-“Глупакът мисли, че е умен, а умният знае, че е глупав…“
Уилям Шекспир, „Както ви харесва“.
„Проблемът на този свят е в това, че възпитаните хора са пълни със съмнения, а идиотите – с увереност…“
Чарлз Буковски
Според психофизиологията ефектът на Дънинг-Крюгер е метакогнитивно изкривяване, което се изразява в това, че хора, които имат ниско ниво на квалификация, правят грешни изводи, вземат неуспешни решения и не са способни да осъзнаят своите грешки, поради ниското си ниво на компетентност. Метакогнитивните процеси или метакогнитивните способности са знания на субекта за неговата познавателна система и умението да я управлява.
При ефекта на Дънинг-Крюгер у хората възникват завишени представи за собствените им способности, а действително висококвалифицираните хора, обратното, са склонни да занижават оценката на своите способности и да страдат от недостатъчна увереност в своите сили, смятайки другите за по-компетентни. Така по-малко компетентните хора като цяло имат по-високо мнение за собствените си способности, докато висококвалифицираните смятат, че другите хора оценяват способностите им също толкова ниско, колкото и самите те, и грешно предполагат, че задачите, които за тях са леки, също са леки и за други хора.
Хипотезата за този феномен се появява през 1999 г. и принадлежи на Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг, които се позовават на изказвания на:
Чарлз Дарвин – английски естествоизпитател, натуралист и пътешественик, автор на идеята за еволюцията на живите организми: „Увереността (в себе си) често се ражда от невежеството, а не от знанието…“
Бертран Ръсел – британски философ, логик, математик и обществен деец, защитник на пацифизма и атеизма, на либерализма и левите политически течения: „Една от неприятните характеристики на нашето време е, че онези, които са уверени в себе си, са глупави, а онези, които имат въображение и знание, се съмняват и са нерешителни…“
За да потвърдят тази хипотеза, Крюгер и Дънинг провели експерименти със студенти – слушатели в курс по психология в Корнелския университет. Изследвания на техни предшественици доказали, че некомпетентността в голяма степен произтича от непознаването на основите на една или друга дейност, като разбиране на прочетеното, шофиране, шахмат, тенис и др.
Двамата изследователи създали хипотезата, че хора, които имат ниска квалификация във всеки вид дейност имат следните характеристики:
1. Те са склонни да надценяват собствените си умения.
2. Те не са способни адекватно да оценят действително високото ниво на уменията у други хора.
3. Те са неспособни да осъзнаят цялата дълбочина на своята некомпетентност.
4. След обучение при тях се появява способност да осъзнаят нивото на своята предишна компетентност, дори преди обучението да не са притежавали истинска компетентност.
Резултатите от изследванията били публикувани в специализирано списание през декември 1999 г.
За това изследване авторите получили Шнобеловата награда по психология за 2000 г. Шнобеловата награда е пародия на престижната международна Нобелова награда.
Крюгер и Дънинг отбелязват, че подобни наблюдения има и при философи, и при учени:
Лао Цзъ: „Знаещият не говори, говорещият не знае.“
Конфуций: „Истинското знание е в това, да знаеш границите на своето невежество.“
Сократ: „Аз знам, че нищо не знам…“
