиваше до Цветния квартал по маршрута на N10, но тръгваше от Ж.П. Гарата (тук не съм на 100% сигурен).

12 – Морска гара, наляво по Приморски, Ж.П. Гара, ул. Преслав, у-ще Климент, Шишковата градинка, ул. М. Колони, наляво по бул. Приморски, бул. Цар Осовбодител, ул. Ген. Колев, ул. Мир, ул. Студентска, ВМЕИ (в края на ул. Студентска имаше обръщач).

14 – Може би една от най-дългите и постоянно удължаващи се маршрути във Варна. Движеше се от Почивка по бул. Княз Борис, ул.”Васил Друмев, ул. Чатлджа (в обратна посока през ул. Иван Аксаков, като линия 4), Червения пл-д, бул. Мария Луиза и по досегашния си маршрут до ул. 8-ми Септември. Бул. Сливница до началото на 80-те, беше двупосочна улица и стигаше до Тих Труд. От там автобусите 2,14,48 продължаваха по 8-ми Септември (сега Тролейна). На кръстовището с ул. Вяра 14 завиваше наляво и продължаваше към кв. Трошево (тогава част от кв. Г. Петлешев). Преминаваше по ул. Апостол Славов (днешна Младежка). И оттам по бул. “Людмила Живкова”, част от пътя на 41, до обръщача пред сегашното заведение “Гюрлата”. В последствие маршрута беше изменен и от бул. Княз Борис продължава направо по пътя на линии 8 и 9, както е сега. В посока Почивка след кооперативния пазар продължаваше надолу до бул. Хр. Ботев, където имаше кръстовище със светофарна уредба. Там завиваше наляво. След пускането на съседното кръстовище с ул. Бачо Киро, левия завой и светофарите на ул. Пискюлиев бяха премахнати. Тогава се наложи автобусите по линия 14 да минават по Бенковска и Кракра, покрай площад Лаврентий. В посока Младост в края на 80-те години последната спирка беше Мебелна палата и автобусите обръщаха пред музея Владислав Варненчик. В последствие, линията се удължи до Кайсиева градина по пътя на 41, а по-късно и до крайната спирка във Владиславово.

17 – Кооперативен пазар – кв. Галата. Тук е мястото да припомня, че почти всички линии за крайградските села и кв. Галата тръгваха от Кооперативния пазар. Автобусите влизаха за последна спирка към ул. Дрин, там където навремето имаше закусвалня Пирин. Протежението на улицата покрай четирите блока, където някога имаше магазин “501 стоки” се използваше за гариране на автобусите. До училище К. Арабаджиев обръщаха по успоредната ул. А. Кънчев, където бяха разположени 3-4 начални спирки за линиите 17,18, 19, 21, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 34, 35, 36, 37, 43, 44, 45, 55/56, 60. Навремето, когато ж.к. Владиславово е било село от там е тръгвала и линия 22.

19 - Първоначално това беше автобусът за Игнатиево. Не знам защо го промениха на 49. Тръгваше както другите крайградски автобоси от Колхозния пазар и имаше два варианта - през Винзавод и през Аксково. По-късно този автобус стана N49, а се появи друг 19 със съвсем различен маршрут, който едва-едва си спомням, защото линията съществуваше много за кратко (от края на 80-те до 91-92 год). Спомням си, че ходеше до медицинския комплекс (терапията).

varnafan:
20 – линията беше открита в края на 80-те.

22 – Няма кой знае какви изменения от първоначалния си вид. Може би е интересно да се спомене, че бул. Ян Хуняди беше малка двупосочна улица и стигаше някъде до сегашния вход на пароцентралата. Там имаше спирка Асфалтова база. После продължаваше наляво по двупосочен път. Сега този път води до Метрологията и излиза на спирка Армейска. Тази спирка беше “по желание”, тъй като тя се използваше рядко, основно от хората във вилната зона над поделението.
В по-късните години през летния сезон 22 отиваше до Морска гара. Другото особено беше, че линията макар и необявена за бърза по маршрута си не обслужваше всички спирки (Родина, Д. Кондов, Ч. Море), а за кратко дори прескачаше и П. Евтимий. Така спестяваше време на пътуващите до крайните спирки.

39 - Топливо - кв. Г. Кирков (по сегашната ул. Т. Влайков) - Ж.П. Гара - бул. Примосрки - Почивка

41 – Другата алтернатива за Владиславово. До пускането на тролеите през 1986 година 22 и 41 бяха единствените автобуси пътуващи в тази посока. 41 има по-подробен маршрут и спира на всички спирки. Преди да се построи Кайсиева градина след спирка кап. “Г. Георгиев” завиваше надясно по ул. “Ян Хуняди” и продължава по маршрута на 22. Бул. Трети Март под блоковете във Владиславово не съществуваше до средата на 80-те. На спирка кап. Петко във Владиславово 41 правеше ляв завой и продължаваше към сегашната спирка Детелина и по сегашния си маршрут обслужваше блокове с номера 400. Първоначално не стигаше до обръщача до блок 407 (тогава такъв обращач нямаше). Последната му спирка беше Мусала, където имаше обособен малък обръщач. След средата на 80-те удължиха маршрута достигайки блок 407. След построяването на бул. Трети Март (някъде 86 година) маршрута във Владиславово беше изменен след спирка Армейска, продължаваше към спирка Мургаш, Вежен, Детелина. В първите 1-2 години след построяването на блоковете в "Кайсиева градина" долната му част беше останала без транспортни връзки. Единствените спирки, които обслужваха квартала бяха Мургаш и Армейска. Това наложи маршрута на 41 да бъде изменен, като спирките Мургаш, Армейска и ТИС Север отпаднаха и автобусите завиваха надясно към Кайсиева градина, наляво в локалното платно, после излизаха на бул. Цар Освободител (преди да направят МЕТРО) и по сегашния си маршрут.
В пиковите моменти пускаха и линия 41А, която отиваше до спирка кап. Г. Георгиев.

42 – имаше и такава линия – от Аспарухово до К.Р.З.

47 – Центъра - Възраждане по маршрута на линия 2 (днес 83). Ако не ме лъже паметта, тя работеше само в неделя, а линия 2 неделя не се обслужваше. След появата тролей 83, линията беше закрита.

50 – Македонски дом – Летище. Един много удобен автобус, не само за пътуващите до Аерогарата. Беше бърз и се движеше на 30 мин. интервал. Спираше само на няколко спирки: Македонски дом – Корабостроител – Тракия – Автогарата – Д. Кондов – Строител – Летище. Заради претоварването на автобусите от пътници за други спирки, в последствие спирка Строител отпадна в посока летището. Имаше кратък период, в който пускаха автобуси 50А само от спирка Строител във върховите часове.

Бързи линии – 101, 109, 115, 122, 131, 141, 148.
101, 131 и 141 отдавна не се движат. 148 беше бърз автобус с маршрут само в посока от Почивка до Владиславово. Движеше от 16 до 19 часа в делнични дни и спираше на много малко спирки. След спирка Явор, Червения пл-д, Центъра, Тракия, Централна автобаза, Възраждане, кап. Г. Георгиев и спирките на 22 във Владиславово. Придвижването в пиков час ставаше много бързо с този автобус.

Дано е била интересна тази информация. Ако някой друг се сеща за други интересни подробности и от по стари времена, нека пише.

Поздрави!

IKAR:
В далечната 1988-а, когато за първи път бях на море, придобих бегли впечатления от транспорта във Варна. Бяхме в един почивен дом в района на "Журналист", само че от горната страна на панорамния път, не откъм морето. Та още първия ден беше предвидена "разходка" из центъра на Варна. И моя милост замалко да припадне в автобус 99 - горе-долу добре изглеждащ Икарус, но фрашкан плътно до козирката, на всичкото отгоре само "тръгни-спри-тръгни-спри". А майка ми, вместо да вземе мерки по въпроса, през целия 40-минутен път до центъра и трепереха гащите, че сме нямали билети. Всъщност двамата с баща ми имаха карти за всички линии (да вметна, че тогава карта за всички линии за 5 лева означаваше за всички линии във всички градове в България, независимо откъде картата е закупена - демек със софийска карта можеше да пътуваш в Пловдив, Варна, Бургас, обратното също беше валидно, същото се отнасяше и за еднократните билети от 6 стотинки), но трябвало билети по 30 стотинки и картата не важала, защото Златни Пясъци били далече. Както и да е, домъкнахме се до криво-ляво до центъра, но аз вдигнах температура и трябваше да се ходи по лекари. Тогава до Морска гара отиваха поне три линии - 12а, 22 и 122-бърз. Сега май не ходи нищо. 122 е "душегубка".Ползвал съм и 22-горе-долу се ядваше, поне от Морска гара до центъра, за разлика от 12а, която, въпреки че беше вечно претъпкана, се обслужваше от единични чавдарки 11Г5. След въпросната "случка", до почивния дом винаги ползвахме 109, като малко трябваше да се връщаме. Спомням си веднъж, след като автобусът спря някъде в района на делфинариума, шофьорът няколко пъти каза по радиоуредбата "Следващата спирка е Журналист. Журналист е следващата спирка". Сравнително бърз и удобен автобус, но от Варненския ДАП като че ли се стараеха да пускат възможно най-скапаните автобуси по нея - Икаруси 280 от първите доставки, каквито в София вече бяха изчезнали, нищо чудно част от тях да са предадени във Варна след дългогодишно дъргасане. Имаше и от оная, крайградската модификация с двете врати, отново по линия 109, а случеше ли се такъв, вътре ставаше нещо ужасно. Спомням си и за не повече от пет бройки чисто нови Икаруси, като софийските, които също бяха все на 109. Онези, най-новите -  жълтите, руския вариант с големите прозорци, още не бяха дошли. Сега се сетих и за една случка - спрели претъпкани автобуси на крайната спирка в Златни пясъци, но със затворени врати и никой не можеше да слезе - имаше контрольорска "хайка". По онова време да мине контрола в градския транспорт беше събитие, случващо се от дъжд на вятър. И контрольорите все бяха баби и дядовци, при това униформени, та се забелязваха отдалеч. При билетче 6 стотинки надали е имало и много гратисчии.Веднъж пътувах и с автобус 51, който минаваше през въпросната вилна зона - минаваше от дъжд на вятър, въпреки че също беше фраш, а на всичкото отгоре се обслужваше от Чавдарки 11Г5. Всъщност тогава въпросните Чавдарки си бяха изключително широко разпространени из Варна, в това число и по силнонатоварени линии, минаващи през центъра. За сравнение в София тогава Чавдарка в центъра и в периферните панелни комплекси почти не припарваше - бяха само по селските линии и то основно по слабонатоварените и по тези в направление Витоша, където съчленен автобус уж трудно се справял. И сега, за съжаление, варненският транспорт е пълна трагедия.

xentia:
За известно време съществуваха т.нар. ученически линии - по 14 и по 15 (за 15 не съм съвсем сигурен) някъде в интервала от 1980-1985 г., точно преди да направят разширението и продължението на сливница за тролеите. 14 ученически го ползвах като ученик, т.к. учех в у-ще Бачо Киро, а живеехме почти на другия край на града. Вървяха по същият маршрут на 14 - от Мебелна палата, надясно по Людмила Живкова, веднага вляво през спирка Драгаш, Апостол Славов, нагоре към 8-ми септември, после по обичайният маршрут. Особеното беше че спираха само на спирки покрай които има училища и на центъра. Беше много удобно т.к. се стигаше много бързо, но за съжаление нямаше никакъв контрол над това кой се качва (къде ти по онова време) и често се случваше ученици и работниците от радио-завода и околните предприятия да се натъпчем порядъчно рано сутринта. Баща ми има още по-ранни спомени за по-първите маршрути, ще го разпитам в близко време и ще напиша.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page