Здравейте, аз съм Руси Карарусинов.
Кога за последно пътува с градски транспорт? Сигурно се чудите защо ви задавам този въпрос, при положение че отговорът е повече от ясен – днес. А, кога за последен път се качихте на градски транспорт не защото трябва, а просто за да попътувате – да открие нови места, да види с какво са се променили старите, да отиде сред природата, да наблюдава различните пейзажи плавно сменящи, които виждаш през малко прозорче до вас? Е, ако отговорът е почти всеки път, значи сте като мен. Пътуването, откриването, да бъдеш „explorer“ това е страст. Адреналинът и любовта към пътешествията ми разкриха нови места – красиви горски пътеки, закътани места и забележителности в София, нови обичаи, традиции и обичаи. Позволиха ми да видя „височината на кулите на града“. Ще завърша този абзац с цитата на Саади: "Пътникът, който не наблюдава наоколо, е птица без криле".
От друга страна всяко превозно средство е уникално само по себе си, не само заради модела си, в него пътуват различни хора – разни ценности, разни морали. Горещо препоръчвам на всички, които не са гледали постановката „Рейс“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър да го направят и мисля, че биха ме разбрали добре. Накратко ще разкажа сюжета, защото смятам че илюстрира идеята за автобуса като кръстопътна точка на човешки съдби добре:
Девет души пътуват в градски автобус към центъра на града. Неочаквано автобусът се отклонява от своя маршрут. Пътниците започват да осъзнават че никога няма да стигнат там, закъдето са тръгнали. Страхът, паниката и ужасът ги превръщат в прозрачна, лесно манипулируема човекоподобна маса. Правим ли това, което е необходимо? Не се ли крием от проблемите, наивно смятайки, че те ще ни отминат? Не мислим ли прекалено много за себе си, забравяйки че това, което постига другите, може да постигне и нас? Какво губим и какво изтриваме от човешките си черти и докъде може да стигне човек, тръгнал по пътя на компромисите? Можем ли да стоим настрана от всичко, пасивни? Това са само част от въпросите, които пиесата поставя, докато чудовищната неуправляема машина лети към своята гибел. (сайт на Сатиричен театър)
Освен отдадеността си, за успехът на форума и по-точно раздела за сними и видео разчитам на точна концепция включваща изготвянето на правила за темата на конурс (няма да се спирам отново, примерна версия беше публикувана вчера) за Снимка на месеца. Разчитам и на всички Вас от форума – на обратната връзка, защото модераторството не е и никога за мен няма да бъде еднопосочен процес. Най-основното и най-важно нещо към което аз лично ще се стремя ако бъда избран за модератор е справедливостта, тъй като за мен тя е основния добродетел към който ние трябва да се стремим. Сигурен съм, че постигнем ли справедливост, ние ще постигнем и хармония, без загуби на излишна енергия и не на последно място – всички тук ще бъдат щастливи защото всеки има значение!
P.S. Моля Ви, не избирайте мен, ако просто искате някой човек, който да е просто така „про форма“, защото за мен няма значение позицията има значение резултатът – нова концепция, от която всичк да бъдат доволни.
P.P.S. Ако някои има въпроси относно какво и да е, открит съм за диалог и може да ми пише тук или на лично съобщение.
P.P.P.S. Пожелавам на всички кандидати спорна работа и честна борба. Нека най-подготвените спечелят.
С Уважение,
Руси Карарусинов
