Намери коя метростанция да дадеш за пример. Самите берлинчани наричат този 280 метра тунел "тунелът на мишките". С детска количка или инвалидна количка изобщо не може да се мине през тунела (има стълби нагоре и надолу подобно на нашия подлез при Сердика горно ниво или НДК към трамвайните спирки) и трябва да се излиза на улицата с асансьор, да се мине през две кръстовища за да се слезе с друг асаньор на другия перон. И това е строено в най-гладните години на хиперинфлация след Първата световна война, ако това ще го взимаме за пример не знам. Такива тунели за прекачване и ние сега ще си имаме на Орлов мост и мога да ти кажа, че един ден през него е ОК, една седмица е досадно, а една година ако ти се налага да минаваш всяка сутрин и всяка вечер през него накрая само ще псуваш проектантите и хората, които им е хрумнала идеята така да се построи. Ако искаш да дадеш пример за модерна трансферна станция, виж станцията Unter den Linden, която се строи пак на линия 6 500 метра нагоре. Нея може да я даваш за пример, не временни решения от 1928 година, които са останали трайни заради войната и строежа на стената после.