Те зорлем направиха едното платно по времето на Янчулев и Беров, понеже общината щеше вече да бъде линчувана заради вечно спуснатата бариера на Бакърена фабрика. Даже имаше някакви разправии между Мостстрой и кметството. Електричките за Банкя на половин час двупосочно, плюс влаковете за Калотина/Станянци горе-долу на час, плюс тези за Будапеща, Берлин и Мюнхен, плюс за Перник/Кюстендил/Кулата през Волуяк (пътническите минаваха от там, понеже през Владая електричките за Перник бяха заели трасетата), плюс многото товарни. Опашката започваше от пресечката с Хан Кубрат, имало е случаи да се чака по един час, когато се натрупат 3-4 влака в малък интервал и дежурният не дава на прелезопазача да вдигне бариерата поне за малко....Много пъти лично съм се пържил един час в 83 и 108. 83 въпреки, че за разлика от на 108, имаше предостатъчно рейсове, също се чакаше по половин час, отделно пътят му е дълъг. Същата цигания беше и на Обеля, докато включително шофьорите на 51 не се научиха да минават през другия, неохраняемия прелез. Веднъж три рейса се бяха събрали на прелеза, смятайте като беше на 20 минути колко време не е имало рейс. Но отварянето на моста обезсмисли съществуването на 383 - първо от целодневен го направиха само в пикови часове, мина на единични автобуси, после го спряха.