Добре, ясно, е че офтопикът е неизбежен. Ако не е по правилата на темата, то поне да се запази някаква градивност на дискусията. Това мнение на Веско ме върна в доброто старо време на магистратурата ми 2018-2020 г. и любимата ми темичка за психологията на убеждаването. Категорията нищо в тази пословица е некоректна, защото такова нещо като „нищо“ не съществува. В случая „нищото“ е несъзнаван отказ от защитаване на позиция, но не е нужно да бъдеш много разпален и емоционален, за да си защитаваш позицията, напротив. Аз лично го наричам „игра със скрити карти“, когато вярването ти е твърдо и неумолимо, но се придържаш към слаба емоционална изразителност и си отвоюваш позицията с хладнокръвност и стремеж за целенасочено нереагиране на емоционални тригъри, които по същество имат за цел да те накарат да реагираш по предсказуем начин - да си „разкриеш картите“, за да си отдадеш силата на човека, с който спориш. Извинявам се, но не се сдържах, съжалявам.
