Сънувах, че съм на инспекция на ремонта на линиите по Мария Луиза, отивам на спирката спри трамвайното обръщало на надлез Надежда, обратният завой беше доста широк, там имаше джоб за автобусите. Имаше два спиркознака, като там всички автобусни линии бяха обозначени в жълто, и спирките, също, но беше на моменти толкова светло това жълто, че нищо не успях да чета. Хващам автобуса 101, който трябва да ме отведе към Подуяне, но се оказва на бул. Арсеналски до мола, оттам слизам където навремето спираше 102, бяхме с моя приятел Алекс 101, после пресичаме булеварда, и тръгваме към Семинарията да хвана 120, и чакам на кръстовището, вместо да мина към подлеза при Хемус, и покрай мене минава трамвай Татра с номер 2058 отзад, после не знам как се качвам в този трамвай, защото не се качвам на спирката, която беше преди кръстовището, а съм от другата страна на кръстовището. Даже не успявам да мина от другата страна на бул. Черни връх откъм хотела. Там друга девятка в посока центъра спира, но там са познатите червени татари по линия 22, но са тесни, и викам че ни трябват широки и високи трамваи, защото има високи хора, но мои съученици от гиммазията си си мислеха, че наш висок съученик трябва да се смали,но знам как се озоваваме в трамвая. Сънувах, че в трамвая, който отвътре изглежда като новите метровлакове за Букурещ, и имаше табела колко спирки остават, а от западната страна на бул. Черни връх няма паметник, парк и горичка, а само къщи, като в двора на едната малко преди Маринелата имаше половин Татра, заварена на жълто ремарке, което отстрани има платформа с жълта заварена ракета, но трамвая вместо да продължи към Хладилника, зави надясно към Маринелата, като трябваше да заобиколи Лозенец, и да обръща на Козяк, на посолството, което го нямаше в съня ми, а около булевард Баучер, който завиваше наляво към Козяк имаше парк откъм Лозенец със сгради, приличащи като онези по бул. Унирий в Букурещ. Слязох, и видях, че в двора на храма Въздвижение на честният кръст Господен или бившата свети Мина я няма, там има двор, който се разкопава за обръщало, няма трасе за Джеймс Баучер. Има линии само за хладилника и хотел Хемус с широчина 1009 мм. По план в съня ми линията за 1009 мм. се премахва по цялото протежение, но ще се строи ново обръщало и трасе по Джеймс Баучер за Семинарията с паважна настилка, шумоизолация, и с широчина 1009 мм. междувременно докато гледам строителният процес, едно дете с колело минава и ме нарича дума, която не ме описва по никакъв начин, после идват децата ме обграждат, започват и те да я крещят думата, идват родителите им, едните с коне и пушка, като единия белогвардеец е на кон и стреля по мене, падам без да усетя, че куршума минава през главата ми, ставам, но нищо ми няма, но след това идват танкове и военни камиони покрай мене, започват да се стрелят мъжете, после ме застрелват и умирам. Впоследствие разбирам, че във финалните кадри на филм, в който се казва, че войниците идват за защитят демокрацията в България, и така до края на 2000, когато войната приключва. Линията по Черни връх се запазва след войната със старото си междурелсие, но има обръщало и линия по Джеймс Баучер с широчина 1435 мм. Впоследствие осъзнавам, че съм бил в 1989, а в плана за обръщалото и линията по Джеймс е от 1930-те. В плана, и в момента на строежа линиите за едноколовозното обръщало идват от бул. Черни връх откъм Хладилника, но от Баучер няма релси за обръщалото. В съня си мислех, че съм в 2026, защото много неща имаше там, после все едно се озовавам в Букурещ, а накрая все съм в Москва 1989, но само където там накрая комунисти и белогвардейци се бият. Много луд съм имах този следобед.
