Я по възрастните да разкажат какво си спомнят за земетресението от 77-ма
Беше страшно! Бях в Русе с майка ми и баба ми. Случи се вечерта в 21.24 часа. Започна да трепери здраво и всички стъкла вибрираха, а от стените се лющеше мазилка. Стенният часовник се удряше в стената. След десетина секунди токът загасна и с майка ми си плюхме на петите. Пред блока бяхме втори, въпреки че живеехме чак на 4-я етаж. След около 5 минути докрета горката ми баба. Тя беше много болна (почина на 9 април 1977), но се сетила да вземе сейфчето с пари и документи. След първоначалния стрес се върнах горе, взех ВЕФа и ключовете на колата (Москвича де). Изнесохме се по алеите на парка, които бързо се напълниха с коли. Времето беше много хубаво - топла за сезона нощ и зловещо пълнолуние. Прекарахме нощта в колата.
Предавателят на средни вълни в Плевен, който се хваща най-добре в Русе, беше изключил. Хванах друг предавател, но както вигани, нашите власти бяха в пълен шаш! Общи приказки, че не се очаква втори трус, епицентъра го набедиха някъде в Албания или Гърция, демек пълен провал.
Чак на сутринта се изясни епицентърът и мащабът на разрушенията. Тогава в събота се учеше, всички дойдохме на училище, но бяхме много възбудени. Обиколихме града, за да огледаме пораженията. Въпреки сериозния и продължителен трус Русе не пострада много - съборени комини, облицовъчни прочи, пукнатини по шахтите, някои елементи от бароковата украса по главната улица. Само 2 блока имаха по-сериозни пукнатини поради грешки при строителството и после допълнително ги укрепваха. Проверихме джамиите, комините на заводите, колоните на Дунавмост - всичко си беше на местото. Русе го спаси льоса - порестата наносна настилка, върху която е градът. Тя е поела голяма част от енергията на труса. Там, където льосът свършва и започва твърдата плоча, разрушенията бяха огромни въпреки по-голямото разстояние от епицентъра - Свищов, Две могили, Дулово. В неделя отидохме до Свищов, но градът беше отцепен и затворен, минахме през Две могили: по-новите сгради - ДСК, градският (сел)съвет бяха силно разрушени, а кирпичените къщи - здрави.
През това време баща ми беше на плаване по Дунава. По време на земетръса са били между Белене и Свищов и абсолютно нищо не са усетили - така че цунами по Дунава не е имало.