Други видове транспорт > Железопътен транспорт
История на железните пътища и железопътните линии в България
dj_the_bus:
По-рано по повод коментари за теснолинейките видях една доста добре детайлизиран хронологичен разказ за развитието на линиите 600мм. По този повод реших да създам тази тема и да попитам по-запознатите да кажат или да ме/ни насочат към източник и да се събере информация от начало до край за развитието на жп-пътищата в страната. Става въпрос от откриването на Русе-Варна до днес. Кое излиза от системата заради отнети територии или влиза по обратната причина и прочие...
Също ми е интересно кога се поставя началото, кога е даден старт на БДЖ? 1885 г. пише някъде, някъде 1888г. ... Още по-интересно би било ако бъдем насочени към документ за това.
pavel75:
Доколкото съм запознат по време на втората световна война, когато България администрира територията на днешна Македония строи теснолинейни жп пътища, които вече не са в системата на БДЖ / НКЖИ. В Гърция май не сме строили нищо в този период.
Когато Добруджа е владение на Румъния и те строят линията Добрич-Негру Вода. След Крайовската спогодба за връщането на Южна Добруджа на България вече попада в наша територия.
За други такива не се сещам.
В края на 19век в България е имало линии, които не са били собственост на БДЖ и е било голяма мешаница. Да пътуваш от София до Истанбул, до Вакарел си с БДЖ, после с железниците на дружеството Виталис до Белово, после с железницата на Барон Хирш. След време тези линии стават собственост на държавата, респективно на БДЖ, но това не става даром. Българската държава изплаща на доста висока цена за времето си. Същото откупуване има и за линията Русе - Варна.
blagun:
Като начало можем да маркираме важните дати:
"
1864 г. Първата копка за изграждане на линията Русе Варна от английска компания на братя Баркли
1866 г. Официално откриване на линията Русе Варна
1870 г. Барон Хирш започва строителството на линията Цариград Белово
1873 г. Официално откриване на линията Цариград Белово
Националноосвободителното движение и железничарите-революционери:
Тодор Каблешков началник на гара Белово, Захари Стоянов маневрист в гара Търново Сеймен (днешният Симеоновград), Иларион Драгостинов телеграфист на гара Русе, Георги Икономов маневрист в гарите Русе, Търново Сеймен и Одрин, и др.
1885 г. Народното събрание приема Закон за железните пътища", съгласно който железните пътища в България са собственост на държавата и се експлоатират от нея
1888 г. Правителството на Стефан Стамболов завзема линията Вакарел Белово (построена и експлоатирана до този момент от дружеството на Виталис) и започва нейната експлоатация. На 1-ви август цялата линия Цариброд София Белово е открита за международни превози. Държавата откупува линията Русе Варна и на 10-ти август започва нейната експлоатация
С железопътните линии Цариброд София Белово и Русе Варна се учредяват Българските Държавни Железници.
1912 г. Създава се самостоятелно Министерство на железниците, пощите и телеграфите
1922 г. Създава се държавно железопътно училище
1950 г. Учредява се Ден на железничаря първият неделен ден на м. август
1952 г. Открита е Подбалканската железопътна линия
1963 г. Започва използването на дизелова тяга за влаково движение. Пуснат е в експлоатация пъпрвият електрифициран железопътен участък София Пловдив
1964 г. Завършен е първият удвоен железопътен участък Синдел Варна
1978 г. Въвежда се в експлоатация фериботната линия Варна Иличовск
2002 г. На 1-ви януари 2002 г. влиза в сила новия Закон за железопътния транспорт, приет от Народното събрание на Република България, съгласно който Национална компания "Български Държавни Железници" е разделена на две отделни предприятия - железопътен превозвач (Български държавни железници" ЕАД) и инфраструктурна компания (Национална компания "Железопътна инфраструктура")
"
Източник: http://bdz.bg/p.php?id=historybdz
Като допълнение може да отбележим, че инвеститорът в линията Цариград-Белово - Османската империя през 1908 г. претендира за обезщетение. При преговорите за признаване на независимостта на България това обезщетение се покрива за сметка на репарациите на Османската империя към Русия от войната 1877/78. По-рано през 1885 линията Русе-Варна е откупена от барон Хирш на много висока цена под натиска на Великите сили.
Разбира се, може да се потърсят с Гугъла много факти - бурното развитие на жп мрежата в края на 19-ти век, бригадирският период през 50-те: София-Карлово, Свищов-Левски-Троян, Перник-Волуяк и т.н.
Колкото до жп-линиите, оставащи в други държави: Свиленград (Мустафа паша) - Алексадруполис (Дедеагач) е била построена от турците още преди Балканската война, експлоатира се от България от 1913 г. През 1915 се прави корекция на границата, като Османската империя отстъпва на България района на Свиленград и линията остава изцяло в България (българското правителство започва преговорите с желание за възстановяване на границата Мидия-Енос, вероломно нарушена от турците в Междусъюзническата война, но продава твърде евтино участието си във войната на страната на Централните сили). След Ньойския договор от 1919 линията преминава в Гърция, като до 50-те години и международният жп-коридор София-Истанбул има гръцки участък. Следва изграждането на байпаса по левия бряг на Марица Одрин-Капъ Куле-Капитан Андреево-Свиленград и зависимостта от Гърция е прекратена. Изобщо на бай Тошо не може да се отрече лавирането между Гърция и Турция и възползване от противоречията между тях.
Разбира се, Калотина-Цариброд-Желюша остава в Сърбия (Югославия) след 1919 г.
Част от линията Разделна-Добрич през 1913-1916 и 1919-1940 преминава в Румъния. Румънците строят продължението и до Констанца, като след 1940 г. Добрич-Кардам остава в България.
blagun:
Ето един интересен материал за първата линия Русе-Варна: http://varna.info.bg/railroad_past.htm. Както е известно, до 1885 г. Ориент експрес е използвал точно тази линия плюс параход от Варна до Цариград.
Линкове към историята на железниците у нас има и в постинга на Балкантон: http://forum.gtsofia.info/index.php?topic=4947.msg271640#msg271640
greg:
Наскоро по една карта си играх да проследя хронологията по строителството на отделните линии:
за съжаление като табличка не успях да прехвърля данните, но горе-долу се разбират
№ по година на построяване от….до по-подробно с някои характерни гари
1 1866 Русе - Варна Русе -Самуил -Каспичан -Синдел -Разделна -Варна
2 1873 Свиленград -Белово Свиленград -Симеоновград -Димитровград -Пловдив -Пазарджик - Септември - Белово
3 1875 Симеоновград-Ямбол Симеоновград-Нова Загора -Ямбол
4 1888 Белово-София-Драгоман Белово-Вакарел-София-Волуяк-Драгоман- за Сърбия
1954 отклонение Болшевик не съществува
1970 Калотина-Станянци не се използва
5 1890 Ямбол - Бургас Ямбол - Зимница - Карнобат - Бургас
6 1893 София – Перник
7 1897 София - Роман София -Мездра - Роман
8 1899 Роман – Каспичан Роман - Червен бряг - Плевен - Левски -Горна Оряховица - Шумен – Каспичан
1899 Плевен –Сомовит Плевен –Сомовит
1945 Сомовит- Черковица Сомовит- Черковица
9 1900 Нова Загора - Чирпан Нова Загора -Стара Загора -Михайлово - Чирпан
10 1900 Велико Търново -Русе Велико Търново -Горна Оряховица -Русе
11 1907 Зимница – Сливен Зимница – Сливен
12 1909 Левски-Свищов Левски-Свищов
1921 отклонение за Белене не съществува
13 1909 Перник-Кюстендил Перник-Радомир-Кюстендил
1910 Кюстендил-Гюешево
14 1909 Разделна-Вълчи дол
1916 Вълчи дол-Добрич
1919 Добрич-Кардам Добрич-Кардам-Йовково - за Румъния
х 1917 Каспичан-Каолиново Каспичан-Каолиново/Тодор Икономово -не съществува от 1965
15 1910 Пловдив-Чирпан
16 1911 Стара Загора -Дъбово Стара Загора -Тулово- Дъбово
1912 Велико Търново -Габрово Велико Търново -Царева ливада -Габрово
1913 Дъбово-Царева ливада Дъбово-Царева ливада
17 1913 Мездра-Лом Мездра-Бойчиновци-Брусарци-Лом
1916 Бойчиновци-Берковица
1918 Брусарци-Димово
1923 Димово-Видин
1967 Видин-Кошава
х 1918 Червен бряг - Кнежа не съществува
1925 Кнежа-Мизия не съществува
1931 Мизия-Оряхово не съществува
18 1917 Радомир-Петрич Радомир-Дупница-Тодор Икономово-Петрич
1917 Дупница -Бобов дол
1917 Теснолинейка до Рилски манастир - не съществува ог 1960
1929 Тодор Икономово-Кулата Тодор Икономово-Кулата
х 1917 Ямбол - Елхово не съществува
19 1918 София-Банкя
20 1921 Тулово - Казанлък
х 1921 Синдел-Дюлино Синдел-Юнак-Горен чифлик-Дюлино -не съществува
1939 Г.чифлик - Старо Оряхово Горен чифлик - Старо Оряхово - не съществува
х 1922 Бургас-Рудник не съществува
х 1935 Бургас-Поморие не съществува /не се използва
21 1926 Септември-Велинград
1937 Велинград-Якоруда
1939 Якоруда-Разлог
1943 Разлог -Банско
1945 Банско - Добринище
22 1928 Пловдив -Асеновград
23 1928 Дъбово-Твърдица
1930 Сливен-Твърдица
24 1931 София - Макоцево
25 1933 Пловдив-Панагюрище
26 1933 Пловдив-Карлово Пловдив-Долна махала-Карлово
1936 Долна махала-Хисаря
27 1936 Михайлово-Подкова Михайлово –Димитровград –Хасково - Кърджали-Подкова
28 1937 Стамболийски-Пещера
29 1939 Казанлък-Карлово
30 1936 Карнобат-Подвис
1938 Шумен-Смядово
1941 Подвис-Смядово Подвис-Комунари-Смядово
1943 Комунари-Синдел
31 1949 Левски - Троян Левски - Троян
32 1949 Карлово-Клисура
1952 Макоцево-Клисура
33 1949 Самуил-Исперих
1953 Исперих-Тодорово
1960 Тодорово - Дулово
1969 Дулово -Алфатар
1973 Алфатар -Силистра
х 1930 Г.Оряховица - Лясковец не се използва
1951 Лясковец - Златарица не се използва
1974 Златарица - Елена не се използва
34 1950 Волуяк - Перник
х 1965 Вакарел - Чукурово не се използва
х 1966 Каспичан - Нови пазар не се използва
Navigation
[0] Message Index
[#] Next page
Go to full version