В контекста на нашумялото тарифиране, ето тарифирането в Солун:
- единичен билет - 1.00 евро
- билет с 1 прекачване до 70 минути - 1.20 евро
- билет с 2 прекачвания до 90 минути - 1.50 евро
- билет с 3 прекачвания до 120 минути - 2.00 евро
Времето се мери от качването в първото возило до КАЧВАНЕТО, а не до слизането в последното возило. По този начин няма притеснения, ако последното возило се забие в задръствания. По този начин може да се вземе автобус от крайградските и индустриалните зони до ИКЕА и оттам да се вземе А3 до центъра или гарата.
Абонаментни карти
- 1 месец - 30 евро
- 3 месеца - 84 евро
- 6 месеца - 150 евро
- 12 месеца - 270 евро.
Студенти, ученици, инвалиди и пенсионери са на 50%
http://oasth.gr/#en/fares/
Системата е семпла и само с хартиени документи, валидаторите не са нищо особено, освен че имат часовници.
Болният проблем в солунския транспорт е забатаченото метро. Още повече, че в надлъжно разположения Солун даже един диаметър ще има изключително голямо значение. БУС ленти има по някои от централните булеварди, горе-долу се спазват от колите, но напастта са легионите от двуколесни возила - мотопеди и мотори.
Или са качили цената на единичния билет, или са ти дали грешна информация. От 2012 до 2015 година ходих няколко пъти в Солун и билетът в автобуса ми струваше 50 цента.
И малко лични впечатления от Солун: отношението на шофьорите към пътниците. Първия път, когато ходих в Солун, питах шофьора за "Агия София" - пешеходна улица в Солун, където имах да свърша една работа за майка ми. Той обаче не ме разбра и затова го питах на английски. Явно схвана, че е английски, но пак не можа да ми отговори и затова направи нещо, което нашият манталитет никога няма да позволи: спря рейса между спирките, отиде в салона и каза нещо на гръцки. При което се намериха няколко гърци, които знаят английски и с тяхна помощ разбрах къде трябва да сляза. Оказа се, че човекът просто е питал пътниците кой от тях говори английски, за да ми дадат насоки.
Български шофьор надали ще спре между спирките, за да търси англоговорящи сънародници. По-скоро ще напсува чужденеца на български и няма да се занимава повече.
А за моторите - ако си с кола, вероятно ще са ти напаст. Но за пешеходците най-голямата напаст са негрите, които в Солун вършата същата "работа" като нашите мангали - джебчии, които дебнат мига невнимание от твоя страна, за да ти свият портфейла. И са също толкова нагли - няма отърване от тях, поне докато не си покажеш зъбите.
Малко офтопик: от всичко, което видях в Солун, едно нещо заби нашите балкански субекти в земята - полицай на около моите години, който на английски ми каза, че говори 6 езика и мога да си избера на какъв език искам да общувам с него, като поназнайваше и малко български. Освен това по бицепсите му си личеше, че живее във фитнес залата. А нашите полицейски парцали не могат да напишат "Хан Кубрат" правилно, камо ли да знаят езици и не ходят по улиците, а се търкалят...
