Чавдар: прототипи и история

[did_ko]

Това вероятно е един измежду Б 0363 ПБ или Б 0509 ПБ. Тези два екземпляра се движат за кратко в Бургас след което биват разпределени по курортните селища.

[София 100]

"Чавдар" 141 по 94, Ikarus 280, MB O 305 G и др. автобуси по време на стачката на профсъюзите  на 29.01.1997г. Автор: Мартин Георгиев, БТА.

[RADOCVET]

Не е 305ца, а е MAN SG192. 2600, 2601 или 2632.

[Niko.G]

По това време трите 192-ките излизали ли са на 94 и 280 по наряд?

[RADOCVET]

Да, тези трите си бяха заедно с Чавдарите.

[did_ko]

Личи че зад Икаруса е МАН. Даже под надписа имаше метални решетки ( поне на късите екземпляри подвизавали се в Бургас).

[Tisho]

Личи че зад Икаруса е МАН. Даже под надписа имаше метални решетки ( поне на късите екземпляри подвизавали се в Бургас).

Прилича на класически SG192.
Това е модел, с който никога не съм пътувал, но винаги ми е бил интересен.
Вероятно двигателят е 190 коня, бил е маломощен. Подобни бяха и SG240.

[Ivo]

Че те всички автобуси от този период бяха 180-190 коня, такива са били технологиите. И Икарусите с оригиналния двигател и В14-20, МАН и по-старите О 305 Г без турбото. Те автоматиците най-старите бяха и с 2 или 3 скорости повече от 65-70 не можеш да развиеш, така че тази мощност е напълно достатъчна.

Помня ги тези МАН-ове на мен много ми харесваха, бяха чисто бели и имаха седалки в съчленението. Май бяха с 3 автоматични скорости като на по-старите О 305-ци от 78-ма. Такива имаше и по другите градове, виждал съм в Горна Оряховица например, във Варна също имаше подобни но от по-новите.

[IKAR]

Тия бели МАНове ги докараха пролетта на 92ра, заедно с онези Фиат-ове 421 и още една камара странни бракми за по Кремиковци, както и първият 0 305 по 86. Бяха си все на 94, по-рядко на 280. Накрая, преди да ги бракуват в края на века, изкараха последните си дни по Орландовци. По книга има три основни варианта, с двигател Д2156, Д2356 и Д2566. Големи ядове и перипетии е имало с поддръжката им, ремонтите и намирането на части. Обаче имаше и по-стари от тях, поне два, на 120, червено-бели, с по-старите предни стъкла и само 4 отваряеми джамчета. От тези, последните, още 89та година, лятото, при Тошо, един се появи в Благоевград, още няколко в Стара Загора. Явно отнякъде са били подарени, купени на старо ли, не знам...

[Niko.G]

Последно са били по 16 и 90.

[София 100]

I - "Чавдар" 11М3 с надпис Мото-крос Самоков, заснет през 80-те години на XXв. Автор и притежател: Деян Танев.

II - III - "Чавдар" 11М4 заснет през 80-те години на XXв. Автор и притежател: Илиян Бързински.

IV - "Чавдар" 11М4 заснет през 90-те години на XXв. Автор и притежател: Сашо Пиката, популяризирано от Владимир Янков .

V - VI - "Чавдар" 11М4  пред входът на стадион Васил Левски,  заснет през 90-те години на XXв. Автор и притежател: Сашо Пиката,  популяризирано от Владимир Янков.

Да, когато един Чавдар ми изглежда прекалено хубав, винаги се оказва, че е Сетра

[RADOCVET]

На последните две е Setra, не Чавдар.

[София 100]

"Чавдар" 11М4 в Созопол, заснет в началото на 80-те години на миналият век от съветски турист.

[София 100]

I - "Чавдар" 11Г5 с рег. № ВР 1146 ПБ на Автотранспорт - Мездра, заснет през 1990г. Автор и притежател: Иво Йотков.

II - "Чавдар" 11М4 с рег. № ВР 0780 ПБ, заснет през 1990г. Автор и притежател: Иво Йотков.  Източник: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=5050927528346544&set=pb.100002880394350.-2207520000&type=3

[София 100]

I - "Чавдар" 11М4 с рег. № Б 1008 ПБ, заснет в Айтос през 1991г. Автор и притежател: Петър Алексиев.

II - "Чавдар" 5C  заснет в дворът на  ДЮФА - Смолян през 1992г. Автор и притежател: Стефка Чаушева.

[София 100]

"Чавдар" Родина през 70-те години на XXв. Автор и притежател: Славена Петева.

[София 100]

I - Снимка и кратък текст за започване на производството на "Чавдар" 5С, публ. във в. "Труд" бр. 33(10 194)/ 16.02.1980г.

II - III - "Новости в българското транспортно машиностроене - Чавдар 11Г6" - статия със снимка, публ. във в. "Авто мото свят" бр. 7/06 - 12.12.1980г.

[IKAR]

В книгата "Автомобили" на Емил Димитров, описанието на 11Г6 е преписано дословно от тази статия, с известни съкращения.

[София 100]

I - "Чавдар" М80 по линия №64 пред СИФ Бояна през 60-те или началото на 70-те години на XXв. Източник: Мишо Фердинандов.

II -  "Чавдар" със специална надстройка и изпълнение на служба в СИФ Бояна през 60-те или 70-те години на XXв. Източник: Мишо Фердинандов.

III - "Чавдар" М80 с рег. № СР 1845 пред Ректоратът на СУ през 1969/1970г. Източник: Мишо Фердинандов.

IV - Стар модел "Чавдар" по време на снимките на филм през 60-те години на XXв. Източник: Мишо Фердинандов.

[София 100]

Първата известна досега снимки на Кента М24 на шаси ГАЗ - 66. Този модел се споменава, като собствена разработка на завода от 90-те години на миналият век. Каросерията е с 24 места, максималната скорост е 85 км/ч, а разходът около 25л/100км пробег бензин. Но поне звукът е двигателя е бил приятен Източник:  https://www.facebook.com/photo?fbid=122138566526560172&set=pcb.122138566658560172

Ето оригиналният текст:

Полноприводный автобус KENTA M24 на шасси ГАЗ-66, Народная Республика Болгария, 1989 - 1990-ые годы.
Автобус KENTA M24 - это внедорожный автобус с колесной формулой 4х4 на шасси ГАЗ-66/66-11, предназначенный для перевозки пассажиров, вахтовиков и ремонтных бригад в сложных дорожных и погодных условиях, в т.ч. по грунтовке, бездорожью или горным дорогам. Высокие ходовые возможности базового шасси автобуса - два ведущих моста и регулировка давления в шинах во время движения, позволяют перевозить пассажиров по грязным или заснеженным дорогам (с толщиной снежного покрова до 70 см.), по дорогам с песком (до 80 см.) и камнями. Салон имеет 24 комфортных сиденья (не считая водительского места), оснащен системой вентиляции (по заказу мог быть установлен кондиционер), что обеспечивает комфортную поездку, имелись багажные полки. Внутреннее убранство могло быть упрощено и сделано более утилитарным, что делает автобус более дешевым. Максимальная скорость автобуса - 85 км/ч. Контрольный расход топлива - 25 л/100 км. Автобус М24 был создан инженерно-техническим коллективом болгарского авторемонтного предприятия «Кента» из города Омуртаг - ведущие конструкторы проекта инженер Симеонов и инженер Димитр Димитров. В широкой серии автобус не был, сделано несколько единиц с некоторыми отличиями. Также судя по найденному фото с обычным 66-ым (7 фото) с логотипом «Кенты» на этом заводе занимались и обслуживанием, ремонтом и переоборудованием модификаций бортовых "Шишиг", поставленных на экспорт или дособранных в самой Болгарии.