Докато не прочетеш статията и не осмислиш всичко в нея, няма какво да коментираме.
Изобщо не е само социален проектът. Нещата са пресметнати, а не като НКЖИ-ските фантасмагории за тунел Столник-Ботевград.
Поначало изграждането на жп линия през Алпите Виена - Триест е извършено до 1850 г. и е било изключителен инженерен подвиг особено изкачването около Земеринг. Тогава ги е нямало още дългите швейцарски тунели под Алпите. Първият маршрут е Виена - Грац - Марибор - Любляна - Постоина - Триест. След ПСВ е изграден вариантът през Шпилфелд - Клагенфурт - Филах - Тарвизио - Триест, тъй като част от първоначалния клон минава в Югославия. Както се досещаш, планинският участък от Земеринг до Клагенфурт не може да се забърза много, затова се прави и връзката Грац - Клагенфурт, а не че работниците не могат да ползват автобус между двата града или че аутобан А2 е неудобен. Просто там има товарен трафик какъвто ние не можем да си представим.
Коментираме пътуването между точка А и точка Б, но трябва да се отбележи и нескопосаното проектиране от гледна точка териториалното развитие на населените места по трасето… От тази гледна точка също има много недомислени неща, които няма да подобрят нещата, а реално ще ги влошат…
Гръбнакът на жп транспорта в България е проектиран и изграден през 19-и век. По това време автобуси и асфалтови пътища е нямало и жп линията е била въпрос на живот и смърт за всяко населено място по трасето. А и някои села са били по-равни от съседните - имали са я депутат, я министър в Софето. Така че не е било нескопосано проектиране, а стремеж на покриване на разнопосочни транспортни необходимости. Също като с Метролиния 3 в Овча купел.
Сега реалностите са различни, затова трасета като Русе-Горна Оряховица, Русе-Каспичан (да не говорим за Радомир-Гюешево) са анахронизъм.