Примерно My Dying Bride, на които е посоченият текст имат и интересни композиции с по няколко различни по съдържание части, обрати, смени на ритъма и мелодията, различни видове вокали - ниски и среднорегистрови ревове, мелодичен плътен глас, речитативи и шепот и едновременно красиви текстове. 
Като споменеш ревовете и крясъците, това само по себе си е достатъчно да откаже средностатистическия слушател, ако ще и текстът да е като написан от Уилям Шекспир. За крясъците смятам, че са като солта и пиперът на метъла - ако се използват разумно, правят композицията по-епична, но ако вокалите са само крясъци, обикновено ми писва освен в редки случаи. Трябва да ги има обаче, защото не всички емоции могат да бъдат изразени красноречиво с чисти вокали.
Вероятно причината метълът изключая 10-ина групи да е непопулярен в България е, че е бил забранен преди 90-те години и я няма тази градация от групи като Black Sabbath до по-съвременни като например Bullet for My Valentine. Не помага и фактът, че имаме две рок радия на кръст, едното от които не спира да върти втръснали до болка и вмирисани на нафталин хитове от миналото на едни и същи групи. В ЮТюб водих дискусия наскоро с един американски метълист, на когото е втръснало да слуша метълкор групи по радия и по концерти и според когото всички звучали еднакво. Казах му да се радва, че има такова нещо в мейнстрийма при него, защото по нашите географски ширини не повече от 10 по-тежки групи са познати на широката аудитория и дори големите Bullet for My Valentine (в събота свириха в Бургас и ме е яд, че нямах пари да ида да ги видя) и Bring Me the Horizon, които на Запад биват приети като лигави групи за 12-годишни пъпчиви момиченца аутсайдери, в България са не по-популярни от блек или дет метъл групите и за средностатистическия слушател са нищо повече от "просто крясъци", нищо че вокалистите и на двете групи използват повече чисти вокали, отколкото крясъци и че цели стадиони ходят да ги видят в чужбина. Да се замислим и колко популярни български метъл и хард рок групи имаме. Само едни Ахат и част от творчеството на БТР. Групи като Щурците и LZ дори не ги класифицирам като рок, защото у тях по обясними причини го няма бунтарското начало и провокативните послания. Не мога да си обясня и как групи като Babymetal и Amaranthe, които съчетават подчертано поп звучене с твърдия си саунд, са толкова неизвестни. Принципно медиите определят какво да се слуша и ако повече радия и музикални телевизии (защо закриха ММ, по ягодите?

) се осмелят да пускат тежък, но не чак екстремен рок, повече хора ще се заслушат.
Относно текстовете - Емо донякъде е прав, но за мен един добър музикант трябва да може да прати някакво послание на аудиторията си, защото в крайна сметка това е нещото, което наистина прави музиката изкуство. И не е нужно да е метъл, за да е смислена, а и винаги има място и за някоя по-неангажираща песен в творчеството на всеки. Жалко е просто, че толкова малко от популярните изпълнители се опитват да направят нещо по-сериозно. Според мен, причината Майкъл Джексън да е наричан "кралят на попа" със сигурност не е само у гласа му и у лунната походка, а и защото се е опитвал да зачекне някакви теми, които вълнуват всички ни и са "слон в стаята", както се казва на английски.
Относно чалгата - разбирам, че на хората им харесва, но едно не мога да си обясня. Защо си хабят парите да ходят на концерти, където музиката е на плейбек? Да вземем американската алтернативна рок група Puddle of Mudd, чийто вокалист си има доста проблеми с алкохола и наркотиците и му се е налагало да излиза да пее на плейбек поради Неадекватност и несъстояние да пее. В такива случаи публиката го е освирквала яко и си е искала парите обратно, а се е случвало и когато изцепките му станат прекалено големи, музикантите от групата да го оставят сам на сцената да се излага и впоследствие да го напускат и да го принуждават да търси други. Хората не са позволили да ги правят на будали, а тук това е нещо редовно. Добре, да има чалга, защото от музикална гледна точка е музика като всички останали, но да има и компетентни певци/певици, които да я изпълняват, а не само да се гледа коя има най-големи цици и колко са ѝ еротични клиповете. Поне западните певици като Лейди Гага и Бийонсе могат и да пеят, освен само да се събличат.