На някои може да ви е интересно...Село с няма и 2000 жители имаше собствен ДАП с автогара, гараж, оборудван сервиз, дори успяха и чисто нова административна сграда да си построят. Става дума за Катунци. Вярно, че не беше самостоятелен, а подчинен на ДАП Сандански, но....Имаха три 11М3, два 11Г5, три ПАЗ-чета и една УАЗ-ка. Също една Волга и един джип УАЗка в ролята на таксита. Шкодите покриваха влака на Кулата, някои курсове до Сандански (повечето за Сандански си ги покриваха от ДАПа в Сандански, включително нас - Петрово и Горно Спанчево), по-големите села Калиманци, Черешница, също една обиколка за Петрич и една за баните в Марикостиново. ПАЗ-четата бяха за Голешово, Ковачево, Златолист, Пирин, Пиперица, някои по-слаби за влака, но и един курс до Благоевград. Причината на него да е ПАЗ-че беше цената - 4.70 в едната посока, съответно почти никой не го ползваше, за сравнение редовният билет за влака от Кулата до София беше пет лева. УАЗ-ката ходеше до селата без асвалт - Лехово, Бельово, Храсна. За Сандански повечето автобуси бяха през Кулата, заради влака, от тамошния ДАП ни покриваха с каквото има - Шкоди М4 и Г5, Сетри, аквариуми, включително и съчленени. Специално Петрово имаше и рейс от ДАПа в Петрич, също със Шкоди, Сетри, но често идваше и Икарус. Катунци по едно време пусна и рейс до Гоце Делчев, но през Симитли и Разлог, не през Папаз Чаир - там рейс просто не може да мине. Цялата тази конфигурация беше в зоната на откритите листове, а Лехово, Голешово и Пиперица - дори отвъд бодливата тел - кльона. Шефът на районното в Сандански, състудент на майка ми от ХТИ-то, подпечати паспортите на родителите ми, че са "жители", та да не се ходи всеки път в районното на Марин Дринов за открити листове. И шофьорите, и началниците им, както казва чичо ви Благо, чистокръвни македонски магарета, каквито никъде другаде няма. Беше нещо обичайно да се изсипе сума ти народ от влака, да дойде едно ПАЗ-че и вътре да стане кошмар. Влака го проверяваха на Генерал Тодоров, докато откачваха вагоните за Петрич. Поне пътувахме с хубави гръцки (полски) вагони първа/втора класа, също български, но от произведените в ГДР, понякога първокласен, като първата класа беше на аванта, не се доплащаше добавка, беше си с нормален, втопокласен билет. Нямаше противната зелена 47а серия. Гърците също, като бях сам, често ми даваха дъвки, шоколадчета, тоблерони и други корекомщини. Беше немислимо да пътувам с нашите с Вартбурга, понеже и досега повръщам при пътуване с кола. Но закъсняването и изпускането на влака си бяха често срещано явлиние, както и ако влакът закъснее, рейсът да е отпрашил.
След промените, курсовете бяха драстично орязани, много от описаните села останаха с рейс не всеки ден - дори до два-три пъти седмично. Въпреки че откритите листове вече ги нямаше. Но пък Катунци, по времето на Филип Димитров, получи от Република два ежедневни, сутрин и след обед, автобуса за София. Пътуваха основно трите Икаруса 250 от БВБ, на по няма и две години, също двата Чавдара 430 и 530, както и един Ван Хоол - Фиат. За три часа, без магистрала, с почивка на Овча Купел, Благоевград и Сандански - страхотен пердах със 120, нещо немислимо до тогава. С чичо ми, който дълги години беше кмет, се измъчихме да го удължим този рейс до Петрово, но не стана. През 2008а линията я взе Дрисконито, които от двата автобуса оставиха само един. 99та санданска фирма накрая пусна отделен рейс София-Петрово, първо с една оригинална немска Сетра 130 и ГДРски Икарус 250, сетне друга фирма с Кароса и Сетри 2хх, но го спряха при зае*ания лот на Струма между Сандански и Кулата. През 90те катунцалии смениха ПАЗчето с Шкода М3 за Благоевград, цената вече беше горе-долу същата като за влака, едва през 99та в Сандански им се откъсна от сърцето и изпратиха един стар раздрънкан 11М4 в Катунци специално за тази линия, но извън нея въртеше и до по-големите села.
В края на 2000та ДАП Сандански, а заедно с него и Катунци фалира, всичко в Катунци беше разтурено, че и в Сандански, всички села, без Петрово и Катунци, които ни взеха частници, останаха изцяло без рейс. Също няма такъв за влака на Кулата, както и за Петрич.
В момента все още има през седмицата четири рейсчета Сандански - Петрово (в събота три, в неделя само един), още едно само до Катунци и споменатият, останал само един София-Катунци на турците. И всичките са през Хърсово, не през Кулата, връзка с влака няма. А ако имаш работа на Петрич, трябва първо да идеш на Сандански, та оттам да чакаш връзка за Петрич.
Всичко това е, защото пътуват само шивачките и другите работници за Сандански, като по-здравите хора си вървят с колите, деца и ученици просто няма. Има пет-шест дечица, които учат в слети класове в Катунци. Младите са по чужбина, по Гърция, по София, Пловдив, Варна, Благоевград.....
