При бай тошо в гаражите са идвали чисто нови Чавдарки два пъти годишно.
И да не забравяме хилядите Икаруси, които също идваха чисто нови. А Икарус беше уважавана марка автобуси в целия свят. Само Икарус 280 са произведени 60 000 бройки.
Като цяло тогава в експлоатация се въвеждаха почти винаги само чисто нови превозни средства. Тези, които бяха втора ръка, бяха единични изключения.
При бай тошо ако по основна линия като 83 или 213, и която друга се сетите, а излезеше Чавдарка, дори по изключение, като резерва, и хората се блъскат, а със сигурност някой щеше да пише до другаря Директор на СД Градски Транспорт, който със сигурност щеше да изгърми и ушите, и премиалните на цялата делегация началници в съответния гараж.
Това, което казваш е много добра практика - гарантира качествено обслужване на гражданите, а именно да няма къси автобуси там, където трябват съчленени.
Обаче имам някакво усещане, че се опитваш да го кажеш в някакъв негативен смисъл.
Затова по-скоро щяха да оставят курса непокрит
Което на практика не се усещаше от хората. Когато интервалът на движение е 3-4 минути - дори и някой курс да не е изпълнен, няма как да го усетиш.
а имаше страшно много вятър работа линии - въздуховози
Не мога да се съглася. За разлика от днес - тогава всички се превозвахме с градски транспорт. Имаше нужда от транспорт в най-различни направления. Със сигурност имаше някоя друг линия със слаб интерес, но тези неща са наблюдаваха и такива линии се закриваха. Със сигурност не е имало "страшно много".
а имаше страшно много вятър работа линии - въздуховози, само за да има Чавдарките къде да вървят. На тях работеха новобранци, наказанци от наказателния отряд, помня, че и заплатата беше поне с една трета по-ниска.
Виждаш ли как омразата ти те кара да виждаш неща, които не са били такива.
Правилното е: имаше линии, които са по-леки и по-лесни за работа. съответно на тях се пускат новобранци, за да могат да трупат опит. И след това вече ги местят на по-тежките линии. Такъв беше подходът към работниците по онова време. Изобщо не става дума за наказания...
Обективната истина е, че днес по софийските улици като градски транспорт се движи 20-30% от това, което се движеше по онова време. Което означава огромно влошаване на обслужването. По-малко линии, в пъти по-големи интервали, по-малки превозни средства, много рано приключване на работа и т.н. И дори това не се изпълнява както трябва - не се спазват разписания, не се изпълняват курсове, диспечерите не могат да организират един временен маршрут при авария/ПТП и т.н.
Това, че например днес има климатици не може да се счита за прогрес. Ако в днешно време имаше същия или по-голям брой превозни средства с климатици - ето тогава ще е прогрес.
В днешно време за прогрес се счита:
- да се закрие тролейбусната мрежа;
- ККМ и тролеите да се нарежат за старо желязо;
- (ако по горното тире може да се организира някоя схемичка с правилните фирми за скрап, които са на правилните хора - това ще е бонус)
- закриване на половината автобусни линии
- многократно увеличаване на интервалите на движение на останалите автобусни линии
- общинарите се бият в гърдите, когато успеят да купят 6 електробусчета (които имат обща вместимост колкото един Икарус 280Т) след 2-3 години занимавания с проекти, обществени поръчки, обжалвания в съда, актуализиране на цени и т.н.
- (разбира се и при горното тире е важно работата да се върши с правилните фирми на правилните хора)
Предполагам, че доста градове ще се припознаят в това.
