1
Изтрити теми / Re: Пълна история на маршруте през 90-те години (тема в развитие)
« on: 06.06.2024, 11:22:59 »
del.
GTSofia.info
News:
Вижте страниците на сдружение Градски транспорт и инфраструктура bgtransport.org и Facebook
Show Posts
This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.
Pages: [1]
2
Изтрити теми / Re: Higer KLQ6832GEV (2811-2832)
« on: 04.04.2023, 17:08:53 »
Мен по принцип не ме притеснява чак толкова къде си бъркат меките китки, но когато започнат да го правят прекалено видимо и да се опитват да се налагат на нормалните хора, тогава вече може да има проблем.
3
Идеи / Постоянни маршрути на 83 и 102 след пускане на третата метролиния
« on: 29.07.2019, 18:54:50 »
Какво мислите за варианта след пускане на движението по Житница под Цар Борис ІІІ да се възстанови стария маршрут само на 102, а 83 да продължи да се движи по досегашния си маршрут по Гешов? В момента 83 се пълни доста прилично в участъка по Гешов, а курсът е по-кратък от този през Житница. От друга страна 102 ще продължава да обслужва района около Красно село, който в момента остава без транспорт.
4
Автобуси / Автобусни ремаркета
« on: 16.07.2019, 22:45:52 »
Да вземем да им създадем и на тези една отделна тема, че информацията е доста разпръсната из всевъзможни раздели.
Може да преместите и част от последните мнения от темата "Чавдар: прототипи и история".
Може да преместите и част от последните мнения от темата "Чавдар: прототипи и история".
За София (говорим за градски транспорт, не за междуградските линии (да не се бъркат със селските линии от градския транспорт)) по спомен, че не ми се търси в момента, някъде към 1960 имаше всичко на всичко 5 произведени ремаркета, след това правят още 5 в трамвайния завод и стават 10.Още малко информация ми попадна за ремаркетата в СП Градски транспорт София - към края на 1966 е имало всичко на всичко 36 ремаркета и 455 автобуса.
5
Железопътен транспорт / Разписание 1955
« on: 11.04.2019, 21:56:55 »
Извлечение от разписанието на пътническите влакове, заминаващи и пристигащи от и в София, в сила от 22 май 1955
7
Трамвайна инфраструктура / Токоизправителни и зарядни станции на електрически возила
« on: 30.12.2018, 13:24:52 »Прикачвам и снимка на ТИС "Перловец", който се намира на ул. Петър Берон.Този ТИС изобщо не знаех, че съществува, още по-малко, че се намира тук. Иначе браво за труда, но мрежата по Любен Каравелов мога да се обзаложа, че никога няма да я построят.
Като си говорим за ТИС-ве, някой има ли представа колко са действащите в момента и къде се намират?
В прикачените файлове - списък и карта (голям размер тук) на токоизправителните станции на Столичен Електротранспорт.
8
Автобуси / Доставна цена на превозните средства през годините
« on: 13.10.2018, 22:00:22 »
Явно в различните години и в зависимост от бройката поръчани превозни средства цената е варирала.
През 1978 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 22 300 лв
През 1980 автобус Чавдар 11Г5 вече е струвал 23 780 лв
През 1981 автобус Икарус 280 е струвал 58 150 лв (58 690 лв на единични образци)
През 1982 автобус Икарус 280 е струвал 64 900 лв
През същата 1982 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 22 570 лв
През 1983 автобус Икарус 280 е струвал 68 200 лв
През 1984 автобус Икарус 280 е струвал 68 200 лв (с автоматична скоростна кутия цената е била 72 640 лв)
През същата 1984 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 22 570 лв
През 1985 автобус Икарус 280 е струвал 76 200 лв (76 880 лв на единични образци)
През 1986 автобус Икарус 280 е струвал 78 600 лв (с автоматична скоростна кутия цената е била 81 580 лв, има и образци с цена 87 300 лв и с цена 78 600 лв)
През същата 1986 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 23 450 лв
През 1987 автобус Икарус 280 е струвал 79 000 лв
През същата 1987 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 23 300 лв
През 1988 автобус Икарус 280 е струвал 84 860 лв
През същата 1988 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 23 300 лв
През 1989 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 35 900 лв
През 1990 автобус Чавдар В14 20 е струвал 72 520 лв
През 1991 автобус Фиат Ванхол 300 е струвал 526 000 лв
През същата 1991 автобус Икарус 250 е струвал 627 618 лв
През същата 1991 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 590 000 лв
През същата 1991 автобус Чавдар 430 е струвал 800 000 лв
През 1978 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 22 300 лв
През 1980 автобус Чавдар 11Г5 вече е струвал 23 780 лв
През 1981 автобус Икарус 280 е струвал 58 150 лв (58 690 лв на единични образци)
През 1982 автобус Икарус 280 е струвал 64 900 лв
През същата 1982 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 22 570 лв
През 1983 автобус Икарус 280 е струвал 68 200 лв
През 1984 автобус Икарус 280 е струвал 68 200 лв (с автоматична скоростна кутия цената е била 72 640 лв)
През същата 1984 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 22 570 лв
През 1985 автобус Икарус 280 е струвал 76 200 лв (76 880 лв на единични образци)
През 1986 автобус Икарус 280 е струвал 78 600 лв (с автоматична скоростна кутия цената е била 81 580 лв, има и образци с цена 87 300 лв и с цена 78 600 лв)
През същата 1986 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 23 450 лв
През 1987 автобус Икарус 280 е струвал 79 000 лв
През същата 1987 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 23 300 лв
През 1988 автобус Икарус 280 е струвал 84 860 лв
През същата 1988 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 23 300 лв
През 1989 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 35 900 лв
През 1990 автобус Чавдар В14 20 е струвал 72 520 лв
През 1991 автобус Фиат Ванхол 300 е струвал 526 000 лв
През същата 1991 автобус Икарус 250 е струвал 627 618 лв
През същата 1991 автобус Чавдар 11Г5 е струвал 590 000 лв
През същата 1991 автобус Чавдар 430 е струвал 800 000 лв
9
Автобуси / Учебни автобуси
« on: 28.08.2018, 14:17:03 »
Тези още си нямат тема, а им е време.
До 30 юни 1989 г. учебните курсове за автобусни шофьори са се извършвали в Земляне на следните автобуси:
1. Икарус 280, СТГ 1371, инвентарен номер 1725, произведен през 1986 г.
2. Чавдар 11Г5, АД 4682, инвентарен номер 1835, произведен през 1981 г.
3. Чавдар 11Г5, АД 4681, инвентарен номер 1841, произведен през 1981 г.
4. Чавдар 11Г5, АД 3535, инвентарен номер 1901, произведен през 1975 г.
5. Чавдар 11Г5, С 1074 ПБ, инвентарен номер 1907, произведен през 1988 г.
6. Чавдар 11Г5, АД 3516, инвентарен номер 1903, произведен през 1975 г.
7. Чавдар 11Г5, АД 4414, инвентарен номер 1909, произведен през 1981 г.
8. Чавдар 11Г5, АМ 6719, инвентарен номер 1913, произведен през 1985 г.
9. Чавдар 11Г5, АП 6982, инвентарен номер 1915, произведен през 1985 г.
10. Чавдар 11Г5, СТГ 1910, инвентарен номер 1917, произведен през 1986 г.
11. Чавдар 11Г5, С 0214 ПБ, инвентарен номер 1919, произведен през 1986 г.
Освен 11-те учебни автобуса е имало и 2 автобуса-лаборатории за измерване на дължината на линиите
1. Чавдар 11Г5 с инвентарен номер 1885, произведен през 1985 г.
2. Икарус 280 с инвентарен номер 1717, произведен през 1983 г.
След 1 юли 1989 г. Професионалният учебен център към Градския транспорт започва да извършва учебните курсове с наличните учебни автобуси, като при прехвърлянето 1901 и 1903 са бракувани.
До 30 юни 1989 г. учебните курсове за автобусни шофьори са се извършвали в Земляне на следните автобуси:
1. Икарус 280, СТГ 1371, инвентарен номер 1725, произведен през 1986 г.
2. Чавдар 11Г5, АД 4682, инвентарен номер 1835, произведен през 1981 г.
3. Чавдар 11Г5, АД 4681, инвентарен номер 1841, произведен през 1981 г.
4. Чавдар 11Г5, АД 3535, инвентарен номер 1901, произведен през 1975 г.
5. Чавдар 11Г5, С 1074 ПБ, инвентарен номер 1907, произведен през 1988 г.
6. Чавдар 11Г5, АД 3516, инвентарен номер 1903, произведен през 1975 г.
7. Чавдар 11Г5, АД 4414, инвентарен номер 1909, произведен през 1981 г.
8. Чавдар 11Г5, АМ 6719, инвентарен номер 1913, произведен през 1985 г.
9. Чавдар 11Г5, АП 6982, инвентарен номер 1915, произведен през 1985 г.
10. Чавдар 11Г5, СТГ 1910, инвентарен номер 1917, произведен през 1986 г.
11. Чавдар 11Г5, С 0214 ПБ, инвентарен номер 1919, произведен през 1986 г.
Освен 11-те учебни автобуса е имало и 2 автобуса-лаборатории за измерване на дължината на линиите
1. Чавдар 11Г5 с инвентарен номер 1885, произведен през 1985 г.
2. Икарус 280 с инвентарен номер 1717, произведен през 1983 г.
След 1 юли 1989 г. Професионалният учебен център към Градския транспорт започва да извършва учебните курсове с наличните учебни автобуси, като при прехвърлянето 1901 и 1903 са бракувани.
10
Трамваи / Трамвайна литература и периодичен печат
« on: 01.02.2017, 21:44:06 »
Имам известно количество броеве на Strassenbahn Magazin. Обхващат периода 2013-2016 г. Ако има нови попълнения ще ги допълвам и тях.
Списанията могат да се свалят от тук - http://dox.bg/files/dw?a=5ccfc1047c
Списанията могат да се свалят от тук - http://dox.bg/files/dw?a=5ccfc1047c
12
Тролейбуси / Тролейбусна литература
« on: 08.10.2012, 11:30:19 »
Инструкция за експлоатация на Škoda 26Tr Solaris
https://dox.abv.bg/download?id=556fa7fcdc# -> линк за сваляне
https://dox.abv.bg/download?id=556fa7fcdc# -> линк за сваляне
13
Автобуси / Автобусна литература
« on: 07.10.2012, 19:43:17 »
Документация за ВМС Belde 220 SLF
http://dox.bg/files/dw?a=b4d3db9cde
http://dox.bg/files/dw?a=b4d3db9cde
14
Трамваи / Правила за работа на ватмана в СЕ
« on: 04.10.2012, 22:45:00 »
Правила за работа на ватмана в Столичен електротранспорт и Ръководство за прикачване на трамвайни мотриси в парка на СЕ
http://dox.bg/files/dw?a=449b6e1c33
http://dox.bg/files/dw?a=449b6e1c33
15
Републиканска пътна мрежа / Старопланински пътища и проходи
« on: 06.03.2011, 21:19:58 »
Отварям тази тема, защото със сигурност ще е полезна за доста голяма част от хората, които пътуват и им се налага да преминават от Южна в Северна България (или обратно). Стара планина се явява естествен разделител, който невинаги е лесно да бъде преодолян (понякога с цената на часове лутане по разбити или липсващи пътища). Описването на старопланинските проходи и пътища започва в посока от запад на изток и в повечето случаи е ориентирано ако се тръгва от София (макар и да има изключения). Не са споменати проходите и пътищата, които не са асфалтови и не стават за преминаване с нормален автомобил. Информацията е актуална към декември месец 2010 г.
Проходът „Петрохан” се намира между селата Гинци и Бързия и на този етап е доста удобна връзка ако се пътува от западната част на София за Монтана или Видин. Пътят по традиция се кърпи почти всяка година, но състоянието му не е задоволително, не е и плачевно. Има много завои и сравнително голяма денивелация. Има целогодишна забрана за движение на камиони над 10 т. Зимно време при снеговалеж обикновено е трудно проходим и доста често затворен. Между село Бучин проход и разклона за село Бракьовци се намира Бучинския проход, който се явява малко възвишение. Не е труден за преодоляване, но проблем представлява тясната пътна настилка, понякога осеяна с коварни дупки.
Пътят през Искърското дефиле няма изразени изкачвания или спускания, тесен е и има доста завои. Пътува се над коритото на р. Искър между Нови Искър и с. Ребърково. Движението на камиони не е забранено и понякога е доста трудно да се изпреварва. Пътната настилка е поносима, на места има доста дупки. Като цяло пътят е натоварен между Нови Искър и Своге (там са и участъците с най-много завои), а след Своге е доста спокойно за движение.
Проход „Витиня”. Има няколко пътни отсечки, които отговарят на това име и самият проход не е особено ясно дефиниран. Основният път минава по Автомагистрала „Хемус”, където е и най-безпроблемното и бързо пресичане на Стара планина от всички старопланински пътища. Витиня се пресича с помощта на няколко виадукта и два тунела; Вторият път, който отговаря може би най-точно на името „Проход „Витиня””, е главен път І-1 Ботевград-София в участъка от с. Чурек до язовир Бебреш. Това е класическия проход Витиня и допреди да се построи магистрала Хемус е бил и основния път, по който се е минавало в последните 60 години. Пътят е със сравнително малко на брой завои и денивелацията не е особено голяма. В момента се използва много рядко, но пътната настилка е прилична; Третият път под името „Проход „Витиня””, е път ІІІ-1001 между село Горно Камарци и ДДС „Витиня”. Пътят е в доста лошо състояние и има локално значение.
Ботевградски проход (Арабаконак). Дълги години преди Освобождението това е бил основният път от Ботевград до София. Намира се само на няколко километра източно от път ІІІ-1001 и в някаква степен го дублира, само че е в по-добро състояние и е лек за преминаване. В северната си част е по-тесен и с дупки. Откъм южната си част е широк и сравнително гладък.
Златишки проход (Кашана). Това е пътят от Етрополе-Златица. Пътният участък е в доста лошо състояние и на много места асфалтовото покритие изчезва и затова по официални документи този проход се води затворен. Въпреки това се използва, и то сравнително интензивно. Зимно време е непроходим. Мястото е много усойно.
Троянски проход (Беклемето). Това е пътят Троян-Карнаре. Един от най-високите български проходи. Преодолява се много голяма височина, има множество завои. В последните години е преасфалтиран частично и дупки има на малко места. Проходът се използва доста интензивно както от леки, така и от товарни автомобили и автобуси. Най-прекият път от Пловдив до Ловеч и Плевен. Зимно време при силен снеговалеж остава затворен с месеци и обикновено става проходим чак към края на май месец.
Проход Шипка. Основен проход с много завои и преодоляване на голяма денивелация. Преасфалтиран през 2010 г. от казанлъшката страна. Габровският участък също е в добро състояние. Като цяло този проход се поддържа доста добре и дори зимно време е проходим. Има доста интензивно движение както на леки, така и на товарни автомобили. Част от прохода има дублиращо трасе, които започва от най-високата част на прохода под паметника Шипка, стига до х. Бузлуджа и се спуска малко над с. Крън. Като път е лек, но е доста разбит и се нуждае от цялостно преасфалтиране.
Проход на републиката (Хаинбоаз). Това е най-лекия проход в тази част на Стара планина (а ако не броим магистрала Хемус, е най-лекия по протежение на цялата планина). След последния спорен ремонт, пътната настилка все още е нормална, има на много места по трета лента за изпреварване и има възможност да се поддържа доста прилична скорост. Завоите са доста малко и предимно полегати. Изкачването и спускането са малки. Неприятното при този проход е, че движението на товарни автомобили е много интензивно, но пък има възможност за изпреварване на колоната на много места. Проходът работи целогодишно (освен в случаите, когато някой камион (предимно турски) препречи пътя и се налага преместването му с тежка техника).
Твърдишки проход. Път Твърдица-Елена. По официални документи този проход е затворен от много години. Асфалтово покритие от твърдишката част има от Твърдица до върха при хижа Буковец и след това асфалтовият път продължава през бившите минни селища Шешкинград, Чумерна и стига до с. Боров дол, където продължава. Откъм Елена асфалтовото покритие е до с. Буйновци, а оттам до върха е път с настилка трошляк, преодолима за високопроходими автомобили. Не се препоръчва за преминаване. Използва се основно за връзка от Твърдица до хижа Чумерна.
Между Шивачево и Сливен има няколко пътя, които са удобни за преминаване и излизат на пътя за прохода „Вратник”. Единият път е Гара Чумерна – Жълти бряг – Бяла паланка – Градско – Новачево – Бяла. Като изключим участъка между Градско и Бяла, през останалата част пътят е в добро състояние. Минава през много живописен район; Другият път тръгва между селата Гавраилово и Малко Чочовени и излиза малко под Бяла. Слабо използван и в сравнително добро състояние.
Проход „Вратник”. Пътят е приятен и в добро състояние, от Сливен до Вратник няма много завои и пътят е широк. Между Вратник и Стара река ширината на пътя става доста по-малка и има много завои. Проходът може да се използва целогодишно.
Сливен – Ичера – Градец е добър вариант ако пътувате от югозапад в посока североизток (или обратно) и решите да си спестите натоварения трафик по пътя Сливен-Карнобат. Има множество завои, но пътната настилка е след ремонт и в доста добро състояние, а и гледката си заслужава.
Петолъчката – Омуртаг. Състои се от три прохода (Марашки, Мокренски и Котленски). Първите два са малки. Този път е също доста добра алтернатива за преминаване на Стара планина в източната ù част. Има сравнително малко завои, предимно между Котел и разклона за с. Остра могила. Пътната настилка до скоро беше в много добро състояние, но в последно време започват да се образуват дупки. Пътят е интензивно натоварен с трафик на товарни автомобили, няма големи изкачвания и спускания и е отворен целогодишно.
Като вариант на горния път се използва Върбишкия проход. На картата това е първокласен път І-7, който минава от Шумен през Велики Преслав, Върбица, а при марашкия проход излиза на петолъчката. Този проход да се избягва и да се минава само при крайна необходимост. Пътят е много тесен, с множество завои и зимно време е затворен. В последните години частта откъм Върбица е преасфалтирана, но бургаската част от пътя е в много лошо състояние, на места асфалт липсва. И все пак ако ви се налага да минете оттам, то избегнете участъка при Бероново (там асфалт не е останал, а дърветата и храстите са превзели пътя) и минете през Медвен.
Карнобат – Шумен. Включва проходите „Карнобатски”, „Ришки” и „Веселиновски”, но е познат и под името на средния проход – Ришки. Пътят не е нито тежък, нито с много завои, нито преодолява голяма денивелация и при други обстоятелства би бил много добър вариант за прекосяване през Стара планина, обаче заради участъка между с. Прилеп и малко преди разклона за с. Риш, който не е виждал ремонт от много години и е осеян с огромни кратери, минаването през този проход не е препоръчително.
Айтос – Провадия. Пътят е по-известен като Айтоски проход. Пътната настилка доскоро беше доста прилична, но вече започват да се образуват по-големи дупки. Най-лошо е положението в с. Дъскотна, където има големи ями. Там и пътят се стеснява. Лесен за минаване проход, няма големи изкачвания или спускания.
Дюлински проход. Доста неподдържан път. Има много дупки, неравности и е сравнително тесен. Не може да се поддържа нормална скорост. Иначе е лек проход и може да се използва почти целогодишно ако му се направи ремонт.
Поморийски проход. По известен е като Слънчев бряг – Обзор. През по-голямата част от годината има интензивно движение, а особено лятно време трафикът е огромен. Има доста осезаемо изкачване и спускане с доста обратни завои. Пътната настилка е добра.
Проходът „Петрохан” се намира между селата Гинци и Бързия и на този етап е доста удобна връзка ако се пътува от западната част на София за Монтана или Видин. Пътят по традиция се кърпи почти всяка година, но състоянието му не е задоволително, не е и плачевно. Има много завои и сравнително голяма денивелация. Има целогодишна забрана за движение на камиони над 10 т. Зимно време при снеговалеж обикновено е трудно проходим и доста често затворен. Между село Бучин проход и разклона за село Бракьовци се намира Бучинския проход, който се явява малко възвишение. Не е труден за преодоляване, но проблем представлява тясната пътна настилка, понякога осеяна с коварни дупки.
Пътят през Искърското дефиле няма изразени изкачвания или спускания, тесен е и има доста завои. Пътува се над коритото на р. Искър между Нови Искър и с. Ребърково. Движението на камиони не е забранено и понякога е доста трудно да се изпреварва. Пътната настилка е поносима, на места има доста дупки. Като цяло пътят е натоварен между Нови Искър и Своге (там са и участъците с най-много завои), а след Своге е доста спокойно за движение.
Проход „Витиня”. Има няколко пътни отсечки, които отговарят на това име и самият проход не е особено ясно дефиниран. Основният път минава по Автомагистрала „Хемус”, където е и най-безпроблемното и бързо пресичане на Стара планина от всички старопланински пътища. Витиня се пресича с помощта на няколко виадукта и два тунела; Вторият път, който отговаря може би най-точно на името „Проход „Витиня””, е главен път І-1 Ботевград-София в участъка от с. Чурек до язовир Бебреш. Това е класическия проход Витиня и допреди да се построи магистрала Хемус е бил и основния път, по който се е минавало в последните 60 години. Пътят е със сравнително малко на брой завои и денивелацията не е особено голяма. В момента се използва много рядко, но пътната настилка е прилична; Третият път под името „Проход „Витиня””, е път ІІІ-1001 между село Горно Камарци и ДДС „Витиня”. Пътят е в доста лошо състояние и има локално значение.
Ботевградски проход (Арабаконак). Дълги години преди Освобождението това е бил основният път от Ботевград до София. Намира се само на няколко километра източно от път ІІІ-1001 и в някаква степен го дублира, само че е в по-добро състояние и е лек за преминаване. В северната си част е по-тесен и с дупки. Откъм южната си част е широк и сравнително гладък.
Златишки проход (Кашана). Това е пътят от Етрополе-Златица. Пътният участък е в доста лошо състояние и на много места асфалтовото покритие изчезва и затова по официални документи този проход се води затворен. Въпреки това се използва, и то сравнително интензивно. Зимно време е непроходим. Мястото е много усойно.
Троянски проход (Беклемето). Това е пътят Троян-Карнаре. Един от най-високите български проходи. Преодолява се много голяма височина, има множество завои. В последните години е преасфалтиран частично и дупки има на малко места. Проходът се използва доста интензивно както от леки, така и от товарни автомобили и автобуси. Най-прекият път от Пловдив до Ловеч и Плевен. Зимно време при силен снеговалеж остава затворен с месеци и обикновено става проходим чак към края на май месец.
Проход Шипка. Основен проход с много завои и преодоляване на голяма денивелация. Преасфалтиран през 2010 г. от казанлъшката страна. Габровският участък също е в добро състояние. Като цяло този проход се поддържа доста добре и дори зимно време е проходим. Има доста интензивно движение както на леки, така и на товарни автомобили. Част от прохода има дублиращо трасе, които започва от най-високата част на прохода под паметника Шипка, стига до х. Бузлуджа и се спуска малко над с. Крън. Като път е лек, но е доста разбит и се нуждае от цялостно преасфалтиране.
Проход на републиката (Хаинбоаз). Това е най-лекия проход в тази част на Стара планина (а ако не броим магистрала Хемус, е най-лекия по протежение на цялата планина). След последния спорен ремонт, пътната настилка все още е нормална, има на много места по трета лента за изпреварване и има възможност да се поддържа доста прилична скорост. Завоите са доста малко и предимно полегати. Изкачването и спускането са малки. Неприятното при този проход е, че движението на товарни автомобили е много интензивно, но пък има възможност за изпреварване на колоната на много места. Проходът работи целогодишно (освен в случаите, когато някой камион (предимно турски) препречи пътя и се налага преместването му с тежка техника).
Твърдишки проход. Път Твърдица-Елена. По официални документи този проход е затворен от много години. Асфалтово покритие от твърдишката част има от Твърдица до върха при хижа Буковец и след това асфалтовият път продължава през бившите минни селища Шешкинград, Чумерна и стига до с. Боров дол, където продължава. Откъм Елена асфалтовото покритие е до с. Буйновци, а оттам до върха е път с настилка трошляк, преодолима за високопроходими автомобили. Не се препоръчва за преминаване. Използва се основно за връзка от Твърдица до хижа Чумерна.
Между Шивачево и Сливен има няколко пътя, които са удобни за преминаване и излизат на пътя за прохода „Вратник”. Единият път е Гара Чумерна – Жълти бряг – Бяла паланка – Градско – Новачево – Бяла. Като изключим участъка между Градско и Бяла, през останалата част пътят е в добро състояние. Минава през много живописен район; Другият път тръгва между селата Гавраилово и Малко Чочовени и излиза малко под Бяла. Слабо използван и в сравнително добро състояние.
Проход „Вратник”. Пътят е приятен и в добро състояние, от Сливен до Вратник няма много завои и пътят е широк. Между Вратник и Стара река ширината на пътя става доста по-малка и има много завои. Проходът може да се използва целогодишно.
Сливен – Ичера – Градец е добър вариант ако пътувате от югозапад в посока североизток (или обратно) и решите да си спестите натоварения трафик по пътя Сливен-Карнобат. Има множество завои, но пътната настилка е след ремонт и в доста добро състояние, а и гледката си заслужава.
Петолъчката – Омуртаг. Състои се от три прохода (Марашки, Мокренски и Котленски). Първите два са малки. Този път е също доста добра алтернатива за преминаване на Стара планина в източната ù част. Има сравнително малко завои, предимно между Котел и разклона за с. Остра могила. Пътната настилка до скоро беше в много добро състояние, но в последно време започват да се образуват дупки. Пътят е интензивно натоварен с трафик на товарни автомобили, няма големи изкачвания и спускания и е отворен целогодишно.
Като вариант на горния път се използва Върбишкия проход. На картата това е първокласен път І-7, който минава от Шумен през Велики Преслав, Върбица, а при марашкия проход излиза на петолъчката. Този проход да се избягва и да се минава само при крайна необходимост. Пътят е много тесен, с множество завои и зимно време е затворен. В последните години частта откъм Върбица е преасфалтирана, но бургаската част от пътя е в много лошо състояние, на места асфалт липсва. И все пак ако ви се налага да минете оттам, то избегнете участъка при Бероново (там асфалт не е останал, а дърветата и храстите са превзели пътя) и минете през Медвен.
Карнобат – Шумен. Включва проходите „Карнобатски”, „Ришки” и „Веселиновски”, но е познат и под името на средния проход – Ришки. Пътят не е нито тежък, нито с много завои, нито преодолява голяма денивелация и при други обстоятелства би бил много добър вариант за прекосяване през Стара планина, обаче заради участъка между с. Прилеп и малко преди разклона за с. Риш, който не е виждал ремонт от много години и е осеян с огромни кратери, минаването през този проход не е препоръчително.
Айтос – Провадия. Пътят е по-известен като Айтоски проход. Пътната настилка доскоро беше доста прилична, но вече започват да се образуват по-големи дупки. Най-лошо е положението в с. Дъскотна, където има големи ями. Там и пътят се стеснява. Лесен за минаване проход, няма големи изкачвания или спускания.
Дюлински проход. Доста неподдържан път. Има много дупки, неравности и е сравнително тесен. Не може да се поддържа нормална скорост. Иначе е лек проход и може да се използва почти целогодишно ако му се направи ремонт.
Поморийски проход. По известен е като Слънчев бряг – Обзор. През по-голямата част от годината има интензивно движение, а особено лятно време трафикът е огромен. Има доста осезаемо изкачване и спускане с доста обратни завои. Пътната настилка е добра.
Pages: [1]