Понеже някои побесняхте, да ви кажа истината директно. Ще почна от милиционерите, дето муфтят дюнери и по цял ден цъкат с телефоните в колите. Ако някой от вас ги заснеме и ги докладва на началника на РПУ или СДВР примерно, бъдете сигурни, че човекът ще приеме присърце проблема и ще се опита нещо да направи. Но....не може да ги уволни, понеже сто процента ще излезе, че са хора "на някого", съответно сетне на въпросния началник ще му скроят шапката и него ще уволнят. Същото е и по министерствата, и по БДЖ, и навсякъде....Но генералният проблем е, че българинът е с народопсихология "всеки се спасява по единично", "не ме засяга", "имам си мои проблеми", и т.н. и т.н. Имах навремето комшия, шофьор на тролей, вика ми: Ела да видиш как в тролея няма нито една здрава седалка! Това нормално ли е? И на Запад има сган, дето драска, реже седалки и т.н. , но се взимат мерки - ходят и си чистят лайната под надзора на полицейски инспектор.
А защо българите в чужбина "плюем"? Повтарям, най-вече защото в България нямате грам чувство за общност и всеки гледа него си! "Имам семейство, имам мои си проблеми"....Преди повече от 25 години, баба ми, Бог да я прости, с диабет, тежката форма, на инсулин, трябваше да отиде в съседното село, да си вземе инсулина и другите лекарства. Изпуснала рейса, следващ нямаше, чак на другия ден, та тръгнала седем километра в жегата по планинския стръмен път със завои. Поне 10 коли бяха минали и никой не я е качил!
Имам приятелка с три деца, едното от които момиченце, родено с детска церебрална парализа. На всичкото отгоре мъжът и почина. Няколко човека се мъчим да и помагаме с каквото можем, но другата част от родата и "приятелите" въобще не ги е еня....Ето затова плюем...
