И след толкова много време стана ли ясно дали е грешка на Операторите който са оперирали теста или е дефект на реактора ?
Грешката е многостранна. Реакторите от типа на чернобилските (РБМК) са предвидени за производство на плутоний. По-късно са пригодени за производство на електроенергия. Дизайнът на тези реактори, предполага неустойчиво равновесие на реакцията, т.е. ако не се намесваш постоянно в процеса, реакторът може да избухне. За разлика от други реактори от същия тип, контролните пръти в Чернобил се нагласят РЪЧНО. Друг конструктивен недостатък е липсата на здрава защитна обвивка, която щеше да предотврати голямата експлозия. За разлика от ПО-СТАРИТЕ два реактора, контролните центрове на 3-ти и на авариралия 4-ти реактор не са били добре защитени. Не на последно място е необходимостта от постоянно изпомпване на огромни количества вода за охлаждане на реактора.
Притесненията от липса на електрозахранване на помпите при евентуален инцидент, водят до идеята в критична ситуация инерцията на турбините да произвежда електричество, което да захранва помпите. При намаляване на оборотите на турбината обаче, напрежението също намалява. За да преодолеят този проблем, изработили устройство, което да преобразува намаляващото напрежение в постоянно. Новият 4-ти блок бил пуснат предсрочно, което е обявно за "победа на труда". Началникът на Чернобилската АЕЦ подписал документ, че всички планирани дейности при подготовката на реактора са извършени, а всъщност БЕЗ УСПЕШЕН ТЕСТ на преобразувателя.
За да замажат пропуска и без санкция на регулатора, две години по-късно решили да изпробват устройството при симулирано прекъсване на захранването по време на плановото спиране на реактора. Всъщност това е най-опасната в това отношение фаза, тъй като в края на горивния цикъл, отделяната топлина е най-голяма и е необходимо изпомпавне на най-много вода. За експеримента постепенно намалили мощността на реактора до 50% от нормалното. Поради недостиг на енергия в района, последващото намаляване било отложено за след вечерния връх на натоварването.
Подготвената за теста дневна смяна си тръгнала, като се очаквало експериментът да се извърши от НЕПОДГОТВЕНАТА нощна смяна, която дори не била наясно какво точно трябва да прави. В телефонен разговор между двама от операторите единият казва, че има списък с инструкции, като част от тях са задраскани. Другият му казва да спазва и ЗАДРАСКАНИТЕ. Операторът на контролните пръти е бил на тази длъжност само от 3 месеца. Както се планирало, той намалил мощността на реактора, но по неизвестни причини нагласил мощността твърде ниско (5% от планираното), като почти спрял реактора. Това довело до така нареченото ксеноново отравяне, което допълнително затруднило ядрената реакция.
Без да са наясно за това, операторите се опитали да повишат мощността, като издърпали част от контролните пръти твърде много, въпреки автоматичната защита. Мощността бавно се повишила до 25% от необходимата за теста. По план увеличили потока вода за охлаждане, което при ниската мощност довело до преохлаждане и пълно втечняване на водата. В течно състояние водата поглъща повече неутрони, което допълнително намалило мощността на реактора. Операторите ИЗЦЯЛО ИЗВАДИЛИ ръчно управляваните контролни пръти, ограничаващи реакцията. Единственото нещо което пречело на възникването на неконтролируема верижна реакция било голямото количество ксенон, който поглъщал неутроните. Параметрите на реактора били силно нарушени и автоматичната аварийна система би трябвало да спре реактора напълно, което не се случило, защото я ИЗКЛЮЧИЛИ за да продължат с експеримента. Екипът не е бил наясно, че реакторът е в изключително нестабилно състояние.
Генерираната от реактора пара била минимална, а за теста се очаквали максимални обороти на задвижваните от парата турбини. Въпреки всичко това, както се планирало, прекъснали подаването на пара към турбините. При ниските обороти на турбините, а следователно недостатъчно захранване на помпите, потокът на охлаждащата вода намалял, поради което пак се образувала пара. Топлината не можела свободно да достига до охладена вода. Температурата се повишила прекомерно и се образувало огромно количество пара. Поради конструктивната нестабилност на реактора, с повишаване на мощността, неутроните ставали все повече и ксенонът вече не успявал да ги поглъща. С извадени контролни пръти вече нищо не спирало верижното засилване на реакцията.
След рязкото повишаване на мощността, операторите натиснали бутона за пълно спиране на ректора, чрез спускане на всички контролни пръти. Не е известно дали това е направено като реакция на нарастващата мощност или е направено заради последната фаза на експеримента - спиране на реактора. Спускането на контролните пръти продължава 20 секунди. Тук се проявил друг конструктивен недостатък на реактора. При навлизането на контролните пръти в реактора, охладителният агент се измества от тях, т.е. охлаждането се влошава допълнително. Така спирането всъщност довело до рязък скок на мощността и прегряване на реактора. Някои от горивните пръти се начупили и блокирали пътя на контролните пръти, при което те останали в междинно положение. За 4 секунди мощността станала 10 пъти по-голяма от нормалната в работен режим.
Рязкото покачване на налягането на парата разрушило горивните канали и разкъсало охладителните тръби. Горивните пръти започнали да се разтапят и попаднали в изтеклата вода. Последвала парна експлозия, която изхвърлила 2000-тонния капак на реактора, повредила покрива на сградата и изхвърлила парчета гориво. Това допълнително разрушило горивните канали и хоризонталните тръби и повдигнало контролните пръти. Две-три секунди след първата последвала втора, по-силна експлозия на водород, образуван от реакция на прегрятата пара с цирконий или с нажежените графитни модератори. Горящи парчета били изхвърлени високо във въздуха и запалили покрива. Високата температура и разрушената сграда довели до въздушен поток през реактора и нажеженият графит се запалил, което довело до изхвърлянето на голямо количество радиоактивен материал.
