Най-вероятно са произведени наистина през 89та (защото 90та вече взеха да излизат рейсове с калпавата боя комбинация бяло с каква ли не шарка), но съм сигурен, че тръгнаха лятото на 90та, мисля че през юли, по Експрес Люлин и 150. Бяха с номера 43××, но не поредни, а пръснати между Икарусите. И двете линии бяха тогава с по 4 рейса само в пик, почти винаги имаше по три Чавдара и един Икарус. Отделно имаше поне още два 41хх, единия беше 4179, другия не помня, които бяха основно на 51, плюс още един 4279, той беше на 81 и 112. Събота и неделя, когато 150 и Експрес нямаше, тези 43хх бяха на 108 или почиваха. Първите две - три години бяха добре и все гледах да се качвам на тях, но от 93та насетне ужас, и постепенно ги бракуваха, за последно се возих пролетта на 95та, на 51. Значи преко сили 10 броя, но към 93та се появи още един, който е бил служебен на Метрострой, той също въртеше на 108.
Тези по Кремиковци бяха по-рано - още есента на 85та, баща ми беше командирована бригада там, още живяхме в Редута, тогава за първи път видях двойни Чавдари, но не бяха по 16 и 216, а имаха табели Служебен, нищо че си спираха по спирките в Ботунец и Челопечене. Елин Пелин имаха линия до автогара Подуене, още старата, но си бяха техни, с ДАПаджийски герб и без номер. Тези от Сливница специално се качвах на тях между Малчика и Захарната. Единият беше с нестандартна боя - бяло със зелена и червена линия. Имаха табели по тяхната номерация 1 - Захарна Фабрика - Божурище - Алдомировци - Братушково, 6 - Захарна Фабрика - Божурище - Храбърско и 7 - Захарна Фабрика - Божурище - Хераково. Единият дори имаше големи надписи "Комсомолски автобус". Повече бяха в Костинброд - с тях пътувах от Обеля към ст. Връбница. Те бяха 1 - Връбница - Костинброд - Петърч, 2 - Връбница - Костинброд 2ри район, 3 - Връбница - Костинброд - Драговищица, 9 Връбница - Костинброд - Петърч - Безден, 10 - Връбница - Костинброд - Петърч - Опицвет и 11 - Връбница - Костинброд - Петърч - Богьовци. Също имаше един бял с червена, зелена и оранжева линия. От костинбродските често попадах на такива с автоматична скоростна кутия Прага и с вентилатори на покрива. Но и на двете места имаше и по-стари, и по-нови екземпляри, специално в Костинброд още пролетта на 86та, Сливница пак там някъде. Отделно циганската строителна казарма в Обеля имаше няколко 88и набор, както стандартни, така и с три врати - една отпред и две отзад, с оранжево, вместо червено, като оранжевото беше до долу, не до калниците, вратите си бяха бели. Илиан беше писал, че е имало някакви по единицата към Кокалянско ханче, но аз там не съм виждал. Иначе и костинбродските, и сливнишките чинно си спираха на всички спирки в града докато ДАПовете съществуваха, нищо че бяха с отделна номерация и никой не ми е правил проблеми, че съм със софийски билет/карта, дори в периода, когато учениците получихме безплатни карти. И не се чакаше по много за тези рейсове - преди промените най-много 15-20 минути, дори събота и неделя - бяха си редовни. За 150 веднъж пък един чичко "Има едни Чавдарки, те са нещо ужасно!" Леличката до него "Е те ги пуснаха чисто нови, но понеже са български, по-бързо се разбиха..."
За Сандански съм сигурен, че първите съчленени дойдоха през април 87а, след това още по няколко до края на 89та, пак някои с надпис "Комсомолски автобус."
