Тук трябва да се отбележи, че такова заминаване не е изолиран случай, а ежедневна порочна практика. Катастрофата не става от първия път, а от 101-вия.
Това е като да имаш парк с алеи и кални пътеки, по които хората си съкращават пътя. Откакто свят светува и БДЖ съществува по отношение на правилниците е точно така. Пътеките са кални до шия и отвреме навреме бликне и някоя локва кръв.
Вместо администрацията на парка да се опита да павира пътеките след всяко произшествия се пишат пасквили озаглавени като предписания. Същите никой не взема насериозно, защото знае, че са продукт на хора-теоритици, които са имали минимален досег с реалностите и не познават работата.
Парадоксите са много - например:
Влак заминава (с малки изключения) при разрешаващо показание на изходния светофор и дадено лично от дежурния р-л. в гарата заповед за заминаване със сигн. диск или фенерче. Други възможности в ПДВ и нар. 58 не съществуват. Два случая от последните години - Драгоман 2009 г (БДЖ) и Илиянци 2021 г (БМ).
Естествено е че никой не може да очаква р-л. движение в 2 часа през нощта да пресече 10 коловоза, 5 от които с вагони от дистанция до дистанция да изпрати влака или да извърви пеша 400 метра в посока до дистанция в Драгоман страна Драгоил.
Крайно време е в правилниците да се допусне възможност за разрешаване на заминаване вместо с палката по ГСМ или радиостанция.
Крайно време е да се регламентира редовен вход на зает коловоз.
Крайно време е да се регламентира заминаване от коловоз, който не е приемно-отправен.
Всичко това се прави и в момента, нелегално. Поне веднъж дневно едно от последните две се случва, а първото - десетки пъти в рамките на едно дежурство.
Крайно време е поне в участъците с ВДРВ покритие да се обвърже ОТ с генерален стоп, задействан автоматично. Има го по света и е масово внедрено. Ако не си включиш радиостанцията просто не можеш да си напълниш въздухопровода.
Крайно време е ГСМ да се въведе като легитимно средство за комуникация между локомотивния персонал и длъжностните лица, участващи в управление на превозите. Разговорите да се записват.
Всичко това са мерки, които на фона на бюджета на НКЖИ биха стрували стотинки.
Старчоците (погледнете Ананиев и Скорбански), които имат единствено теоритични познания в реалното функциониране на жп транспорта трябва да изтекат в канала и адекватни и грамотни хора да доведат нормативната уредба до актуалните потребности на експлоатацията. Ако им е толкова сложно да потърсят външен опит. Не е нужно да откриват топлата вода.