В Ловеч не се произвеждаха, а само сглобяваха москвичи. А продукцията не задоволяваше даже българските нужди. В Русе пристигаха шлепове със съветски москвичи за българския пазар. Нашият боклук (1973 г.) беше от тях.
А износ на дефицитна за вътрешния пазар стока си беше нормално в соцлагера даже по първо направление (с преводни рубли), да не говорим за второ направление ($). В ГДР се чакаше за вартбург и даже за трабант, а се изнасяха за други соц страни.
Все пак в държавите със собствено производство - ГДР, Полша, Чехословакия и най-вече Румъния родните коли доминираха.
98а и 2001ва в Унгария огромната, преобладаваща част от колите бяха Вартбурзи и Трабанти, значителна част от тях четиритактови. Попитах местната екскурзоводка по въпроса - части се намирали много трудно, скъпи са и въпреки всичко тогава държавата категорично забранява вноса на автомобили втора употреба от чужбина, включително камиони и автобуси. Могло е да се внасят само и единствено нови, който може да си плати цената, разбира се. Следващи като процент бяха Шкодите, много от тях Фаворити. Лади имаше тук-таме.
По същото време в България се хлопаше, че щели принудително да спират Трабантите и Вартбурзите, като компенсация щели да разрешат на собствениците да си внесат стара западна кола без мито. А в действителност, независимо от всичките си трески за дялане, Вартбургът като качество беше много по-добър и дълговечен и от Ладата, и от Москвича, и от Дачията, и от полския Фиат, за ЗАЗка не говоря въобще.
А от новия Москвич 2141, който дори се е смятал за по-висок клас от Лада Самара, имаше страшни оплаквания за некачествена направия, как много бързо са се разбивали и т.н. дори и от хора от бившия СССР. Там леки коли, освен Мерцедеси и Татри за другарите, въобще не са внасяни дори и от соцлагера. Демек хората са имали достъп само до руски боклуци. Иначе микробусчета, всякакви камиони, автобуси, тролеи, трамваи, локомотиви, вагони, влакове, строителна техника много, дори и от отвъд желязната завеса...
