Хейтърски изблици има в темата отпреди 9 месеца -
ето тук. Така че, ако няма какво ново да измислите, не си търкайте клавиатурите!
Хубави или лоши естетически, в Европа само в Москва и Питер метростанциите са произведения на изкуството. В преобладаващите случаи станциите са с пестелив интериор, даже често интериорните решения са закрити от рекламни пана. Тук говоря за по-нови станции, ясно е, че тези отпреди 100 и повече години са на друго положение. От тези, древните, само в Будапеща са се постарали да направят интересно ретро-решение, в Париж, Лондон разликата с подлезите е незначителна. Не съм ходил в Ню Йорк, за там се носят легенди в негативен план.
При всички случаи за мен по-съществени от цвета на плочките са функционалните недоглеждания - скъсените МС СУ и Мусагеница, неправилното взаимно разположение на Сердика 1/2, което води до асиметрично натоварване на връзките между двете линии. Може би - хоризонтален участък под ТВ кула, така че между стадиона и Жолио Кюри съставите да не са най-малко на 3.5 минути и т.н. При Метролиния 3 в името на това, да се покрият максимално много връзки, се получава разтягане на изходите на МС като волска кожа, съответно - здраво ходене: Орлов мост, НДК, Мизия/НБУ, Горна баня.
Преградите на Метролиния 3 от една страна затварят погледа и нарязват пространството. Но от друга хората могат да използват цялото пространство до преградите, а не да се дърпат зад жълтата линия при вида на близката пропаст. Но според мен има още да се работи по спирането за по-кратко време, влакчетата си пъплят даже и с прегради. Би трябвало положителното ускорение при тръгване и отрицателното - при спиране да са сходни.
